Здравейте,
реших да споделя с вас опита си ,а и може би ще ви бъде интересно да прочетете за трудностите и терзанията през които преминахме с Ели,нашата дъщеричка.Надявам се с това да помогна на някои майчета.
След като родих ,в болницата ,предполагам ,както при повечето от вас,се оказа,че няма никой ,който да дойде и да ти обясни как трябва да се кърми едно дете.Толкова много исках да кърмя дъщеря си,че почти веднага след като ни настаниха двечките в стаята(родих нормално),се опитах да я сложа на гърдата си,но нищо не се получи.Не знаех как да я поставя на зърното.Отидох да повикам дежурната акушерка,за да ми обясни, а тя не само,че дойде след като си изпи кафето,ами и като дойде застана до вратата и от разстояние си "прочете"лекцията ,вместо да дойде до мен и да ми покаже.Аз все пак се показах като нахална,ако може изобщо да се каже така и поисках да дойде до мен и да ми покаже.Пак нищо не се получи.Тя се отказа и си излезе,с думите да изчакам и да кърмя детето си по обявените от болницата часове(родих в Тина Киркова)Това много ме вбеси.В крайна сметка с помоща на една от санитарките,а може би и от майчинското чувство,което всяка жена носи в себе си,успях да накърмя детето си.И така след като се прибрахме в къщи и след посещението на педиатърката на Ели в дома ни,изслушах нейната лекция как трябва да кърмя детето си отново през 3 часа и в последствие да премахна едното хранене,тъй като съм много принципен и стриктен човек,се стремях да го правя.Но нощем,а и често през деня,мъничето ми се будеше преди тези 3 часа,но аз толкова бях убедена ,че това е най-правилното,че само си гледах часовника,Ели си плачеше ,аз си я люшках,като от време на време ме сменяше свекърва ми,уж да я успокоим и така се мъчихме взаимно.Сега страшно ме е яд ,че съм причинявала всичкото това страдание на детето си.В последствие Ели се нагоди горе-долу на този режим,но какво последва-кърмаческа стачка.Цели две седмици ,аз си нямах и понятие за какво става въпрос ,а в края на втората седмица Ели съвсем отказа да суче.Разбира се,аз с всеки изминал ден се убеждавах,че кърмата ми намаля,въпреки ,че пиех много течности и лактоногонни чайове.Точно тогава ни беше часа за консултация и какво ми беше учудването ,когато разбрах,че за 3-ия месец Ели беше наддала едва 400гр.,ужас.Можете да се досетите какви бяха съветите на педиатърката и-веднага започване на добавяне на адаптирано мляко,като нито ведъж не се опита да открие откъде може да идва проблема.Много гадно беше,като ми каза,че точно тези майки ,които искат да кърмят,нямат кърма,а тези които имат много кърма ,се отказват от кърменето.Прибрах се вкъщи сломена.Не спирах да плача в къщи,особено след всеки неуспешен опит да накърмя детето си.И двете с Ели не спирахме да плачем.Един път само се опитах да се изцедя,за да видя колко имам в наличност.Бях ужасена ,че изцедих и от двете гърди само 10мл.Тогава и вече разбрах,че честото кърмене,ще увеличи лактацията ми,но уви,все още не знаех,че това е кърмаческа стачка.Обадих се на педиатърката на Ели,за да и кажа,че ще опитам още една седмица само да я кърмя и пак да отидем да я притегли.След тази една седмица Ели беше наддала 40гр.Досегашната подкрепа на съпруга ми беше вече почти нулева.Спомням си,че веднъж не му издържаха нервите и каза,че ще отиде да направи порция адаптирано мляко,но аз му казах,че ,ако го видя да влиза през вратата с шишето,ще хвърля шишето през прозореца
Педиатърката каза,че това ,което решим да правим,вече си е на наша отговорност,защото разбра,че въпреки това ,не искам да давам адаптирано мляко.Но аз вече бях пуснала тема във форума и разбрах какво трябва да правя.Още веднъж много,много благодаря на всички тези майчета ,които ми помогнаха.Започнах да си навивам gsm-a,вечер да звъни през 2 часа,за да кърмя Ели и така една седмица.А няколко дни след като през деня бях непрекъснато гола и все гледах Ели да е до мен и да го усеща,а и я слагах веднага след като заспи да суче.Нещата веднага потръгнаха.Дори това,че през следващата седмица отчетохме само 10гр наддаване,не ме отказа.Просто виждах,че Ели все по-охотно сучеше.Вярно е,че се чувствах като сомнанбул,но знаех защо го правех.След като преминахме успешно през тази трудност и като отидохме отново след 3 седмици на консултация,се оказа,че дудинка е наддала с 700гр.Много ме беше яд,че там беше само мед.сестра.Исках да видя какво щеше да ми каже педиатърката.И при всяка следваща консултация,все гледах да подчертая,че все още кърмя,до сега.Мечтата ми да кърмя 6 месеца се сбъдна,благодарение на този форум,последвана от другата мечта да кърмя 1 годинка.Сега и за двете кърменето е невероятно удоволствие.Може би я кърмя доста често за възрастта и-денем 5-6 пъти,нощем от 2 до 4 пъти,но това никак не ми тежи.Дори не чакам Ели да поиска да суче,а като са минали2-3 4аса и просто я слагам на гърдата.Никога досега не ми е отказала 
Така и се приспиваме,сучейки.А най-сладкото е като дойде и започне да ми вдига блузката и да мрънка сладко,сладко,знак,че иска да суче.
Не знам дали сте разбрали какво исках да кажа с този разказ.Просто тези майчета ,които имат трудности,да не се отказват,да вярват в себе си и не толкова на педиатрите си (относно кърменето),защото си заслужава.А тези,които въпреки всичките си опити не са успели,нека отпитат отново следващия път,стига да искат,ще разберат каква сладост е кърменето
реших да споделя с вас опита си ,а и може би ще ви бъде интересно да прочетете за трудностите и терзанията през които преминахме с Ели,нашата дъщеричка.Надявам се с това да помогна на някои майчета.
След като родих ,в болницата ,предполагам ,както при повечето от вас,се оказа,че няма никой ,който да дойде и да ти обясни как трябва да се кърми едно дете.Толкова много исках да кърмя дъщеря си,че почти веднага след като ни настаниха двечките в стаята(родих нормално),се опитах да я сложа на гърдата си,но нищо не се получи.Не знаех как да я поставя на зърното.Отидох да повикам дежурната акушерка,за да ми обясни, а тя не само,че дойде след като си изпи кафето,ами и като дойде застана до вратата и от разстояние си "прочете"лекцията ,вместо да дойде до мен и да ми покаже.Аз все пак се показах като нахална,ако може изобщо да се каже така и поисках да дойде до мен и да ми покаже.Пак нищо не се получи.Тя се отказа и си излезе,с думите да изчакам и да кърмя детето си по обявените от болницата часове(родих в Тина Киркова)Това много ме вбеси.В крайна сметка с помоща на една от санитарките,а може би и от майчинското чувство,което всяка жена носи в себе си,успях да накърмя детето си.И така след като се прибрахме в къщи и след посещението на педиатърката на Ели в дома ни,изслушах нейната лекция как трябва да кърмя детето си отново през 3 часа и в последствие да премахна едното хранене,тъй като съм много принципен и стриктен човек,се стремях да го правя.Но нощем,а и често през деня,мъничето ми се будеше преди тези 3 часа,но аз толкова бях убедена ,че това е най-правилното,че само си гледах часовника,Ели си плачеше ,аз си я люшках,като от време на време ме сменяше свекърва ми,уж да я успокоим и така се мъчихме взаимно.Сега страшно ме е яд ,че съм причинявала всичкото това страдание на детето си.В последствие Ели се нагоди горе-долу на този режим,но какво последва-кърмаческа стачка.Цели две седмици ,аз си нямах и понятие за какво става въпрос ,а в края на втората седмица Ели съвсем отказа да суче.Разбира се,аз с всеки изминал ден се убеждавах,че кърмата ми намаля,въпреки ,че пиех много течности и лактоногонни чайове.Точно тогава ни беше часа за консултация и какво ми беше учудването ,когато разбрах,че за 3-ия месец Ели беше наддала едва 400гр.,ужас.Можете да се досетите какви бяха съветите на педиатърката и-веднага започване на добавяне на адаптирано мляко,като нито ведъж не се опита да открие откъде може да идва проблема.Много гадно беше,като ми каза,че точно тези майки ,които искат да кърмят,нямат кърма,а тези които имат много кърма ,се отказват от кърменето.Прибрах се вкъщи сломена.Не спирах да плача в къщи,особено след всеки неуспешен опит да накърмя детето си.И двете с Ели не спирахме да плачем.Един път само се опитах да се изцедя,за да видя колко имам в наличност.Бях ужасена ,че изцедих и от двете гърди само 10мл.Тогава и вече разбрах,че честото кърмене,ще увеличи лактацията ми,но уви,все още не знаех,че това е кърмаческа стачка.Обадих се на педиатърката на Ели,за да и кажа,че ще опитам още една седмица само да я кърмя и пак да отидем да я притегли.След тази една седмица Ели беше наддала 40гр.Досегашната подкрепа на съпруга ми беше вече почти нулева.Спомням си,че веднъж не му издържаха нервите и каза,че ще отиде да направи порция адаптирано мляко,но аз му казах,че ,ако го видя да влиза през вратата с шишето,ще хвърля шишето през прозореца
Педиатърката каза,че това ,което решим да правим,вече си е на наша отговорност,защото разбра,че въпреки това ,не искам да давам адаптирано мляко.Но аз вече бях пуснала тема във форума и разбрах какво трябва да правя.Още веднъж много,много благодаря на всички тези майчета ,които ми помогнаха.Започнах да си навивам gsm-a,вечер да звъни през 2 часа,за да кърмя Ели и така една седмица.А няколко дни след като през деня бях непрекъснато гола и все гледах Ели да е до мен и да го усеща,а и я слагах веднага след като заспи да суче.Нещата веднага потръгнаха.Дори това,че през следващата седмица отчетохме само 10гр наддаване,не ме отказа.Просто виждах,че Ели все по-охотно сучеше.Вярно е,че се чувствах като сомнанбул,но знаех защо го правех.След като преминахме успешно през тази трудност и като отидохме отново след 3 седмици на консултация,се оказа,че дудинка е наддала с 700гр.Много ме беше яд,че там беше само мед.сестра.Исках да видя какво щеше да ми каже педиатърката.И при всяка следваща консултация,все гледах да подчертая,че все още кърмя,до сега.Мечтата ми да кърмя 6 месеца се сбъдна,благодарение на този форум,последвана от другата мечта да кърмя 1 годинка.Сега и за двете кърменето е невероятно удоволствие.Може би я кърмя доста често за възрастта и-денем 5-6 пъти,нощем от 2 до 4 пъти,но това никак не ми тежи.Дори не чакам Ели да поиска да суче,а като са минали2-3 4аса и просто я слагам на гърдата.Никога досега не ми е отказала Така и се приспиваме,сучейки.А най-сладкото е като дойде и започне да ми вдига блузката и да мрънка сладко,сладко,знак,че иска да суче.Не знам дали сте разбрали какво исках да кажа с този разказ.Просто тези майчета ,които имат трудности,да не се отказват,да вярват в себе си и не толкова на педиатрите си
(относно кърменето),защото си заслужава.А тези,които въпреки всичките си опити не са успели,нека отпитат отново следващия път,стига да искат,ще разберат каква сладост е кърменето 
