За самобичуването........

  • 2 065
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 499
Аз съм един ужасен към себе си човек.Не знам защо се получава така, но много често се самотероризирам, самобичувам , измъчвам и т.н. за какво ли не - за това, че кърмих малко и че вече не кърмя, за някоя дума, която съм казала на мъжа си, за някоя моя постъпка към някой или към себе си /например, че съм позволила на някой да ми причини болка/, и хиляди неща.Тормозя се за стари грешки, които съм допуснала.Понякога дори ми се плаче.Казвам си "Как можах да постъпя по този начин" и т.н. А то вече е минало отдавна и връщане назад няма.Защо съм толкова самокритична, защо се самобичувам по този начин, защо отново си причинявам болка след като веднъж съм я изживяла?Изисквам все повече и повече от себе си, а не мога да отговоря на всичките си изисквания.Защо се чувствам толкова неспособна и така непълноценна...........?!

# 1
  • Мнения: 166
Защото се чувстваш виновна. Пред детето си, пред някого, пред себе си. Но в крайна сметка в дадения момент, когато си постъпила по определен начин, ти със сигурност си го смятала за правилен, така че наистина е глупаво /без да те обиждам!/ от сегашната си позиция да даваш оценки за минали постъпки. Аз също съжалявам за много неща, след като постфактом съм разбрала други. И какво? Нито ще ги върна, нито ще ги поправя. В миналото. Гадно е ако съзнателно, с пълното съзнание, че грешиш, си направила нещо. Тогава тежи.
Може би вината в собствените ти очи те кара и да изискваш все повече от себе си.

# 2
  • Мнения: 179
Едва ли си неспособна и непълноценна...може би имаш прекалено много изисквания към себе си .Не сме идеални същества.Всеки греши в нещо.Понякога и аз се чувствам така-все си мисля,че баща ми се е разочаровал от мен,защото е очаквал да постигна много/в професионален план/.А аз за сега нямам кой знае какъв успех.Единствено съжалявам,че ми остава малко време за детето-работа,домакински задължения,т.н. Старите грешки са в миналото-там трябва да си останат.Не мисли за тях.От тях трябва да се учиш.Факта,че имаш семейство,което те обича си е успех,защото има хора,които цял живот не могат да създадат такова и накрая остаряват сами/познавам такива/.Радвай му се и не позволявай "черни мисли" да ти отнемат времето.Успех.

# 3
  • Мнения: 1 134
На един по - странен език, това се нарича... гордост. Искаш да си перфектна, съвършена във всичко, да не грешиш никъде, да ти се възхищават...
Ако, се приемеш такава, каквато си без да роптаеш, ако се съгласиш със себе си, ако спреш да се сравняваш с другите, ако приемеш, че не си по - различна и по- специална ще успееш и да си простиш.
Може да звуча по - грубо, отколкото трябва, но аз се борих също дълго време с това и знам, че напудрени съчувствия не помагат.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Според мен е резултат от недостиг на себеобичане....

# 5
  • Мнения: 647
Защо това ми прилича на следродилна депресия..... smile3506
Извини ме ако греша smile3505

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Защо това ми прилича на следродилна депресия..... smile3506
Извини ме ако греша smile3505

И на мен на такова ми прилича... Но осъзнаването е част от решението на проблема!

# 7
Възможно е също да не харесваш определени неща в себе си и да искаш да се промениш.
Опитвай се да гледаш напред, а не назад. Когато те обхванат подобни настроения си казвай, че е от теб зависи не това, което е минало, а това, което предстои, концентрирай се върху бъдещето. Стреми се да избегнеш не сегашното терзание, а по-скоро действията, които могат да ти донесат бъдещи терзания. Като цяло говоря от собствен опит. Мисля, че хората които изпитват такива чувства, искат да променят определени неща в себе си, да намерят своето собствено Аз и може би и при теб това е причината.

# 8
  • Мнения: 1 462
Като малко дете, което не е получило достатъчно одобрение и подкрепа.

Отпусни се, ти си чудесна, щом и детенце имаш.

И не се давай на демоните в главата ти.

# 9
  • Мнения: 431
Selia, може би трябва да поговориш с някой специалист за това. Не се срамувай да потърсиш помощ, такива натрапливи мисли колко си неспособна, непълноценна, вечно грешаща могат жива да те изядат отвътре. Не знам друго какво бих могла да те посъветвам. Confused

Гуш Hug

# 10
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
Аз съм един ужасен към себе си човек.Не знам защо се получава така, но много често се самотероризирам, самобичувам , измъчвам и т.н. за какво ли не - за това, че кърмих малко и че вече не кърмя, за някоя дума, която съм казала на мъжа си, за някоя моя постъпка към някой или към себе си /например, че съм позволила на някой да ми причини болка/, и хиляди неща.Тормозя се за стари грешки, които съм допуснала.Понякога дори ми се плаче.Казвам си "Как можах да постъпя по този начин" и т.н. А то вече е минало отдавна и връщане назад няма.Защо съм толкова самокритична, защо се самобичувам по този начин, защо отново си причинявам болка след като веднъж съм я изживяла?Изисквам все повече и повече от себе си, а не мога да отговоря на всичките си изисквания.Защо се чувствам толкова неспособна и така непълноценна...........?!
Скъпа ти си мое точно копие.
Може би аз съм на малко повече години,защото вече съм осъзнала че при мен проблема идва до голяма степен от произхода и възпитанието ми.Аз съм човек на отговорностите просто така са ме възпитали че съм длъжна винаги да се справям сама,че съм длъжна да върша много неща пряко волята си защото нещата трябва да бъдат свършени,и когато не успявам почвам едни анализи ама къде сбърках ,ако бях постъпила иначе и т. н.
Вечно си мисля че съм недостатъчно умна или способна или красива.А това си е направо ниско самочувствие.
Струва ли ти се познато?
Може би трябва да започнем да си поставяме по-малки цели и да си прощаваме грешките защото сме само хора а не супер майки,супер домакини,супер кадри.
Помисли колоко неща си постигнала,който другине не са могли и няма да могат никога.  bouquet

# 11
  • Мнения: 11 607
Не се срамувай да потърсиш помощ, такива натрапливи мисли колко си неспособна, непълноценна, вечно грешаща могат жива да те изядат отвътре. Не знам друго какво бих могла да те посъветвам. Confused

Гуш Hug


Това е и моето мнение! И друго - намери най-вече в себе си сили за да продължиш напред! Проблема е дълбоко в теб, ако мога така да се изразя - победи се! И започни нов живот!

# 12
  • Мнения: 3 499
Тези мисли не са постоянни и натрапчиви.Не оставайте с впечатлението, че съм вманиачена в миналото си.Просто всеки човек съм сигурна, че от време на време в главата му нахлуват някакви спомени - добри или лоши.Обаче аз често спомняйки си разни неща супер много се ядосвам за някоя грешка в миналото, която съм допуснала.Вместо да си кажа минало-бешело аз си дълбая в нея /сама на себе си/.В смисъл, че задълбочавам мислите си в нея, а не че едва ли не в дъбока депресия и само за това мисля.Грешно сте ме разбрали.Просто винаги след като допусна някоя грешка и няколко дни след това не доста да се самообвинявам за нея, вместо да си кажа, че всеки човек греши и да приключа.А може би наистина някаква следродилна ме е обхванала, че нямам спомени цял живот да съм била такава.Може би наистина трябва да се науча да си прощавам и да не се стремя на всяка цена да съм перфектна във всичко.Интересно ми беше има ли и други хора като мен.

# 13
  • Мнения: 1 546
И на мен ми се е случвало да се чуствам така...но се уча да не позволявам на миналото да ми диктува настоящето. Както казваш - минало-бешело! Мъча се да си втълпя, че каквото и да е случило в миналото, ТАКА е трявбало да стане!И никой не е перфектен. Никой. Никой.А и какви чааааааааак такива грешки може да си допуснала, че да им позволяваш да командват мислите ти и съзнанието ти????Мъчи се да пренебрегваш дребните проблеми...мъчи се да намираш хубавото, забравяй лошото. Виж какво ангелче имаш!!Нима нещо друго, каквото и да е то, може да се сравнява с него??Хайде, горе главата! Hug
П.П. Да не си Скорпионче?

# 14
  • Мнения: 3 499
Не, телец съм.

Общи условия

Активация на акаунт