Как мислите, като казваме, че обичаме някой - кой точно имаме предвид: истинският човек, с всичките му предимства и недостатъци, известни и неизвестни нам или по-скоро илюзиорния образ, създаден за него, от собственото ни въображение?
- Публикувана: 3 окт. 2006, 13:19 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2006, 00:41 ч.
Кого обичаме всъщност?
Аз обичам човека,с когото съм от 15 год.,с когото съм създала семейство,на който съм родила две деца,с когото съм и ще бъда винаги,независимо от обстоятелствата,за когото сърцето ми продължава да подскача,за когото съм готова на всичко................
Приела съм го и го обичам такъв какъвто е,с всичките добри и лоши страни.
Стрелче,защо си тъжна днес!Усмихни се,както само ти можеш!
Приела съм го и го обичам такъв какъвто е,с всичките добри и лоши страни.
Стрелче,защо си тъжна днес!Усмихни се,както само ти можеш!
Един човек ми каза веднъж, че да обичаш означава просто да разбираш...
Много се бунтувах в началото срещу това - сухо, скучно и някак без-борбено ми се струваше...
Но, като че ли най - трудното нещо е да разберем другия, да погледнем света през неговите очи, да влезем в ритъма на сърцето му. Щом се затрудняваме понякога със собствените си деца да го постигнем, значи наистина е нужна много обич, за да успеем с някой друг.
Като казвам, че обичам някого, за мен това означава, че не ме затруднява да го разбера, че обичам да гледам през неговите очи, и че ми харесва какво виждам.
Ако е малко далекоглед и имаме лека илюзия
, ще му услужа с очилата си, ако не вижда до там, докъдето искам да погледна аз - ще го заведа на място.
Така ги разбирам, аз нещата с истинското и неистинското.
Много се бунтувах в началото срещу това - сухо, скучно и някак без-борбено ми се струваше...
Но, като че ли най - трудното нещо е да разберем другия, да погледнем света през неговите очи, да влезем в ритъма на сърцето му. Щом се затрудняваме понякога със собствените си деца да го постигнем, значи наистина е нужна много обич, за да успеем с някой друг.
Като казвам, че обичам някого, за мен това означава, че не ме затруднява да го разбера, че обичам да гледам през неговите очи, и че ми харесва какво виждам.
Ако е малко далекоглед и имаме лека илюзия
, ще му услужа с очилата си, ако не вижда до там, докъдето искам да погледна аз - ще го заведа на място.Така ги разбирам, аз нещата с истинското и неистинското.