ровейки сантиментално из дир-а (търсачката днес работи!), си припомних това:
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
И другата гледна точка:
когато мисля, че не ме гледаш, изхвърлям по-старите и по-обикновени рисунки, защото просто нямам място да ги складирам всичките. онези, най-специалните, един ден ще сложа в рамки. един ден...
когато мисля, че не ме гледаш, пропускам да нахраня нашето собствено куче, защото вече съм на ръба на силите си.
когато мисля, че не ме гледаш, уж забравям да приготвя любимия ти сладкиш, а всъщност точно този път предпочитам да се излегна с моята любима книга...
когато мисля, че не ме гледаш, изливам яда си към бог за болката и трудностите, с които се сблъсквам.
когато мисля, че не ме гледаш, затварям очите си за чуждите нужди - нали и аз се нуждая някой да се погрижи за мен.
когато мисля, че не ме гледаш, отказвам да помогна с пари, защото парите никога не са ни излишни и все има още нещо за плащане.
когато си мисля, че не ме гледаш, пропускам да избърша праха зад мебелите - какво пък, до там и без това никой не стига. правя се, че не чувам стъпките ти рано сутринта - можеш се справиш със закуската и без мен, не ми се става от леглото точно сега.
когато си мисля, че не ме гледаш, пропускам да свърша някои дребни неща и се извинявам пред себе си с думичката "приоритети".
когато си мисля, че не ме гледаш, стискам зъби, за да не се разкрещя от гняв, от безсилие... сълзите идват едва след това.
когато мисля, че не ме гледаш, безпокойството ми прераства в объркване, а понякога и в ужас, което показва, че твърде малко се доверявам на бог да се грижи за нас.
когато си мисля, че не ме гледаш, си давам сметка колко малко всъщност знам за живота.
когато мисля, че не ме гледаш, ти стоиш до мен с онзи разбиращ поглед и за теб си оставам най-добрата, най-хубавата, най-любимата МАМА.
един ден ще си дам сметка, че ти виждаш всичко и ще те помоля да ми простиш, защото не съм ти показала само най-доброто от себе си. дотогава... дотогава ще се надявам, че ти не винаги ме гледаш.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
И другата гледна точка:
когато мисля, че не ме гледаш, изхвърлям по-старите и по-обикновени рисунки, защото просто нямам място да ги складирам всичките. онези, най-специалните, един ден ще сложа в рамки. един ден...
когато мисля, че не ме гледаш, пропускам да нахраня нашето собствено куче, защото вече съм на ръба на силите си.
когато мисля, че не ме гледаш, уж забравям да приготвя любимия ти сладкиш, а всъщност точно този път предпочитам да се излегна с моята любима книга...
когато мисля, че не ме гледаш, изливам яда си към бог за болката и трудностите, с които се сблъсквам.
когато мисля, че не ме гледаш, затварям очите си за чуждите нужди - нали и аз се нуждая някой да се погрижи за мен.
когато мисля, че не ме гледаш, отказвам да помогна с пари, защото парите никога не са ни излишни и все има още нещо за плащане.
когато си мисля, че не ме гледаш, пропускам да избърша праха зад мебелите - какво пък, до там и без това никой не стига. правя се, че не чувам стъпките ти рано сутринта - можеш се справиш със закуската и без мен, не ми се става от леглото точно сега.
когато си мисля, че не ме гледаш, пропускам да свърша някои дребни неща и се извинявам пред себе си с думичката "приоритети".
когато си мисля, че не ме гледаш, стискам зъби, за да не се разкрещя от гняв, от безсилие... сълзите идват едва след това.
когато мисля, че не ме гледаш, безпокойството ми прераства в объркване, а понякога и в ужас, което показва, че твърде малко се доверявам на бог да се грижи за нас.
когато си мисля, че не ме гледаш, си давам сметка колко малко всъщност знам за живота.
когато мисля, че не ме гледаш, ти стоиш до мен с онзи разбиращ поглед и за теб си оставам най-добрата, най-хубавата, най-любимата МАМА.
един ден ще си дам сметка, че ти виждаш всичко и ще те помоля да ми простиш, защото не съм ти показала само най-доброто от себе си. дотогава... дотогава ще се надявам, че ти не винаги ме гледаш.
