Публикувана: 2 окт. 2006, 16:22 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2006, 13:00 ч.

"Вторият родител"

2 255
27
1

2 окт. 2006, 16:22 ч.

Мнения: 9 865

Здравейте всички,
Отварям нова тема, защото имам нужда от съвет или препоръка от тези, които имат опит или смятат, че могат да помогнат.
Имам сериозна връзка с мъж, който има един разпаднал се брак и прекрасна малка дъщеря (4.5г.). Тя не живее постоянно с нас, но той (а и аз) държи да я взима всеки свободен ден, уикенд и т.н.
Лошото е, че имам опасения до каква степен мога да вляза в живота и, страхувам се да не я обърквам, да не я карам да ревнува татко си... в същото време се опитвам да и бъда приятел и мисля, че се справям, приема ме много есествено, доверява ми се за всякакви неща, позволява ми да я придружавам до тоалетната, да и давам храна, да я преобличам, реша, всичко... Това ме обнадеждава, но все пак поради липсата на опит (аз нямам мое дете) се боя да не сгреша нещо...
Който има подобни проблеми нека сподели, който има опит и желае нека даде съвет... Надявам се все някой да откликне!

Поздрави на всички!

# 1 2 окт. 2006, 17:31 ч.

Мнения: 3 098

Аз ли4ен опит нямам,но пък имам много близка роднина с такъв брак.
Истината е,4е е трудно.
Хубавото при вас е,4е(така разбрах от про4етеното) не си ти при4ината за развода им.Това би ти спестило,предполагам много проблеми за в бъдеЩе.Разбира се,ако бившата съпруга не се намесва и не изостря отношенията ви 4рез детето.
От друга страна пък,това,4е се грижи добре за детето и след развода говори много добре за твоя приятел. Peace

А Щом казваш,4е детето е добре настроено спрямо теб,нямаш за какво да се притесняваш.Не вярвам да сгрешиш,заЩото децата сами показват до каква степен можеш да ги 'доближиш'.
Можете да изградите много добри приятелски отношения и да ви е добре,когато сте заедно.Но в никакъв слу4ай не поемай ролята на нейна майка.
Успех ти желая. bouquet

# 2 2 окт. 2006, 17:40 ч.

Мнения: 9 865

Много ти благодаря, Марица, првилно си разбрала, че не аз съм причина за развода им. Вярно е и аз забелязвам, че тя сама регулира достъпа на хората до себе си, кои да приема и кои не... Тя е доста умно и като повечето деца е много интуитивна...
Познаваме се с майка и, колкото тя да е спокойна при кого е детето и, когато е с баща си, но не съм убедена, че тя е особено доброжелателна към нашите отношения с детето... Но надявам се с времето нещата да се изгладят и да се разбираме. Аз не искам да измествам нито майка и, нито да и взимам таткото, просто искам да съм част от живота и, като човек, на когото може да разчита, приятел, нещо такова...

# 3 2 окт. 2006, 17:43 ч.

София
Мнения: 35 916

Опитай се просто да бъдете приятели. Децата на тази възраст искат не майка- а по-голяма какичка, с която да са приятели. Това ги кара да се чувстват по-големи и 'важни' Wink

# 4 2 окт. 2006, 17:54 ч.

Мнения: 9 865

Забелязала съм, че много обича сериозно да говори и да задава важни въпроси. Понякога се чудя как да отговарям. Нейната баба по майчина линия и казала, че татко и щял да се ожени за мен и тя ме питаше вярно ли било... А ние не сме решили да се женим, дори не сме говорили сериозно за ритуал, за брак...и така ни е добре, не успях да и отговоря много убедително, та тя пак си остана с мисълта, че ще се женим..., което не я направи особено щастлива.
Освен това как например да се целунем в нейно присъствие, като виждам как очичките и горят, горят... и ревнува миличката...

# 5 2 окт. 2006, 18:03 ч.

Мнения: 3 098

Много неприятно,4е ревнува,оба4е е и нормално.Просто нейните родители трябва да й обяснят тези взаимоотношения.Така няма да бъде объркана.Трябва да си поговорят,4е въпреки,4е не живеят заедно,те я оби4ат и се грижат за нея и тя си има майка и баЩа.И 4е и те имат нужда от оби4 и 4овек до себе си.

# 6 2 окт. 2006, 20:46 ч.

Мнения: 2 673

Не мисля, че майката ще има нещо против теб, ако разбере че детето се чувства добре с теб и е на сигурно място. А ревността е нормално да я има..кой не ревнува. Но не се опитвай да отнемеш ролята на майката...Казвай на малката ..да речем..."ще ти купя сладолед, но само ако мама разрешава " и т.н. Браво на теб..малко са съвестните жени като теб, дето се замислят по този деликатен въпрос ..

# 7 2 окт. 2006, 20:56 ч.

Мнения: 4 806

просто обичай това дете. Нищо по - добро не се сещам.
Обичта означава грижа, внимание, разбиране.
Както и да се развие вашата връзка, поне ще знаеш, че една детска душа е видяла добро от теб.

# 8 3 окт. 2006, 09:55 ч.

Мнения: 9 865

В същност точно това се опитвам да правя, да не се "докарвам" пред нея като голямата доброжелателка, като например и давам да яде забранени от мама и татко неща, за да ме заобича, ако нещо те не дават, коя съм аз да им обърквам възпитателните методи, само ако мога да помогна. Но аз съм и млада (22г.) и чувствам понякога че нямам достатъчно опит за да бъда малко от малко респектираща... не че се налага често. Гледам да няма голяма дистанция между мен и детето, позволявам и да се лигави понякога, но казвам на баща и и той взима мерки, говори, кара се (ако се налага)...
Колкото до това дали майката има нещо против или не... тук въпросът е доста сложен, тя може да изпитва някакво чувство на притежание към бившия си мъж или кой знае какво, бих се радвала, ако можехме да сме "приятелки", но това е само по филмите...

# 9 4 окт. 2006, 10:03 ч.

София
Мнения: 4 493

Пиша ти защото бях като теб, а сега съм като майката на това момиченце.
Въздържай се от разни целувки, държане за ръка и нежности, докато детето е при вас. Излишно е да я дразниш. Тя ще го ревнува право пропорционално на поводите които ти й даваш. Колкото по- малко я дразниш /не й даваш поводи да ревнува/, тя свиква с теб, толкова по-бързо ще спре да ревнува. Тя ревнува защото подсъзнателно се страхува да не отнемеш баща й и да го изместиш от живота й. И на детето не му е лесно - ПОМАГАЙ и да свикне с теб. И не се "докарвай" пред нея, не обещавай прекалено много, но ако знаеш че обича нещо - прави го.
А с майката - незнам, просто незнам какво да те посъветвам - зависи от човекът, ако още не й е минало - и тай някакви чувства - по-добре се дръж настрана и не й се ври пред очите зорлем. С времето всичко ще си дойде на място, но не вярвам да станете приятелки или да си ходите на гости и да пиете кафе - тава май наистина го има само по филмите Laughing

# 10 5 окт. 2006, 21:20 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: mebbeth в пн, 02 окт 2006, 16:22

След като се притесняваш за това, какво може да объркаш, определено си отговорен и съобразителен човек. Няма за какво да се притесняваш - дръж се естествено и късмет Hug

# 11 5 окт. 2006, 22:11 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Не се страхувай от контакта и производните му. Действай както сърцето ти подсказва и няма да сбъркаш Peace

. Аз бях по- малка от теб, когато имах сериозна дългогодишна връзка с разведен мъж с детенце на същата възраст. Разбирахме се чудесно и много я обичах. И аз се притеснявах едва ли не от всичко, но впоследствие се оказа, че е нямало смисъл- ако детето те приема/а то явно го прави/ не мисли твърде. Многото мислене понякога пречи Simple Smile

# 12 5 окт. 2006, 23:05 ч.

Мнения: 1 517

Няма да цитирам всички, само ще кажа, че са ти дали хубави съвети. Щом детето те приема, значи най-важното е решено. Бъди и повече приятелка, майка тя си има.
Аз съм в подобна ситуация със сина ми. Родителите ми се разведоха преди 3 год. и баща ми се ожени повторно. Беше ми трудно да обясня на 5 (тогава) годишно, защо изведнъж баба и дядо не живеят заедно и защо дядо си ма друга жена. Децата приеха новата "баба" много добре, но пък и тя си заслужи обичта им. Само въведох някои забрани за възрастните: да НЕ промиват мозъците на децата и да се плюят един друг пред тях; понеже свекърва ми е починала и не я познават, те имат само ЕДНА баба по майчина линия, другата е леля. За сега всичко е наред.
От сърце ти желая успех! Много са сложни тези взаимоотношения, но ти явно си ЧОВЕК и ще се справиш! Hug

# 13 12 окт. 2006, 13:01 ч.

Мнения: 9 865

Благодаря на всички, радвам се, че съм ви провокирала да споделите и ваш опит... което ми беше най-важно. В общи линии се придържам към всичко, което ме съветвате и най-вече се ръководя от усет и от естеството на ситуациите.
Мога да се похваля, че тя наистина ме приема добре и... наскоро дори обясни на баща си, докато я карахме до детската градина, че той бил влюбен в мен...

# 14 12 окт. 2006, 13:17 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Аз бях такова дете. С втората съпруга на баща ми споделях неща, които не казвах на майка ми. Разбирахме се чудесно. Бъди й приятелка Peace

Препоръчани теми

Значението на апартамента в романтичната връзка

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Ще ме помислите за луда…

Проблем с котките на свекървата

Причина:

Причина: