За училищата за интеграция на деца с увреждания

Мога да ти кажа само за нашия дистрикт. От тази година допуснаха и "нормални" деца в групите на тези, които имат отклонения (предпочитам тази дума пред "увреждания"), нарича се "интегрирана детска градина". Говоря за детска градина към общината, по 2-3 часа на ден, с осигурен транспорт. Групите са от 16 деца, 8 с отклонения и 8 без. Мисля, че е 1 учителка и 2 асистентки, отделно психолог и тераписти  за реч и моторика. С психолозите и терапистите децата имат безплатни индивидуални часове през седмицата, според това кой каква нужда има като време и вид отклонение.  За децата с отклонения детската градина е безплатна, за тези, които са "нормални", има месечна такса. Ползата за децата с отклонения е, че ще копират поведение от другите деца. Ползата за другите е, че са в обстановка на по-строга дисциплина, повече индивидуално внимание, и по-висока учителска отговорност. Понеже за тези програми се харчат федерални пари, на учителите наистина се държи сметка дали работят добре. Целта е всички деца да влязат в предучилищната от сходно стартово ниво, и тези с отклонения да излязат от специалното обучение.
Моят малкият син няма отклонения, но за съжаление програмата на детската градина е в конфликт с моето работно време, иначе сигурно бих се възползвала.
Не работи нещо търсачката на нашия местен форум, иначе бих пуснала линк към родителската дискусия.

Не съм с големи подробности запозната, но се интересувам, тъй като в средните училища има множество програми за интегрирането на такива деца, а и сигурно след време ще работя в училище. Има много специализирани училища, но тенденцията е до последно да се опита детето да бъде в нормално училище. Децата с хиперактивност, дислексия и не много тежки проблеми са си в нормалните класове. За учителите не винаги е леко, но все повече навлизат т.нар. "ранички". Това е финансова помощ, която се отпуска на училището за наемане на допълнителна помощ при образованието на детето. Например, миналата година се запознах с една жена, която водеше специални програми с деца с проблеми, като ги учеше как да успяват да научат материала.
Децата, които ходят в специализирани училища се водят със специален транспорт, който се плаща от общината / за начално училище/. Когато станат на 8-9 ги стимулират да се научат да ходят с градският транспорт.
Специалисти се занимават от най-ранна възраст с детето и част от програмата е те да се научат да не се самосъжаляват, а че са равноправни хора. Понякога дори се майтапим с едно момче в нашият университет, че прекалено са го научили на това, защото направо лети с инвалидната си количка по коридорите и може чак да те смаже. Между впрочем, той е без ръце и крака, учи за преподавател по история и съм чувала, че децата го обожават, като учител.

Възхищавам се на Холандия за това, което прави за децата с увреждания. Факта, че те се приемат, като човешки единици, със своите нужди и възможности и че са навсякъде край нас автоматично ги прави лесно възприемани от обществото. Много са малко са онези майки, които биха спряли здравото си дете да общува с дете с увреждане. 
 

Извинявам се,че се намесвам в темата...обаче,Калинка,така ми се прииска да живея в Холандия,поне така както си го написала звучи като музика за сърцето ми. Собствен транспорт,боже,тук само може да си мечтаем за това!Ще ми е интересно да следя темата и за това се абонирам за не.

Сина ми ходи в такава смесена детска градина. Групите са 50% на 50% от децата със и без проблеми в развитието. Групите са до 10 деца с 3 учителки. Има и терапевти и логопеди. Градината е частна и заплащането е по-високо отколкото в повечето други частни градини.

Не съм чувала тук да има такива държавни детски градини

На децата с увреждания се осигуряват много удобства, като например плувен басейн, раzлични терапии и курсове. Но zапочнаха да се правят много съкращения в социалната област и има опасност някои средства да отпаднат.

Децата като навършат определена въzраст (16, 18) години могат със съгласието на родителите се да иzберат да се иzнесат от вкъщи и да се нанесат на квартира с други деца, като им се осигурява първо денонощна, а после само дневна помощ от въпитател. Но те там не трябва по цяла нощ да са пред телевиzора, а по цял ден да спят, а се интегрират в живота с определен ритъм. Това е план zа цялата седмица, преz деня на училище или на работа в специалиzирани цехове и работилнички zа хора с увреждания, а преz почивните дни, иzлети или паzар...

Една от приятелките на дъщеря ми е с дислексия и мисля някакво друго нарушение, което й пречи да чете на нивото на другите деца в класа, така че в часовете, в които й е по-трудно, има ресурсен учител, който й помага. Иначе ми прави впечатление, че повечето училища са с рампи за инвалидни колички, в едно училище даже имаше и надписи на Брайл (говоря за държавни училища).

Тази година дъщеря ми е в гимназия и учителя й по "health"  е в инвалидна количка. На родителската среща ни каза, че е с квадрипареза от дете, но това не му е попречило да завърши, да създаде свое семейство (има дъщеря студентка) и освен че преподава в класната стая, е и тренъор на женския отбор по баскетбол в училището.

Аз вече писах в подобна тема в бъдещи и настоящи майки, понеже темата е много интересна, но искам и тук да кажа, че никой не убеждава тук родителите на деца с увреждания да ги оставят в дом, напротив, създават се възможни най-добри условия за хората да си гледат децата и съотетно тези деца да достигнат потенциала си.

Аз малко не по темата, но пак за уврежданията.
Тук ми прави много много хубаво впечатление как се приемат деца с увреждания.
Особено тези със синдром на Даун. ( май други не съм виждала.. )
Другото, което ме възхищава е политиката на общините в Италия и
отдаването на цели 'ресори", като например обществените паркиги на
хора с увреждания. В нашия град всички паркинги се стопанисват от хора с увреждания.
Прави ми впечатление, че са винаги по 2ма, като единия е 'по-напред' и може по-добре да реагира на въпрос  да те ориентира и тн.
Харесва ми, че се мисли за хората с увреждания.

За инвалидната количка: Свекърва ми беше на инвалидна количка 1 месец.
Бях потресена как всички старци и болни при постъпването си получават собствена количка ( а свеки даже има късмет с  чисто нова), след което болницата дава количката за известно време след това до края на рехабилитационния период.
Много пъти през този месец мислих за хората с увреждания в БГ.

Така е. Според Закона за инвалидите, поне в нашия щат, безплатната система на общинско образование е длъжна да осигури максимални условия за развитието на едно дете с изоставане или хронично заболяване, в обстановка на минимално лишаване от средата, в която расте нормално дете. Има хора, които знаят тези права, и ги отстояват до степента, която ги удовлетворява. Работя от време на време с една жена, която си докарва допълнителни доходи като помага на дете аутистче, може би не съвсем тежка форма, осмокласник трябва да е. Детето ходи на училище в редовен клас, тя след училище се занимава индивидуално с него - четат, пишат домашни, беше му правила костюми за карнавали, подготвя го за училищни празненства. За всичкото това нещо й плаща общината и й държи сметка. Родителите са образовани хора, лекари, знаели са за какво да настояват. Даже по едно време жената се беше притеснила, че е на път да загуби детето, много напреднало с материала.

ох,и на мен,впрочем всички постинги са музика за душата ми
аз също се извинявам че се намесвам,но ще ви чета редовно защото докато четях сега се почувствах страхотно

Тук имаме специална детска градина, в нея приемат не само "интеграционни" деца, а и такива, които са по-свитички.  Навсякъде има рампи и асансьори за количките, при кандидатстване в нормално у-ще или по-късно на работа имат предимство. Или се прави всичко, за да се подпомогне един нормален живот, въпреки "бариерите"

В нашето училище ни предупредиха, че от тази година ще има малък 1ви клас А. Това са класове за деца със забавено развитие, такива класове взимат напр. 1ви клас за 2г. Там работи и майката на съученичка на сина ми, специално подготвена за работа с такива деца. Днес ги гледах на спирката - няколко са със Даунов синдром, няколко тъмнокожи, другите изглеждат нормално на външен вид. Там могат да изпратят и деца на чужденци, които наскоро са дошли и имат проблеми с усвояването на училищния материал. Това става и с разрешение на родителите, които обаче много често се убеждават, дори при не големи проблеми според мен. Има и много психолози, логопеди, където можеш да си водиш детето допълнително при определени проблеми. За психолозите не съм чувала добри отзиви в смисъл че ползата не е голяма.
Иначе за инвалидите не всичко е пригодено като транспорт, асансьори. Имаше тук наскоро референдум дали да направят всички обществени сгради в близките години абсолютно пригодени за инвалиди и народът каза не, щото щяло да излезе скъпо.
А за отношението на здравите към децата с увреждания - хм, общо взето се казва, че не всички са еднакви и имат еднакви възможности и се стараят така да възпитават здравите деца, че да не се отнасят с пренебрежение, а да им помагат. Но чувам по телевизията как родители на деца с увреждания се оплакват, че се заглеждат в тях или напр. след злополука приятели и съседи се отдръпват и не знаят как да реагират. Аз нямам познати с такъв проблем, но имах колежка, която роди дете с Даунов синдром и честно казано ми беше много трудно като и честитях, но тя сама подхвана темата и разговаряхме после по-непринудено.

А какво ще кажете по отношение на деца с увреждания на сетивните органи - слепота и глухота?
Вени и Пепеляшка писаха за Германия по-горе, аз тия дни ще проверя как стоят нещата със специализираното училище при нас - какви деца точно приемат. Знам само, че си имат собствен транспорт.
За интеграцията на децата в нормалните детски градини мога песни да пея, тъй като дъщеря ми е с хиперактивност. Подадохме заявление, че се нуждае от помощ към една доброволна организация. Те одобриха случая и последва спор кой да поеме разходите - Отдел "Просвета" (Югендамт) или местното министерство за младежта и спорта. При дъщеря ми разходите ги пое просветния отдел. В тяхната група имаха дете с изоставане в развитието, при него разходите ги пое местното министерство, то сега е в първи клас, но в интеграционното училище, за което споменах по-горе.
За трите години в градината дъщеря ми направи голям напредък, като се полагаха усилия от двете страни - ние като родители и дамата, която се занимаваше отделно с нея от доброволната организация. Няма ли разбирателство от двете страни, напредък се постига много бавно.
Не е имало момент, в който да ми кажат - не ви щем детето, че разваля дисциплината или нещо от сорта. Това го пиша, заради Валенцето, тъй като знам през какво преминава.

Не знам. Но и не съм виждала такива деца в класовете на моите. Прави ми впечатление обаче, че децата учат в училище езика на знаците, може би на някакво основно ниво, сигурно за да могат да се разбират с глухи деца, или може би с някаква друга цел.
И за да не става само бяло-черно, нека кажа нещо за София, което това лято ми направи приятно впечатление: светофарите започват да свирят, като светне зелено за пешеходците и колите спрат. Аз поне го изтълкувах като помощ за слепите.

И аз не знам много, но ми направи впечатление, че когато предлагаха на дъщеря ми да избере чужд език, между другите, й предложиха и   "American Sign Language."     Обясниха ни, че ако го научи добре, може да си намери винаги работа при необходимост.
Tя избра френски де, но не съм сигурна че тук ще има толкова приложение