Не влязох с регистрацията ми защото не искам някой познат да чете проблемите ми.
Преди 2 год. с мъжа ми се преместихме да живеем я къща, съседна на тази на родителите му (а моят апартамент в който живеехме го дадохме под наем). Няколко месеца по-късно свекърите решиха да дадат тяхната къща под наем и се преместиха при нас. С това започнаха и проблемите ми- намеса във възпитанието на децата, ограничение на топлата вода и телефона и други такива почти ежедневни битови спорове, които ми вгорчават живота. Казах на мъжа ми, че искам отново да сме самостоятелни и да се преместим, но... на него му е добре тук и отказва. Тои е на мнение, че трябва да се съобразявам с родителите му (те са пенсионери от много години, не контактуват с други хора и според мен са доста изкукуригали; ако прибавим и това, че помежду си не се разбират и ежедневно с децата ставаме свидетели на скандали, мисля, че е съвсем разбираемо желанието ми да се махнем). Аз прглъщам глупостите им за да не се изнервя обстановката допълнително, но вече не издържам. Мъжът ми смята, че преувеличавам и е категоричен, че не желае да се мести. И сега пред мен стои въпросът дали да продължа да търпя вкиснатите му родители или да им тегля една майна на всички, да си взема децата и да се махна. Спокойно мога да се оправям и сама (разчитам на майка ми- тя винаги ми помага с голямо желание). Но още го обичам- да му се не види!
Преди 2 год. с мъжа ми се преместихме да живеем я къща, съседна на тази на родителите му (а моят апартамент в който живеехме го дадохме под наем). Няколко месеца по-късно свекърите решиха да дадат тяхната къща под наем и се преместиха при нас. С това започнаха и проблемите ми- намеса във възпитанието на децата, ограничение на топлата вода и телефона и други такива почти ежедневни битови спорове, които ми вгорчават живота. Казах на мъжа ми, че искам отново да сме самостоятелни и да се преместим, но... на него му е добре тук и отказва. Тои е на мнение, че трябва да се съобразявам с родителите му (те са пенсионери от много години, не контактуват с други хора и според мен са доста изкукуригали; ако прибавим и това, че помежду си не се разбират и ежедневно с децата ставаме свидетели на скандали, мисля, че е съвсем разбираемо желанието ми да се махнем). Аз прглъщам глупостите им за да не се изнервя обстановката допълнително, но вече не издържам. Мъжът ми смята, че преувеличавам и е категоричен, че не желае да се мести. И сега пред мен стои въпросът дали да продължа да търпя вкиснатите му родители или да им тегля една майна на всички, да си взема децата и да се махна. Спокойно мога да се оправям и сама (разчитам на майка ми- тя винаги ми помага с голямо желание). Но още го обичам- да му се не види!
Благодаря за съветите 
Направи обаче последен опит за разговор и ако не приема, си тръгваш сама и това е 
! Опитай се да му обясниш как се чувстваш 
.Щом се обичате ,ще се разберете. Кураж! 
Успех!!!