Имам голям проблем . Детето ми е на 1г. и 6м. и става все по-любопитно, а на мен нервите ми не издържат . Стискам зъби и се мъча да продължа, но ми е много трудно. Крещя му много, от което ужасно се срамувам. Реве ми се като пиша това. Искам да споделя с някого. Не искам да казвам на мъжа си сега, срамувам се от себе си дори. Дразня се на детето за дребни неща и ми е трудно да му простя. Изолирам го от себе си. За кратко е, но все пак си е изолация . Гледам го сама, няма баби и лели наблизо да помагат. По цял ден сме заедно, когато спи гледам да свърша домакинската работа. Мъжа ми много помага, но вечер. Ужасно се чуствам. Съжалявам за накъсания текст, но ми е толкова мъчно. Не искам да травмирам детето си с поведението си, а ми е толкова трудно да се справя.