Помогнете ми да се справя

  • 2 048
  • 38
  •   1
Отговори
Здравейте!
Имам голям проблем Sad. Детето ми е на 1г. и 6м. и става все по-любопитно, а на мен нервите ми не издържат  Cry. Стискам зъби и се мъча да продължа, но ми е много трудно. Крещя му много, от което ужасно се срамувам. Реве ми се като пиша това. Искам да споделя с някого. Не искам да казвам на мъжа си сега, срамувам се от себе си дори. Дразня се на детето за дребни неща и ми е трудно да му простя. Изолирам го от себе си. За кратко е, но все пак си е изолация  Cry. Гледам го сама, няма баби и лели наблизо да помагат. По цял ден сме заедно, когато спи гледам да свърша домакинската работа. Мъжа ми много помага, но вечер. Ужасно се чуствам. Съжалявам за накъсания текст, но  ми е толкова мъчно. Не искам да травмирам детето си с поведението си, а ми е толкова трудно да се справя.

# 1
  • Мнения: 1 427
Отлично те разбирам.Най-вероятно имаш нужда от почивка.През почивните дни нямаш ли възможност да го оставиш на таткото и да се поразвлечеш, та било и за час-два?

# 2
  • София
  • Мнения: 1 809
Аз бях в твоето положение когато Яна беше на три месеца. И тръгнах на работа, и нещата се оправиха. Можеш ли да го дадеш на ясла? Или на някой за събота и неделя? Просто трябва да си почивате един от друг мялко...

# 3
  • Мнения: 1 220
 Всеки има своите трудни периоди, не се отчайвай! Срещай се с други мами през деня, така и хлапето ще си играе и ти ще се разтоварваш! Всички деца на тази възраст са неудържими, но това е нормално, виж колко теми има по въпроса, ти просто нагласи психиката си така, че това да те забавлява! Погледни нещата от друг ъгъл, на тази възраст са толкова сладки, а като стане на 7 г и му говориш , а то ти казва "няма да стане".... Помисли за това!
Не се тормози!  Hug  

# 4
Опитвам през събота и неделя да оставям мъжа ми повече да се грижи за детето. Понякога излизам и сама, но имам нужда да се видя и със съпруга си насаме. А това става много рядко.

Решили сме да гледам детето колкото е възможно по-дълго у дома. ЗАтова няма как да тръгна на работа сега.

Някой да го гледа за през деня съм си мислила, но той е труден с храненето и се страхувам, че може цял ден да стои гладен ако ме няма наоколо.

Ох, трудна работа Sad. Благодаря ви за отговорите. Мислех си че само на мен се случва и че съм ужасна майка  Cry.

nadq, благодаря за съвета! Има нужда макар човек да го знае това, някой да му припомни тези неща.

# 5
  • Мнения: 14 133
Спокойно и аз съм от "Ужасните" майки. Снощи пак само крещях на сина си. Той  разтоварва у нас след слушането в градина с безкрайно кривене, мрънкане и тръшкане за всякакви глупости, а мен това негово поведение страшно много ме дразни.

# 6
  • Czech Republic
  • Мнения: 2 777
Здрасти - не се притеснявай! Hug Всички сме минали през това! И ние сме се нервирали и сме кресвали - едва ли има майка която да не го е правила. Лошото е ако става постоянно и затова наистина - почивка му е майката!

Не може ли да се организираш така, че например 2 дни в седмицата, когато детето спи, вместо да се занимаваш с домашна работа намери време за себе си - направи си маска за лице или коса, прочети книжка или изгледай някой филм, който ще напълни душата ти, послушай музиката, която те отпуска и напълва! Просто търси дейностите, които обичаш и те зареждат!:party:

Домашната работа е важна, но нищо няма да стане, ако малко я загърбиш! Ако готвиш, просто единият ден направи повече ядене, та да има и за следващият ден и да не готвиш! Тук има една поговорка " по-добре в къщата да е разхвърляно, но детето да е щастливо"! Мисля, че това много казва! Разбира се не говориме за някъв хаос, но нищо няма да стане, ако поразредиш малко домакинстването!

Това е и от мен - не се отчайвай и обичай малчо - той те ядосва, но не го прави нарочно, просто обявява света!  bouquet

# 7
  • Мнения: X
Здравей! Много е трудно, наистина, просто трябва някак да се откъснеш от детето.
При мен имаше подобрение, когато започнах работа, защото се занимавам с нещо странично, срещам се с хора и се занимавам с различни от детето неща. Много помага и гледам да осигуря поне една вечер седмично без детето, макар, че не винаги успявам.

# 8
  • Мнения: 583
ами нормално е след като го гледаш сама! това, което на мен ми помагаше в такива случаи е оставянето за час, два, три в детски клуб за почасово гледане на дечица. не пишеш обаче дали си от софия. не се обвинявай-ти все пак си човек, не машина. просто трябва на всяка цена да осигуриш някой час седмично без детето. сподели и с баща и . може и на него да я оставяш за една разходка! успех ти желая!  bouquet

# 9
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650

Имам голям проблем Sad. Детето ми е на 1г. и 6м. и става все по-любопитно, а на мен нервите ми не издържат  Cry. Стискам зъби и се мъча да продължа, но ми е много трудно. Крещя му много, от което ужасно се срамувам.

Здрасти.....детето ти не прави нищо нарочно, за да те ядоса....запомни това........децата са просто такива- любопитни, искат всичко сами да правят..........не са наясно защо не трябва дасе разсипват чаши или да се чупят неща...........и на мен понякога ми идва да го пребия, но съм се научила (заставила съм се) да не показвам пред  него такива неща........само положители емоции....не става винаги........когато съм ядосана и ми се ще да го набия  го гушвам и притискам в себе си......толкова сладко мирише, че почти веднага ми минава...........другото е да си представя, че го набивам, тогава пак ми минаа, защото ми става мъчно и виждам, че нищо няма да променя.......децата или не искат да слушт или не запомнят, че не трябва да правят нещо, ..........Вземи прочети някоя книга за възпитание..те са написани с толкова любов , че веднага заразяват с търпение.......пък и дават някои отговори, варианти, решения.......книгата винаги ме спасява...и се отпусни малко..много важно, че е разхвърляно.......

# 10
  • Мнения: 308
искам и аз да се включа в списъка на ужасните майки. вчера и на мен не ми издържаха нервите и доста си поплаках, след това се пожалвах на майка ми която е в чужбина и няма възможност да ми помага и малко ми мина ужасното настроение. и на нас няма кой да ни помага, затова дадох момиченцето ми на ясла на 1г и 5м. . докато тя е на ясла успявам да си свърша цялата домакинска работа, защото с нея не успявам. тази седмица бебе леко болна и не я пуснах на ясла и за 4 дена в нас стана бардак, което ме изнерви до краен предел. днес вече е добре и я пратих на ясла и свърших всичко и се чувствам много по спокойна. след малко ще отида да я взема вече по -спокойна. помисли и ти за вариант ясла за да имаш малко време само за себе си и ще видиш как ще се успокоиш и бъди сигурна че на детето там ще му хареса. а за яденето не се притеснявай там ще види другите как се хранят и ще започне и той. след като започна да ходи на ДГ моята изведнъж и се появи такъв апетит, че направи ни учуди и започна да се храни самостоятелно защото така правят останалите. успех и кураж. не се предавай и не падай духом. в такова състояние изпадат всички майки , но не и татковци. такава ни е съдбата.

# 11
  • Мнения: 1 220
Изгубена, мисля че имаш съвсем нормални усещания.  Много съм си мислила за това, бременната жена се подготвя за всичко - за дрешките, за кърменето, разходките..., но никой не я подготвя за това, че има периоди в които не разполагаш със себе си! А това си  е стрес! Вярно е, че зависи и от детето, има кротушанчета, които могат да играят сами, да не правят бели..., има и по-палави дечица! Ако успееш да създадеш режим и хлапето да си ляга ве4ер към 20:30ч ще имаш време да гледаш в тавана или да се видиш с мъжа ти! Ще се справиш!

# 12
Предложението за веднъж седмично няколко часа без детето мисля,че ще мога да осъществя. Е на две седмици, но пак ще е нещо надявам се. Една приятелка ще се навие да го гледа. Не съм от София и в града незнам да има подобни центрове като в Сф.

За книгите е много вярно това, че някак си ме вкарват в правия път. Чета когато мога, не е много често, но се старая на някой друг ден да попрочитам по нещо. Но някак си е друго когато жив човек с подобни проблеми те чуе, за което ви благодаря!  bouquet

# 13
  • Мнения: 2 332
И аз искам да се присъединя към окуражителните думи - всички от нас преминават през това да се чувстват "ужасни" майки... нормално е търпението ти да се изчерпва, и да викаш заради това... наистина идеите, които са ти дали другите момичета за разнообразяването, са много добри. Успех с решаването на този често срещан проблем!  Peace

# 14
  • Мнения: 920
Първо, не се обвинявай и не се срамувай. Ти си човешко същество. Това, че го изолираш за малко, не е толкова страшно. Ти не си негов придатък, а просто майка. Вместо да се стремиш да бъдеш идеална и това да те изнервя още повече, намери начин точно да се изолираш. Пусни му филмче да зяпа картинки или му дай книжка, да гледа, да къса.
И не си мисли, че никой друг не може да го гледа. И да поседи гладен 1 ден, нищо няма да му стане.

Общи условия

Активация на акаунт