сутрин не й се става и по-точно казано, не иска да се облича и да излиза навън.
Всякакви поводи за мрънкане си измисля - не ща тези дрехииии, те са лошииии, никакви дрехи не щааа, ще ходя гола (една сутрин)
не ща да ям баничка навъъъън, искам да ми я купите и да ми я донесете тууууук (снощи пристигнахме капнали и нямаше нищо за закуска вкъщи освен корнфлейкс с мляко, който тя обаче отказа)
не искам да излизаааам, ще си седя тук под одеялотооооо
не искам да ям в кухнятаааа, донеси ми закуската в леглотоооооо...
ето аз искам да наложа прост режим сутрин, ама срещам подобен отпор. Колкото по-решително подходя, толкова повече ескалира ревът. Интересно, че през останалото време е сговорчива (в общи линии) - изтърпя без мрънкане дълъг преход с влак (всъщност беше доста весела), в Копривщица не е пискала за нищо, на връщане ни се повреди автобусът, чакахме нов, той също се повреди малко преди София - детето си кротува. Непослушанието й е концентрирано сутрин.
Не я будим рано, има си ритуал (слушане на песнички в леглото, изпишкване, обличане, евентуално закуска (или по пътя), приказка в тролея). Общо взето мрънкането свършва на 50 метра от входната врата.
Идеи?