Публикувана: 21 септ. 2006, 14:54 ч.
Последно мнение: 28 септ. 2006, 10:23 ч.

Тема за обругаване

2 527
30
1

Гост

21 септ. 2006, 14:54 ч.

Не случайно слагам този ник. Не искам никой да знае името ми, защото крайно се срамувам от това, което ще напиша. Embarassed

Аз съм омъжена, с едно прекрасно дете и един прекрасен съпруг. Доволна съм от това, което имам. Обичам и детето, и мъжа си много. В брака не ми липсва почти нищо, освен тръпката. Със съпруга ми умеем да се забавляваме, имаме прекрасни отношения и с детето ни. Лошото е, че от дълго време сме заедно и неочакваните неща стават все по-малко... Да, затова са писали много жени. Но при мен нещата имат и последствия, макар и несъзнателни.
Принципно съм сериозен и чувствителен човек. Изневерявала съм преди брака само по основателни причини, главно за да се съхраня от ударите на огромна любов, която ми носи разочарования. Трудно е да го обясня, но основната мисъл е, че съм що-годе морална жена. В брака си не съм изневерявала. Но в момента изпитвам огромно влечение към един мъж. Нищо конкретно и красиво на външен вид - дори не бих го забелязала на улицата. А влечението е напълно физическо! Просто нещо ми става като го видя - не го харесвам, нямам чувства към него. Осъзнавам напълно, че не ми пука изобщо, обаче тръпката е жестока. Той също е женен, но ми се струва, че привличането е взаимно. Подаваме си реплики, които значат много неща. Аз съм доста атрактивна на външен вид и съм сигурна, че мога да изконсумирам това привличане. Зная, че неизживяните нещо се точат с години, а искам да сложа край на тая сага. Но не ми дава сърце - не искам да наранявам съпруга си, предавайки го по този гнусен начин и то като животните - напълно инстинктивно. А и съм дала клетва пред Бог! Когато не виждам този мъж ми е безразлично, но като го видя не става добре. А няма как да избягна контакта с него, тъй като сме колеги. Не знам защо пиша. Имам нужда да се изповядам и да ме направите на нищо. А пък може и да ми помогнете, виждам, че има доста мъдри жени тук. Какво да правя? Как се контролира физиката!?! Tired

# 1 21 септ. 2006, 15:08 ч.

Мнения: 15 619

Какво да те посъветвам? newsm78

Прецени човека.
Прецени последствията от евентуалната изневяра за теб самата, за съпруга ти, за детето ви.
Прецени какво имаш, какво искаш и какво можеш да изгубиш.
Това е. Слагаш на кантара и си решаваш, колкото и грубо да звучи /извинявам се за което/.
Желая ти да постигнеш мир със себе си.

# 2 21 септ. 2006, 15:14 ч.

Съвета ми не вярвам да те устрои много, но предлагам да избягаш на почивка със съпруга си, правете неизвестни за вас до момента неща. Дали така няма да успееш да го преоткриеш? Очевидно има голям потенциал, който може и да не познаваш изцяло...?

# 3 21 септ. 2006, 15:14 ч.

в бяла къща с голямо дворче... след софийското околомръсно
Мнения: 908

"Да ме направите на нищо" Mr. Green

Сигурно и такива ще има, но аз определено не съм от тях.
Ако всичко се свежда до едно просто физическо привличане, то не виждам никакъв проблем.
Явно сама поставяш морала си под съмнение, което е напълно нормално в такава ситуация, но я първо си задай сама на себе си въпроса: "Що е то изневярва и каква е моята представа за нея?". Някои хора въприемат дори една целувка като изневяра, а други дори секса не го броят. Ти от кои си?!
Единственото, което ще те посъветвам е преди да направиш каквото и да е, да помислиш много добре дали няма да се разочароваш. Няма да се понасяш, ако знаеш, че си предала съпруга и семейството си като цяло и то за нищо. Не че ако си струва секса или връзката пак няма да ти е тежко, но поне ще ти остава успокоението, че си е заслужавало и си получила нещичко в замяна на това, което предстои - да живееш с една лъжа.
Горе главата и в никакъв случай не се обвинявай за чувствата и привличанията си. Не сме роботи и на всеки се случва. Дори и на тези, които сигурно ще те разпънат на кръст по-долу Hug

# 4 21 септ. 2006, 15:15 ч.

на кой му пука, майна
Мнения: 5 367

Не се изкушавай Wink

, защото после няма спирачка, ще се появи и втори и трети...

# 5 21 септ. 2006, 15:39 ч.

Мнения: 69

Може би никога няма да разбереш как е трябвало да постъпиш...
Ако направиш това което те изгаря , може би после ще съжаляваш, а ако не го направиш, ще живееш дълго с чувство на нещо което ти е липсвало . Всъщност вече си в капан....
Съвет не мога да дам , а и ти си наясно , че е безсмислено....
Успех , дано намериш лесно решение Peace

# 6 21 септ. 2006, 15:49 ч.

София
Мнения: 35 916

Физиката се контролира с главата. Wink

Не се обвинявай - на всеки един от нас се е случвало
Поддават се слабите, а силните го надживяват./този израз много го мразя - всеки който е опитал от 'меда' го използва за да се оправдава...а силните винаги губят/
Според мен ти вече си решила. Grinning

# 7 21 септ. 2006, 15:57 ч.

Муцуна, ако се касае за мен - дори една целувка е изневяра, защото не целувам кого да е. Поне досега не съм целувала само ей така, за кефа. А за лягане да не говорим! За мен физическато върви ръка за ръка с духовното, ето защо се чувствам доста странно сега. Имам само един случай, в който не бях достатъчно духовно привързана към човека, с който си легнах, ама тогава си беше почти изнасилване. И до ден днешен той си мисли, че съм го искала, но съм си играела на недостъпна! ooooh!

Но това е друга тема...
Doniboni, съгласна съм че едното води до второ... може би И това ме спира - сега ще е без чувства, ама утре знае ли човек?
nuty, на почивка ходихме през лятото и тогава всичко беше ОК, но като се върна, след втората среща с онзи, нещата се връщат пак на старта. Може да не го видя с дни и да забравя, че съществува, но видя ли го... Това всява смут в душата ми.
luna, знам, че не е редно, че нищо няма да ми донесе, че ще е може би дори само "натискане", защото аз съм трудна в завършените сексуални контакти, обаче как да заповядам на това пусто нещо, което ме удря директно в краката! Не искам да го изпитвам! И какво от това?
Denis_d, щеше да е страхотно да си права за решението. Аз всеки път си казвам, че съм решила, но не знам ако случаят ми предостави възможност как ще се контролирам! Идват празници, тържества - досега не сме попадали на такива разпускащи места заедно и не ми се мисли какво ще стане... ooooh!

# 8 21 септ. 2006, 16:06 ч.

София
Мнения: 1 339

Мисля, че това е подобно на: На диета съм, вече свалям кила , а в офиса някой черпи. Изкушавам се, удрям 2 еклера, за момента ми е кеф, после ще се пукна от яд, че съм ги изяла, развалила съм си диетата, а еклерите изобщо не бяха кой знае какво. Пфу, ама съм много проста!

Мисля, че твоя "еклер" едва ли си струва Hug

# 9 21 септ. 2006, 16:19 ч.

София
Мнения: 35 916

Цитат на: Льонеберя в чт, 21 сеп 2006, 16:06

Много ми хареса Hug

# 10 21 септ. 2006, 16:22 ч.

Мнения: 6 155

Последна редакция: чт, 21 сеп 2006, 17:50 от Biby

# 11 21 септ. 2006, 16:26 ч.

Смело напред, бих ти казала аз.
Когато съдбата ти е подарила правото на живот не го е окомплектовала със застраховка "Съпругът ми няма да ми изневери"; "Аз няма да се влюбя", или "Винаги ще имам още един шанс да направя утре това, за което изгарям сега".
Това, което чувстваш е стархотно, има жени, които никога не могат да усетят тази тръпка и живеят спокойно, но...не са толкова привилигировани колкото теб.
Аз усетих за първи път себе си жена след връзка, която смятах за добра, след партньор, който редовно правеше секс с мен, но който, както се оказа впоследствие, ми е изневерявал (но това е друга тема).
Важното е, че съм от тези щастливки, на които е даден подаръка да полетят до звездите без последици - т.е., не се влюбих в този, който ме накара да почувствам как животът се възражда в мен. За въпросния човек също нямаше последици. Само удоволетворение.
А ако не изживееш момента - ще изневериш на себе си, а това е ужасно. Човек никога не трябва да предава себе си, защото веднъж предал себе си е способен да предаде всичко и всички.
Пожелавам ти ... възможност, за какво - ти решавай.

# 12 21 септ. 2006, 16:27 ч.

Мнения: 217

Хем сърби, хем боли, хем мама не дава

# 13 21 септ. 2006, 16:30 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Това не съм аз в чт, 21 сеп 2006, 15:57

Не си ме разбрала. Не ти наставнича като на непослушно дете и не се опитвам да ти внуша колко е неморално, това което искаш. Друга ми беше идеята - Че сама трябва да решиш, каква си ти самата - какво чувстваш, с кое можеш да се примириш, с кое не можеш, кое не би пропуснала да изживееш, за кое според теб си струва да се откажеш от нещо друго и въпроси още много, но въпроси, на които само ти можеш да дадеш отговор. Не мисля, че някой е в състояние да ти даде рецепта за еликсира, просто сама трябва да го откриеш. Ще го разбереш, когато решиш, какво ще правиш и почувстваш душевен покой, доволство, че си намерила верния за тебе път. Доста трудно ми е да го обясня, дано да съм се справила що годе добре и да схванеш.

# 14 21 септ. 2006, 16:30 ч.

Мнения: 809

От това, което си написала, съдя, че си морален, духовен и почтен човек. Та въпросът ми е какво имаш предвид като казваш, че си дала клетва пред Бог? Това че сте сключили църковен брак или друга, отделна клетва. И в двата случая обаче клетвата си е клетва. Та помисли и в тази насока.
Знам, че звучи коравосърдечно и без липса на каквото и да е съчувствие. Но може би така ще съм полезна. Лесно е да се дават съвети отдалече, но като ти дойде до главата...

Препоръчани теми

Значението на апартамента в романтичната връзка

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Ще ме помислите за луда…

Проблем с котките на свекървата

Причина:

Причина: