'Ужасните две' - как се справяхте с детския пубертет?

  • 5 339
  • 81
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Една приятелка се оплаква от детския пубертет на двегодишния си син.
Да съберем тук челен опит от по-пораснали деца (и родителите им)  Grinning

Моите лични преживявания не са били особено драматични - или детето не изживя пубертета толкова тежко, или съм чела достатъчно преди това (справки правех в www.babycenter.com), пък и  не съм от най-нервните хора (макар че 2-годишно в истерия може да изкара от кожата му и най-търпеливия човек).

Опитвах основно с отвличане на вниманието от проблема, много-много приказки и обяснения (преди и след кризата, т.к. всички знаете, че по време на тръшкане ни приема ни предава детето) и други подобни тактики.

Опитвах и опитвам (все още има пристъпи на тръшкане, нормално) да не отстъпвам и да не давам нещо, което съм забранила или казала, че няма... но невинаги ми се удава.

Някои пъти не ми се получава - случва се да викам и да се карам, понякога наказвам (но и Мая е вече на 3г 2м, разбира повече), после се случва да й се извинявам, ако преценя, че реакцията ми е била неуместна...

Знам, че тук е пълно с идейни и търпеливи хора - какво работеше/работи при вас в критични ситуации?

# 1
  • Мнения: 4 406
сега сме във вихъра на пубертета - тръшкането води до подкупи за мое голямо съжаление, отдавна съм се предала, опитвам, но не настоявам за друго решение- когато реве , малкият се дави и повръща... затова почти винаги става неговото...в къщи овладявам положението с пускане на детски песни само на РС ( уретбата му омръзна Mr. Green), а навън - с купуване на вафла, малка спортна количка, топче и прочее

# 2
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Бу, страхотна тема!  bouquet
Георги все още е точно в тази ужасна възраст и въпреки, че съм доста търпелива понякога ме изкарва извън нерви. Опитвам се да се справям като поставям ясни правила които не нарушавам. Когато се тръшка (пищи, реве и тн.) изчаквам да му мине правейки се, че не ми пука. Използвам и отвличане на вниманието когато забележа, че наближава буря. Най-новото което съм измислила е да обещавам нещо (например сладолед в края на разходката) ако слуша и сега за сега действа. Мисля, че е важно и това, че винаги държа на обещанията си и на Георги му е ясно, че като обещая нещо го изпълнявам.

# 3
  • Мнения: 1 381
и при нас нещата са в пиковата си точка. До едно известно време ми помагаше нещо което бях чела в "изкуството да бъдеш родител" Мисля че се казваше отрязаване на чувствата. Т.е не да му казваш не плачи  , спира да плачеш или да го питаш зашот плачеш, а един вид да си "говорите за проблема". Ще се опитам да дам пример. Калоян сутрин палче за мене и се тръшка и не пуска баба си да влезне, вечер плаче за нея и много трудо се успокоява. И аз започвам така:
За баба Мая ли ти е мъчно/ плачеш? - Да
Защото си е тръгнала ? - Да
Утре пак ще дойде ? - в началото тука почваше да се успокоява, но сега почва още по -голям рев
Какво правихте с баба днес? и ако имам късмета да ми каже нещо започваме да го разискваме и да му задавам въпроси. Ако са видя ли нещо да ми го опише - или как точно са играли футбол например и т.н.Колкото по-голям става, толкова по трудно и дълго става този процес.

В други ситуации направо си се налагам, като например почне да ме разиграва тоя панталон, оня блузка, после и тях не иска и е видно, че наистина не е наясно....и е тръшкане

Обаче на мен ми е най-голям проблема с яденето, знам че не е правилно да го залъгвам и да му бутам лъжиците докато гледа детско например,  но иначе той като хапне 2-3 залъка му минава чувството за глад и спира да яде....

# 4
  • на кой му пука, майна
  • Мнения: 5 367
Ще следя темата с интерес, че на нас това ни предстои  Rolling Eyes

Последна редакция: пн, 18 сеп 2006, 13:15 от doniboni

# 5
  • Мнения: 5 877
Мятах на рамо като брашнен чувал и отнасях вкъщи. Ако не може - на място без много публика.
Общо взето тези пристъпи са били - и са - като летни бури; гърми, трещи, пък вземе че свърши.

Вкъщи я оставях да се нареве (в по-добрите случаи в детската, случвало се е и в антрето да се тръшка, ако е в по-силна истерия). След известно време минавам да й кажа "Като ти мине, ела да те гушна". Е, обичайно след минута-две лежане на пода решава, че й е минало. Давам й да пие вода понякога.

Сега се случва рядко, ама е станала по-силна и тежка, по-трудно се справям с мъкненето на рамо. Онзи ден е ходила по чорапи няколко пресечки, защото искаше да живее в йога-студиото, където ходихме да си взема един хонорар и да огледаме условията за детска йога (още нямат група, чакат да се съберат пет майки, които да искат едно и също нещо  Joy ) Та тя набара един куп постелки и си прави замъци, къщи и улици с тях, запозна порцелановия слон от един шкаф със статуетката на Ганеша... мята едни червени възглавнички (не съм сигурна дали ще ни искат втори път  Rolling Eyes ) и реши, че ще живее там завинаги.

Е, измъкнахме я по чорапи, защото не искаше да излезе и по никакъв начин не даваше да я обуем (много е трудно, като рита, ей)
После я носихме до първото кафене, където й взех вода, седнахме на едни стъпала и ужким разправяхме приказки и отклонявахме вниманието, ама като дойде ред все пак да обуем обувките - не, рев, междувременно се напишка, аз се ядосах, в крайна сметка я помъкнахме по чорапи с идеята, че след две-три крачки ще й писне и ще поиска да се обуе, обаче човекът беше инат... не и не.. доста по-надолу се сетих защо всъщност е разстроена тя (сутринта имаше напрежение по друг повод), питах я дали е затова, тя кимна и се обу.

И друг път ми се е случвало при тръшканица да се сетя какъв всъщност реален повод за стрес има детето и като поговоря с нея за това, тя да миряса внезапно.

Ааааа сега се сетих - в началните фази на тръшкането (още няма разразен рев) й казвам с много загрижен тон "я ела, ела бързо да видя нещо - обърни си ухото... не, тук няма... отвори устата... дай да видя носа... а! Ето ги! Тук едно дяволче ти е влязло в зъбчето, то те кара да не слушаш! Чакай да го извадя.... (драматичен жест) - ето, махнах го! Дай да видя има ли още... Ох, слава богу, махнах го. Ела сега да те гушна."
Ако "дяволче" ви е много религиозно, може и маймунка Simple Smile

# 6
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Това с "като ти мине, ела при мен да те гушна и да говорим" и досега е валидно у нас.
Ама хич не й минава понякога... по половин час и повече се случва да реве... на пресекулки. Вие, вие, попремине й в хлип, погледне се в огледалото, пак се нажали и на нов глас зареве...
Веднъж при един такъв безкраен рев съседката й говореше през вратата - решила, че е останала сама и затова реве така безутешно и гръмогласно... Rolling Eyes

Ако мога - обръщам тръшкането (преди да се е разразило) в игра. Веднъж слязохме от автобуса и тя категорично отказа да се обуе. Ако я бях насилвала - щеше да има криза. Затова - времето беше топло и хубаво - й предложих и двете да ходим боси. Събух се и аз и се прибрахме с мръсни крака, но пък доволни Grinning

# 7
  • Magrathea
  • Мнения: 2 771
"Ужасните две" при Нели май имат обратен ефект.
Доскоро се водеше побойница и дете, което иска да получи всичко, но не дава свои играчки на другите деца. Удряше без някаква причина и въпреки, че нон стоп й приказвахме- ефект нямаше. Не даваше никой дори количката да й пипне Embarassed
Изведнъж периодът отмина. Даже обяснява на своя си език на децата, как не трябва да се карат за играчки и че това не е хубаво. Вече не припада на земята, когато й откажа нещо hahaha Въобще- изведнъж порасна голяма. Както тя сама казва : "Нели вече не е бебе, Нели е кака"

# 8
  • Мнения: 5 877
Това с "като ти мине, ела при мен да те гушна и да говорим" и досега е валидно у нас.
Ама хич не й минава понякога... по половин час и повече се случва да реве... на пресекулки. Вие, вие, попремине й в хлип, погледне се в огледалото, пак се нажали и на нов глас зареве...
Веднъж при един такъв безкраен рев съседката й говореше през вратата - решила, че е останала сама и затова реве така безутешно и гръмогласно... Rolling Eyes

Ако мога - обръщам тръшкането (преди да се е разразило) в игра. Веднъж слязохме от автобуса и тя категорично отказа да се обуе. Ако я бях насилвала - щеше да има криза. Затова - времето беше топло и хубаво - й предложих и двете да ходим боси. Събух се и аз и се прибрахме с мръсни крака, но пък доволни Grinning
хъхъ, пак че не е искала да се обуе...
а тръшканица, защото не съм й позволила тя първа да слезе от тролея и да ме поеме, вместо да се случи обратното?

# 9
  • Мнения: 2 070
Анда, чела съм и други твои постинги, имаш страхотно въображение и ми харесва как се справяш, поздрвления, за което. Аз засега нямам проблем, разрешавам на Яна всичко, което не е опасно, не е шоколад и подобни вредни неща /ама тя и няма навик да ги яде, та и не се сеща да иска да купуваме каквото и да е по време на разходката/... Ама я кажете при вас кога започна периода, Яна е на 2г и 3мес - рано ли е?Нещо много ми е послушничка засега, аз като знам какво чудо съм била на тази възраст, ама и майка ми е била по-изнервена и е допринасяла за ужасията... При нас много помага забаламосването и заиграването- например сутрин, ако не иска да се облича за ясла и казвам, че ще си изяде банана по пътя, че ще купим сок или разходим куклата.. Снощи имахме чудесна разходка - обрахме всички възможни кестени и днес ще ги правим със шило на човечета..Ух, страхотно е да си имаш момиченце и да си се разбирате и играете... Поне засега... Joy

# 10
  • Мнения: 3 211
И аз най-често използвах тактиката за разсейване на противника, обаче нещо взеха да не ми издържат нервите, уж няма причина да съм нервна, ама... и тя усеща нервнотстта ми и е станала доста раздразнителна, а пък може да е, защото има нови деца в групата в градината и сигурно почти не спят на обяд. Вече много ме дразни да реве и не я изтърпявам, крещя й, после я съжалявам, като нацупи мутричката и разбирам, че съм прекалила.

# 11
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Амиии, 2г 3м не е хич рано Simple Smile
При Мая имаше първи прояви още преди да навърши 2г, отшумя постепенно към 2,5г, но и досега си има пристъпи.
Разликата сега е, че разбира повече, по-ясно дефинира чувствата си и повече разбира защо се ядосва.
Та е много вероятно твоята да си кара пубертета по-кротко, или по-скоро - интуитивно намираш начини да се справяш с него и не го усещаш много-много. И аз не се оплаквам - мина доста леко.

Единствено се дразня, когато роднини (майка ми, сестра ми) бързат да кажат колко е разглезено детето и как е лошо, без да дадат време да помислят защо точно се тръшка и какво биха могли да направят те, за да не става така... Така де - тя е на 3 и е дете, те са на 58 и 33 съответно, възрастни са и би трябвало те да се опитат да преодолеят проблема, вместо да търсят бързо разрешение (от типа наказание, защото едикакво си).

# 12
  • Мнения: 705
"Ужасните две" при Нели май имат обратен ефект.
Доскоро се водеше побойница и дете, което иска да получи всичко, но не дава свои играчки на другите деца. Удряше без някаква причина и въпреки, че нон стоп й приказвахме- ефект нямаше. Не даваше никой дори количката да й пипне Embarassed
Изведнъж периодът отмина. Даже обяснява на своя си език на децата, как не трябва да се карат за играчки и че това не е хубаво. Вече не припада на земята, когато й откажа нещо hahaha Въобще- изведнъж порасна голяма. Както тя сама казва : "Нели вече не е бебе, Нели е кака"

Трилиън, не искам да те обезсърчавам, ама при Симона чак сега започват разните такива изпълнения. И тя досега не даваше играчки и така както ти го описваш, но отскоро "порасна" в това отношение. обаче инатлъка при нея няма общо с това. Вчера за пръв път се тръшна на улицата, защото не искаше да си облече якето, а беше доста ветровито!!
На мен идеята за дяволчето много ми хареса, ще пробвам следващия път Peace
За мен разковничето е да се намери верния тон и точната причина за неразположението,която не винаги е повода за това, както отбеляза и анда.  аз досега успявам, но колкото по-малко ми става времето, което прекарвам само с нея и колкото по-умна и рзбираща става тя, явно ще е по-сложно.
както всички знаем, търпение му е майката!! и мнооооооооооого въобръжение!

# 13
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Търся и практични съвети за 'Купимигокупимигокупимиго' и 'пуснидетскотопакпуснидетскотопак'... Ще е добре да се сдобия с нови тактики за справяне с тези неща Simple Smile

За купуването - сега или отлагам с увещания (невинаги успешно, понякога с пълна сила има тръш!), или предлагам нещо друго (също не всякога работи, ако си е наумила нещо), или купувам, ако преценя, че има нужда.

Детското обаче ми е зор. Понеже не гледа телевизия като цяло, ограничавам детските, които гледа, до подбрани от мен анимации. Те обаче свършват за час и малко... и тя иска да ги гледа пак и пак. Понякога гледа, понякога иска да текат за фон (което не ме устройва). Опитвам се да въведа твърдо правило за едно детско на ден, тя се съгласява, но в момента, в който тръгнат финалните надписи, е писнала за още... Методът с отлагане понякога работи - залисва се с друго. Но ако не стане, е нещастие... Идеи?

# 14
  • Мнения: 750
При мене беше доста сложно положението , защото всичко което ядосваше дъщеря ми я караше да се захласва и да припада, това толкова много ме плашеше, че бях готова на всичко само и само да го избегна. По някога се ужасявах от мисълта, че отглеждам по този начин една ужасна лигла, но дори и това не ми пречеше да правя всичко, за да избегна припадъците. Сега вече е голяма, всичко това е останало в миналото и искам да ви уверя, че нямам едно разглезено момиче. Вярвам, че всички ние и майки и деца сме с различни характери и оценяваме нещата около нас по различен начин. Вярвайте повече във вашите мъничета, те са умни и чувствителни дечица като вас и ще оценят , че вие просто сте добри с тях, всяка по своя си начин

Общи условия

Активация на акаунт