В последно време много ми се върти из главата този въпрос.Имам впредвид следното-аз имам две дечица и все още не ходя на работа.Надявам се много,ама много се надявам догодина да започна работа.Със съпруга ми досега сме се справяли съвсем сами,бабите ни посещават два-три пъти годишно,живеят на около 100км от нас.За 5г/на толкова е каката/ сме оставяли децата една нощ при тях и това е,евентуално излизаме сами 2-3 пъти годишно.а като почна работа как ще е ?Например като са болни децата не винаги ще мога да вземам болничен предполагам,мъжът ми е много труден с почивките и отпуските.Бабите съответно отново няма да се включат,за детегледачки пари нямам.Знам,че много от вас са като нас и ще ми е интересно да споделите опит.
- Публикувана: 17 септ. 2006, 22:09 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 09:28 ч.
Мами,как се справяте със семейството като започнете работа?
Валенце,
Имайки предвид положението ви, ми е малко трудно да дам мнение...
Ние имаме само едно дете. И двамата работим. Майка ми е в на 300 км, свекърва ми - на 2000.
Детегледачка не бих искала да ползвам и така...
Хубавото в нашия случай е, че засега съпругът ми има възможност да отсъства от работа, когато Маргарита е болна. При мен отсъствията не са препоръчителни, макар че, не мога да се оплача от липса на толерантност, но все пак - била съм в болнични само 2 пъти...
Щом твоят мъж няма никаква възможност да отсъства, остава ти да имаш по-разбрани работодатели или евентуално - държавна работа, при която болничните не са голям проблем. Не знам... Но съм сигурна, че няма неъзможни неща. Подобен динамичен начин на живот си има и добрите страни...
Дано, на първо място, децата ви са здрави. Така няма да е страх и от отсъствия... Желая ти успех и удоволетворяваща работа - другото ще се нареди!
Имайки предвид положението ви, ми е малко трудно да дам мнение...
Ние имаме само едно дете. И двамата работим. Майка ми е в на 300 км, свекърва ми - на 2000.
Детегледачка не бих искала да ползвам и така...Хубавото в нашия случай е, че засега съпругът ми има възможност да отсъства от работа, когато Маргарита е болна. При мен отсъствията не са препоръчителни, макар че, не мога да се оплача от липса на толерантност, но все пак - била съм в болнични само 2 пъти...
Щом твоят мъж няма никаква възможност да отсъства, остава ти да имаш по-разбрани работодатели или евентуално - държавна работа, при която болничните не са голям проблем. Не знам... Но съм сигурна, че няма неъзможни неща. Подобен динамичен начин на живот си има и добрите страни...
Дано, на първо място, децата ви са здрави. Така няма да е страх и от отсъствия... Желая ти успех и удоволетворяваща работа - другото ще се нареди!
Голямото си дете дадох на ясли на 1г 2м, много боледувше, ходеше със сиропите и лекарствт в яслата - такива бяха времената, нямаше начин да се отсъства! Сега с малката почнаг пак работа - във фирмата никак не бяха съгласни да ме чакат две години. Много ми е трудно да се справям с всички задължения, малката засега е у дома, гледа я жена, на която плащам майчинството. Но, това което мога да те посъветвам е да се поинтересуваш как да храниш децата и какво да даваш за засилване на имунитета, така че да боледуват по-малко. Другото е да си намериш държавна работа, където болничните не са проблем.
Успех и да знаеш , че винаги се намира начин човек да се справи!
Успех и да знаеш , че винаги се намира начин човек да се справи!
Но съм сигурна, че няма неъзможни неща. Подобен динамичен начин на живот си има и добрите страни...
Дано, на първо място, децата ви са здрави. Така няма да е страх и от отсъствия... Желая ти успех и удоволетворяваща работа - другото ще се нареди!
Но, това което мога да те посъветвам е да се поинтересуваш как да храниш децата и какво да даваш за засилване на имунитета, така че да боледуват по-малко.
.
Ох, 
болна тема подхвана.......
Това винаги ми е било мноооооооооооого голям проблем и на мен !
Дадох детенцето на ясли и започнах работа в частна фирма, когато беше на 1 г и малко, с таткото работехме в една и съща фирма.
Рени много боледуваше !
Бабите по това време бяха в чужбина !Нямаше кой да я гледа. Бяхме сами ! Налагаше ми се много често да излизам в болнични /особено в началото/
Просто в това отношение шефовете ми бяха много разбрани, сигурна съм, че не им е било никак приятно, но никога не са ми направили забележка. То си е до човек, не знам дали съм права, но винаги съм си мислила, че се дължи малко или много на това, че бившата ми шефка : 1/ самата тя има малко детенце и 2/ е медицинско лице по професия
Не са ме гледали накриво, а дори напротив, като се върна на работа /след болничен/ шефката ми ме е питала, как е малката, при кой лекар съм я водила, дори ми е препоръчвала лекари или ми е давала съвети.
Просто винаги са ми влизали в положение !
Но, такива работодатели са много малко .......... което е жалко
болна тема подхвана.......Това винаги ми е било мноооооооооооого голям проблем и на мен !
Дадох детенцето на ясли и започнах работа в частна фирма, когато беше на 1 г и малко, с таткото работехме в една и съща фирма.
Рени много боледуваше !
Бабите по това време бяха в чужбина !Нямаше кой да я гледа. Бяхме сами ! Налагаше ми се много често да излизам в болнични /особено в началото/
Просто в това отношение шефовете ми бяха много разбрани, сигурна съм, че не им е било никак приятно, но никога не са ми направили забележка. То си е до човек, не знам дали съм права, но винаги съм си мислила, че се дължи малко или много на това, че бившата ми шефка : 1/ самата тя има малко детенце и 2/ е медицинско лице по професия
Не са ме гледали накриво, а дори напротив, като се върна на работа /след болничен/ шефката ми ме е питала, как е малката, при кой лекар съм я водила, дори ми е препоръчвала лекари или ми е давала съвети.
Просто винаги са ми влизали в положение !
Но, такива работодатели са много малко .......... което е жалко
Да се включвам ли бе Вале, знаем се?
Търси държавна работа, мила, като моята. Не плътно, не по цял ден.
Няма как да си на работа от 8 до 8 с Бубка и Мимето на ръце.
Аз също се замислям да търся жена да ми помага, ако Алекс се разболее.
Дано потръгне градината (сега я заведох за пръв път).
Хайде, пък като я взема ще пиша и на лични.
Целувки
Търси държавна работа, мила, като моята. Не плътно, не по цял ден.
Няма как да си на работа от 8 до 8 с Бубка и Мимето на ръце.
Аз също се замислям да търся жена да ми помага, ако Алекс се разболее.
Дано потръгне градината (сега я заведох за пръв път).
Хайде, пък като я взема ще пиша и на лични.
Целувки
Да чукам на дърво-смятам, че добре се справям.Очакваме второто на пролет живот и здраве.Върнах се на работа без да изчакам цялото майчинство да мине-детето на ясла.Не разчитам и на баби, дори и на 300 км-просто никакви ги нямаме.лятната ваканция няма при кой да я заведа по села или провинция-или с мен на работа, или пазя отпуска за тогава.Това са ми простите сметки.Таткото помага до толкова, до колкото да направи някой по-голям пазар, иначе след работа съм през градинката да поиграе, после през магазина и вкъщи-да пооправя и да направя нещо за хапване.Не сме си променяли особено режима с детето, ако искаме да излизаме вечер-излизаме с него, или поотделна двамата.
Според мен ще е най-трудно, когато децата боледуват. Знам, че работодателите трудно преглъщат чести отсъствия по болничен. Моят не прави проблем, но си вземам работа за в къщи, а и баба включваме в действие. Ако работата ти позволява може да си я вършиш в къщи, когато децата са болни - иначе наистина само държавна работа е изхода.
Откакто се е родила Виктория, ние я гледаме със съпруга ми. Работим на смени и гледаме винаги единия да си е вкъщи. Ако не е възможно - моля майка ми да си вземе половин ден и да я гледа. Аз тръгнах на работа, когато тя беше на 3 месеца. Майка ми помага основно в събота и неделя, когато не е на работа. Свекърва ми въобще не желае да се занимава, аз също. Не е лесно, дори напротив - доста изтощително е, защото смените ми са дълги и после като се прибера вкъщи трябва да се занимая и с домакинството, и на детето внимание да обърна, и на съпруга.... не се справям перфектно, но просто в момента такава е ситуацията.
С каката бях в майчинство 5 месеца. После с таткото се сменяхме да я гледаме, болнични не съм ползвала, работата ни го позволяваше. И така една година ... но таткото започна втора работа - и Ани на ясли - скъса се да боледува горкото, но аз съм на държавна работа ... въпраки това много пъти е идвала с мен на работа ...тя и там проходи 
Сега вече от седмица съм на работа ... да е жива и здрава майка ми, с която се сменяме да гледаме бебето
Сега вече от седмица съм на работа ... да е жива и здрава майка ми, с която се сменяме да гледаме бебето
Валенце, споко. не се притеснявай. рано или късно всеки стига до този момент. в началото е малко трудничко, защото децата ти липсват, но после всичко се променя. мъжът ми учи в Германия, майка ми е в Гърция, с баща ми не си говорим, свекъраи и свекървата никакви ги няма. дадох малкия на ясла като беше на 5 месеца и половина. в началото не го водех редовно, вместо в 8 сутринта го водех в 11. а сега му е толкова хубаво там, грижат се много добре за него. кофтито е само, че ставаме в 05:30 и си лягам кам 00:00-01:00 през нощта, но и на това се свиква. на яслата детето се дисциплинира и покрай другите деца отхвръква бързо. а за болестите не се притеснявай- всяко живо същество боледува. както се казва и вкъщи може да се зарази. Бъди спокойна и ще видиш как всичко ще се нареди 
а, относно бавачката... първите 2 месеца си имахме, защото още не знаек къде се намирам, мъжът ми си беше тук и ни трябваше спокойствие като се прибере, че и да поизлезем вечерта. обаче когато чужд човек гледа детето ти, е вероятно да го изглези, 'щото видиш ли, това е чуждо дете и нещо можело да му стане. голям зор видях докато го оправя това нещо.