Бой в детската градина - как се справяте?

  • 2 789
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 877
Какво правите, когато в групата на детето ви има деца, които удрят останалите?

Вчера и днес бях сюрпризирана, че "Марти и Ицко" удрят девойката. Дори било имало кръв на челцето, учителката го попила с кърпичка. На мен в ДГ нищо не ми беше казано по въпроса, а и детето ми съобщи чак като я приспивах. Цяла вечер беше весела и жизнена, но въпросът с удрянето явно я вълнува, защото на заспиване се скъса да ме разпитва по какъв точно начин ще я защитя.

Как действате в тези случаи? На мен ми дойде наум а) да говоря с учителката, Б) да говоря с родителите и в) да говоря с Марти и Ицко (не да им се карам, а да им дам други идеи как да решат казуса - спор за играчки и в двата случая).

Имам обаче съмнения, че това ще е последният инцидент... така че кажете какво друго да правя.

# 1
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Анда, много неприятен проблем.  ooooh!
За мен това беше проблем преди около месец и 1есно да си кажа прекарахме доста ве1ери в разговори с мъжа ми как да действаме. Crazy. Още ми е прясно и напълно ти съ1увствам Hug.

Едно дете в яслата беше по-агресивно и така се разправяше с останалите. Не се е стигало до кръв  Twisted Evil или синки, но всяка ве1ер ми се казваше от Филип и от възпитателките, 1е Филип е бил бутан, удрян и Филип добавяше "Ники лошо мом1е" Crazy...

Действахме така:
1. Филип да ходи и да каже на възпитателките след като го бутнат/ударят. Тук доста се следи за това и съответното дете се порицава и наказва.
2. Това не оправи проблема, в смисъл 1е Ники (другото дете) продължаваше ... тогава следва говорене с у1ителките всяка ве1ер да разбера как се справят с проблема...
3. И това не помогна (в нашия слу1ай), не поради липса на кооперативност на възпитателките ...

Тъй като не исках да у1а Филип да отвръща с удряне бяхме решили да го местим в нова градина. Другото дете продължаваше да се държи акресивно и след 3 ухапвания (не по Филип) го изкл^1иха от градината  ooooh! как зву1и само но това тук е правило. А ние междувремено сменихме градината... #Crazy

Това беше нашата ситуация. Дано при вас нещата да отшумят по-безболезнено Laughing.
Като първа стъпка бих говорила с възпитателките като под1ертаеш колко си притеснена и как о1акваш те активно да следят поведението на тези деца през деня

# 2
  • Мнения: 2 792
  Първо да не ги е страх, а директно да кажат на удрящите ги деца, че няма да играят с тях защото са груби и боя не е игра, ако това не помогне да не отвръщат и просто да си тръгнат, а ако и това не помогне да се обърнат към госпожата и да й кажат, че не им е приятно и някой ги закача/бие. Това е основното поведение но има едно малко допълнение разрешението, че има право да се защитиш т.е. когато агресията е явно насочена срещу теб имаш правото да й противодействаш след като си опитал всичко друго, но винаги само до нивото да се предпазиш, а не да нараниш, много бгам от целенасоченат агресия, особено с Момчил който сам не осъзнава собствните си сили Tired

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 3 733
Случи ми се миналата година в групата на сина ми имаше дете, което пердашеше всички подред. Говорих с госпожата, оказа се, че уж била намекнала на родителите, но те не приели забележката(считам, че изобщо не е намекнала). След поредното  прибиране на детето ми със скъсано яке(от онзи палавник), съответно побеснях, говорих с баща му, който се оказа същия като сина си, пробвах и с майката, която за щастие бе изключително разбрана мадама и войнственото настроение в групата се укроти. Така, че просто пробвай подред, все нещо трябва да се направи по въпроса, и надявам се някой да се трогне.

Успех, надявам се дъщеричката ти да пренебрегне временното безпокойство.

# 4
  • Мнения: 295
Момичета, дайте съвет, моля ви и на мен. имам подобна ситуация, но в къщи. Синът ми е на годинка и един месец. Живеем заедно със сестрата на мъжа ми. Нейната дъщеря е на 2 години и половина и е много агресивна. Удря малкия, нарочно го бута да падне, а той тепърва проходи. И това не е удряне само заради играчка - просто ей така. Като й се направи забележка, опитва се да хапе, пищи или просто си излива агресията на сина ми. Шамарената фабрика по дупето и крясъците на майка й не помагат. Бабата и дядото казват, деца са, ще се опрявят, а резултатът е, че синът ми се изнервя и той и става неспокоен. Опитвах да я наказвам, когато ми я оставят - слагам я в кошарата за минута две и обаснявам, че е наказана, защото е ударила малкия по главата. Но това помага точно най-много за половин час. Вече не знам как да реагирам, а не мога през цялото време да затварям сина си отделно - и той има нужда да поиграе на двора като е хуво времето, и той иска при баба си на компютъра, не мога да го ограничавам. Ако имате идеи, ще съм ви много благодарна!

# 5
  • Мнения: 3 491
Момичета, дайте съвет, моля ви и на мен. имам подобна ситуация, но в къщи. Синът ми е на годинка и един месец. Живеем заедно със сестрата на мъжа ми. Нейната дъщеря е на 2 години и половина и е много агресивна. Удря малкия, нарочно го бута да падне, а той тепърва проходи. И това не е удряне само заради играчка - просто ей така. Като й се направи забележка, опитва се да хапе, пищи или просто си излива агресията на сина ми. Шамарената фабрика по дупето и крясъците на майка й не помагат. Бабата и дядото казват, деца са, ще се опрявят, а резултатът е, че синът ми се изнервя и той и става неспокоен. Опитвах да я наказвам, когато ми я оставят - слагам я в кошарата за минута две и обаснявам, че е наказана, защото е ударила малкия по главата. Но това помага точно най-много за половин час. Вече не знам как да реагирам, а не мога през цялото време да затварям сина си отделно - и той има нужда да поиграе на двора като е хуво времето, и той иска при баба си на компютъра, не мога да го ограничавам. Ако имате идеи, ще съм ви много благодарна!
Нещо не разбрах ... ти ли си отговорна за двете деца? Оставам с впечатление, че около тебе има и други възрастни (сестрата на мъжа ти, баба, дядо). Не може ли просто да повериш другото дете на някого и да им ограничиш физическия достъп?

# 6
  • Мнения: 3 491
Какво правите, когато в групата на детето ви има деца, които удрят останалите?

Вчера и днес бях сюрпризирана, че "Марти и Ицко" удрят девойката. Дори било имало кръв на челцето, учителката го попила с кърпичка. На мен в ДГ нищо не ми беше казано по въпроса, а и детето ми съобщи чак като я приспивах. Цяла вечер беше весела и жизнена, но въпросът с удрянето явно я вълнува, защото на заспиване се скъса да ме разпитва по какъв точно начин ще я защитя.

Как действате в тези случаи? На мен ми дойде наум а) да говоря с учителката, Б) да говоря с родителите и в) да говоря с Марти и Ицко (не да им се карам, а да им дам други идеи как да решат казуса - спор за играчки и в двата случая).

Имам обаче съмнения, че това ще е последният инцидент... така че кажете какво друго да правя.
А тя кой от изброените варианти си избра?

# 7
  • Мнения: 5 877
ами всичко поред, първо учителката

# 8
  • В офиса
  • Мнения: 3 996
Съгласна с Кифлата.
Първо да каже на момчетата, че са груби, не са никакви кавалери и тя повече няма да си играе с тях.
Може да организира другите деца също да не играят с побойниците.
А ако оплакванията й продължат и учителките не ти рапортуват, тогава вече да им се обърне внимание, и ако трябва, да се проведе разговор с всички страни - деца, учителки и родители.

# 9
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Анда, твоята прекрасна дъщеря вече има обожатели. Винаги има причина за дадено поведение и играчките са най- малката. Децата като харесват някое дете и искат да играят с него прибягват до привличане на внимание- обикновено по мъжки недомислено Wink
Синът ми също търпи агресията на няколко дечица в групата. Децата са страхотни и у дома не им липсва внимание и възпитание- просто искат да играят с него. Обясних му защо правят така и го насърчих да разговаря с тях. Да ги покани да играят с него. Да им казва, че ако искат да играят да му кажат с думи а не с ритници. Има някакъв ефект. Те продължават да се бият- без злоба - за спорта или просто да впечатлят госпожата. Не го насърчавам да доносничи и му казвам, че е в състояние да се справи сам. Може да ме наплюете, но го уча и да отвръща на удара. Той по принцип не смее да удря- просто е такъв по природа. Но крещи неистонво" Не ме бий, нахалник такъв" Joy hahaha Joy Използва много живописни думи и наред с писъците е редно Госпожата да забележи че става нещо. Това той го прави инстинктивно и не съм го учила, но няма и да го отучвам. Напоследък забелязвам, че добре парира ударите- буквално блокира удъра и отвърща. Децата обикновено са изненадани и после продължават да играят Mr. Green

Момичета, дайте съвет, моля ви и на мен. имам подобна ситуация, но в къщи. Синът ми е на годинка и един месец. Живеем заедно със сестрата на мъжа ми. Нейната дъщеря е на 2 години и половина и е много агресивна. Удря малкия, нарочно го бута да падне, а той тепърва проходи. И това не е удряне само заради играчка - просто ей така. Като й се направи забележка, опитва се да хапе, пищи или просто си излива агресията на сина ми. Шамарената фабрика по дупето и крясъците на майка й не помагат. Бабата и дядото казват, деца са, ще се опрявят, а резултатът е, че синът ми се изнервя и той и става неспокоен. Опитвах да я наказвам, когато ми я оставят - слагам я в кошарата за минута две и обаснявам, че е наказана, защото е ударила малкия по главата. Но това помага точно най-много за половин час. Вече не знам как да реагирам, а не мога през цялото време да затварям сина си отделно - и той има нужда да поиграе на двора като е хуво времето, и той иска при баба си на компютъра, не мога да го ограничавам. Ако имате идеи, ще съм ви много благодарна!
Помисли за това дете, че е твое и че трябва да гледаш двете си деца,които се бият- моите така правят. Решението ще намериш сама. Детето вероятно изпитва ревност към малкия. Шамарената фабрика само може да влоши проблема. Говори му на детето. Стани близка с него както със своето дете. Когато е спокойна ги вземи двете деца и им чети приказка или им пусни музика- играйте танцувайте заедно-те са братовчеди - изгради им отношения. Едва ли ще спрат да се бият, но може да пресечеш злобата помежду им от сега, ако не разрешаваш да я бият и нея. Наказанието няма да и помогне да стане по- неагресивна. Агресията не се лекува с агресия. След като живеете заедно ти си част от нейната среда, значи трябва да градиш отношения с нея. Знам колко сложно и напрегнато е да живеят сума ти народ заедно- това рефлектира и върху децата.

# 10
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Не го насърчавам да доносничи и му казвам, че е в състояние да се справи сам. Може да ме наплюете, но го уча и да отвръща на удара. Той по принцип не смее да удря- просто е такъв по природа. Но крещи неистонво" Не ме бий, нахалник такъв" Joy hahaha Joy Използва много живописни думи и наред с писъците е редно Госпожата да забележи че става нещо. Това той го прави инстинктивно и не съм го учила, но няма и да го отучвам. Напоследък забелязвам, че добре парира ударите- буквално блокира удъра и отвърща. Децата обикновено са изненадани и после продължават да играят Mr. Green

yosarian мила защо да не "доносни1и" у1ителките са там да у1ат децата да играят без се нараняват. Да, някои път може и само да се справи детето, но не винаги и е добре то да знае 1е има кои да му помогне. Оставаме децата си сами да се справят и после се 1удим защо толкова бързо порасват  #Crazy (визирам една друга предишна тема).
Аз избягвам да го у1а да отвръща с агресия на агресията, защото неизкам той после да се окаже побойника и трудно вместващ се в средата.

Анда аз бих сериозно поговорила с у1ителката и бих казала на детето щом някои го нагруби/удари да ходи на и каже. Нали искаме да отглеждаме едно по-добро, по-толерантно и по-малко агресивно поколение  Peace.

# 11
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Уча Самуил по системата на Кифлата.  Peace
Досега в детската градина сме имали само един инцидент, когато в спор за играчка моят калпазанин (тогава първа група) наплюл един батко от най-големите. Самуил тъкмо беше открил плюнката като оръжие и защита. Laughing
За щастие, меракът му да плюе (и мен ме наплю) отмина точно за два дни. Щото и аз го наплюх, затова.  Mr. Green

# 12
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Не го насърчавам да доносничи и му казвам, че е в състояние да се справи сам. Може да ме наплюете, но го уча и да отвръща на удара. Той по принцип не смее да удря- просто е такъв по природа. Но крещи неистонво" Не ме бий, нахалник такъв" Joy hahaha Joy Използва много живописни думи и наред с писъците е редно Госпожата да забележи че става нещо. Това той го прави инстинктивно и не съм го учила, но няма и да го отучвам. Напоследък забелязвам, че добре парира ударите- буквално блокира удъра и отвърща. Децата обикновено са изненадани и после продължават да играят Mr. Green

yosarian мила защо да не "доносни1и" у1ителките са там да у1ат децата да играят без се нараняват. Да, някои път може и само да се справи детето, но не винаги и е добре то да знае 1е има кои да му помогне. Оставаме децата си сами да се справят и после се 1удим защо толкова бързо порасват  #Crazy (визирам една друга предишна тема).
Аз избягвам да го у1а да отвръща с агресия на агресията, защото неизкам той после да се окаже побойника и трудно вместващ се в средата.

Анда аз бих сериозно поговорила с у1ителката и бих казала на детето щом някои го нагруби/удари да ходи на и каже. Нали искаме да отглеждаме едно по-добро, по-толерантно и по-малко агресивно поколение  Peace.

Ами защо? Защото мисля, че е много важно  детето в общуването с околните да изгражда отношения. Първо учителите не обичат децата "Моля другарко(госпожо в днешно време)". Второ децата инстинктивно се отдръпват от такова дете и то става аутсайдер.  То в един момент иска да играе с тях, но те се страхуват, че пак ще викне "моля другарко" и тях пак ще ги накажат. Има и нещо друго. Има деца които биват нарочвани за побойници и малките им мозъци им диктуват, че това се изисква от тях. И те стават побойници. Много често такива деца пострадват абсолютно невинни, само защото са били наблизо до белята. Има едно момиченце, което спи до сина ми. Беладжийка, която наказват често. Синът ми нещо си изгубил в леглото и понеже е чувствителен и захълцал и заревал. Идва госпожата и наказва момиченцето, защото още преди да е разбрала каква е ситуацията тя е решила, че тя е причина моя Магаринчо да реве с пълно гърло. Вечерта госпожата ми разказва случката и вън вече от градиниат аз разпитвам сина ми какво е станало и защо са наказали момиченцето. Той каза, че не знае. Оказа се, че той дори не е разбрал, че заради него са я наказали, а тя най- вероятно не е разбрала защо е наказана. Не е честно нали. Обясних му че не е честно да се постъпва така. Със същата мома те играят цяло лято на площадката пред блока- бият се, прегръщата се, карат се сърдят се и накрая се целуват- ами те градят някакви отношения. Ако тя наистина го удари и той вместо да се разбере с нея отиде при госпожата той губи цялото това общуване. Мисля, че е добре да мислим не само за физическото нараняване или самия факт на боя, а да търсим причините и пътя да накараме децата да си търсят място в обществото. Всичко трябва обаче да е съобразено с характера на детето и природните му дадености. Не мисля, че е редно дете, което има лидерски качества да бъде учено да става доносник. Мястото на учителка е това- да наблюдава и да бъде арбитър, но не и пъдар. И като отиде при учителката какво ще стане? Какви са вариантите нейните действия да са удоволетворителни за нас и детето ни:
Да го накаже
Да го увика пред всички
Да го натупа
Мисля, че никой не би искал в градината това да се случва с детето му. Мисля, че е добре да учим децата си основно да споделят с нас, а ние вече можем да говорим и с родителите и с Госпожата. Мисля, че трябва да сме отговорни не само към собствените си деца.
Дори ударите са начин на общуване- от нас зависи обаче да научим децата си да общуват правилно. А ако аз или ти или която и да от нас е майката на побойника? Не е невъзможно- децата са с различен темперамент, а ние не сме застраховани, че детето ни няма да кипи от енергия.
На кратко от гореказаното:
Не е редно госпожата да заема страна и да участва в отношенията мужду децата - в изграждането и насърчаването - с две ръце за, но в самите отношения- не. Един добър педагог би се справил. Друг е въпросът, че детската градина като е пренаселена е джунгла и госпожите стават разногледи. Но точно пък в такава джунгла е добре да научим децата да се справят сами и по правилния начин. Не казвам, че е правилно синът ми да отвръща на удъра, но е обидно за него, който е най- голям в групата да бъде опухван за сутрин обед и вечер от дете с година по- малко. Сега година след като се познават продължават по- грубиянска игра, но имат мярка и не се сърдят- това е по- скоро боричкане и в същото време и разговарят и пълнят камиони с клечки и се смеят и....са приятели. Не мога да го насърча да отиде и да каже на госпожата, че приятеля му Виктор- свободния електрон(това е партизанското име измислено от една от госпожите Confused ), го е млатнал или наплюл.

# 13
  • Мнения: 525
И аз имах подобен проблем миналата година.За щастие той се разреши от самосебеси.Едно момче ухапа дъщеря ми,а тя е много кротка само гледа и все за ръката на госпожата.Вечерта като отидох да я взема госпожата ме посрещна много виновно и каза пред другата майка,че ще сложат сина и да спи отделно от другите деца(понеже инцидента станал преди заспиване).И тази майка взела,че дълбоко се засегнала и аз като съм казала:"защо не ми се обадихте да дойда веднага да си я прибера" направо съм я засегнала още повече и тя повече не си прати детето на градина.Това го разбрах в последствие,но се радвам,защото сина и едва ли щеше да се държи лошо с децата.

# 14
  • Мнения: 3 491
ами всичко поред, първо учителката
Мисля, че бих я послушала.

Общи условия

Активация на акаунт