Депресия - моля помогнете

  • 2 987
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Моля ви, помогнете ми! Знаете ли нещо? В 14-тата седмица съм и се чувствам ужасно. Преди да разбера, че съм бременна, бях щастлива с приятеля ми и исках това дете. Когато разбрах, че вече е факт - всичко тръгна надолу. Реших обаче да опитам , да му дам шанс и да не правя аборт. Не мога да го понасям и не си представям живота с него. Задушавам се, всеки ден изпадам в състояния на отчаяние и плача с часове. Намирам утеха само в работата и изобщо извън къщи. Може би е ужасно, но всеки ден се моля да пометна...Случвало ли ви се е и знаете ли защо, какво мога да направя?

# 1
  • София
  • Мнения: 2 967
Здрасти! Май наистина си много депресирана. АЗ бях по същия начин, с тази разлика, че не съм искала да пометна. Не можех да понасям съпругът ми. Мисля че при теб, ако няма основателна причина, значи просто караш по-нервна бременност. опитай се да релаксираш по някакъв начин, ходи на курсове за бременни, опитай се първо сама да си помогнеш.... Успех!!!   Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 2
  • Мнения: 10 514
Успокой се, дори при желана и чакана бременност се случва да се чувстваш зле заради страховете дали ще се справиш с всичко, което те чака. И естествено го отнасят най-близките! Ще мине!

# 3
  • София
  • Мнения: 2 967
Успокой се, дори при желана и чакана бременност се случва да се чувстваш зле заради страховете дали ще се справиш с всичко, което те чака. И естествено го отнасят най-близките! Ще мине!


Така е! Страховете са много във всяко едно отношение, така че не им обръщай много внимание и се наслаждавай на момента. Simple Smile

# 4
  • Мнения: 65
Ей, недей така! Я гледай по-усмихнато. Та това, че си бременна е най-хубавото нещо, което е можело да ти се случи, след като си искала да имаш бебе. Аз съм в 11 седмица, и не ми е много розово, защото поддържам и лека температура, която ме притеснява, но не ми и минават през главата такива мисли като теб. В интерес на истината, и мен мъжа ми малко ме дразни, въпреки че горкия само се чуди как да ми угоди, а и имам една камара страхове, но знам, че това е нормално, и гледам да не обръщам внимание. Горе главата!

# 5
  • Мнения: 346
Мила, нормално е от хормоните да бъдеш по-изнервена и раздразнителна и съответно най-близките да те дразнят и да приемаш нещата по-драматично,  но не бива да се потдаваш на това. Бременността ти е най-хубавото нещо, което може да ти се случи и си мисли само как след време ще си гушкаш бебчето

# 6
  • Мнения: 193
Ние сме толкова силни, колкото поискаме да бъдем, в това съм убедена. В началото може би ти се струва ужасно, че трябва да промениш коренно начина си на живот, докато бях бременна аз самата понякога направо издивявах,но сега, като си погледна малкото слънчице....ами голяма работа, че съм с 13кг по-дебела, че нямам време да се погледна в огледалото, че повечето ми дрехи са с петна от пюре, че като изляза на разходка все едно тръгвам на почивка, толкова неща помъквам! Голяма работа, че напоследак ме вълнуват само марки памперси, схеми на захранване, никнене на зъби и лекуване на обрив по дупето и сигурно съм дошла до гуша на приятелките си без деца (не че имам много време за приятелки Simple Smile)
Ако щеш вярвай, но съм щастлива! И не съжалявам за решението да имам дете.
Щом работата те успокоява - работи! Щом предпочиташ да си извън къщи - бъди! Разговаряй с приятели, забавлявай се - случило ти се е нещо хубаво, защо да не му се насладиш?!

# 7
  • Мнения: 1 353
Това е хормоните. По-добре се отделете един от друк поне за седмица. Може да помогне

# 8
  • Мнения: 1 008
Вероятно е от хормоните, казват че първите 3 месеца много жени изпадат в депресия.  Но чак пък да пометнеш... не си го мисли това, защото много, много ще съжаляваш ако наистина се случи и едва ли ще си по-щастлива от факта, че имаш някаква вина за това. Отиди на психолог, говори с някой. Бебето не е виновно, дай му шанс да се роди живо и здраво, всичко от теб зависи.

# 9
  • Мнения: 390
Не се притеснявай,миличка!Това наистина е отчасти от хормоните,отчасти от това че си в ново странно положение,което не можеш да възприемеш.Ако те успокоявам поне малко-аз бях в същият стадий като теб до края на 3-тия месец-все плачех и виках че не го искам това дете,въпреки че знаех че го искам.Не може да се обясни...И ти не можеш да го обясниш-просто бъди сигурна и си повтаряй че то наистина не е виновно за нищо-в крайна сметка ти си виновната и таткото,и не можеш да го наказваш,за вашата грешка Rolling EyesИ бъди сигурна,че скоро ще започнеш да му се радваш,както аз започнах без никакви задръжки.Недей и да помисляш за аборти и такива работи-ще бъде грешка!Казвам го понеже аз минах през това и съм сигурна какво говоря,както и че те разбирам напълно Hug

# 10
  • Мнения: 2 673
   И аз бях така, от хормоните е ще ти мине newsm53

# 11
  • Мнения: X
През първите 3 месеца бях много зле. Нищо не ме радваше, а напротив. Мисълта за беби, не ме успокоявашв, въобще бях адски потисната. Заминахме на моренце, отделих се от всичко и всички и всичко се нареди. Чуствах и татито много по- близък. Сега пък ме поподразва по- малко. Това е от хормоните-опитвай се да не им се даваш. Намирай си нещо,което ти действа успокояващо и си отделяй минутка само за него. Ще се справиш, просто си кажи, че това е временно и не е по силно от теб (ВАС), защото наистина е така.
Успех!

# 12
  • Мнения: 1 183
Здравей и от мен!Гледай си здравето и се радвай на бременоста си,това е най-важното,повярвай ми.Аз също бях много нервна в началото,всички ме дразниха,но след това отминава и сега с нетърпение очаквам моето бебе!Дръж се и само напред  Peace.Успех ти пожелавам  newsm10

# 13
  • Мнения: 795
Pri men e obratnoto- depresirah se v 9-ti mesec. Mislja, 4e ako poobikolish magazinite za bebeta 6te se po4uvstva6 mnogo po-dobre,tolkova sladki sa bebe6kite ne6ta, napravo 6te ti raztopjat sar4iceto. Kazvam go ot opit. Napravi go i dano ti povlijae kato na men.  Laughing

# 14
  • Мнения: 160
Ние сме толкова силни, колкото поискаме да бъдем, в това съм убедена. В началото може би ти се струва ужасно, че трябва да промениш коренно начина си на живот, докато бях бременна аз самата понякога направо издивявах,но сега, като си погледна малкото слънчице....ами голяма работа, че съм с 13кг по-дебела, че нямам време да се погледна в огледалото, че повечето ми дрехи са с петна от пюре, че като изляза на разходка все едно тръгвам на почивка, толкова неща помъквам! Голяма работа, че напоследак ме вълнуват само марки памперси, схеми на захранване, никнене на зъби и лекуване на обрив по дупето и сигурно съм дошла до гуша на приятелките си без деца (не че имам много време за приятелки Simple Smile)
Ако щеш вярвай, но съм щастлива! И не съжалявам за решението да имам дете.
Щом работата те успокоява - работи! Щом предпочиташ да си извън къщи - бъди! Разговаряй с приятели, забавлявай се - случило ти се е нещо хубаво, защо да не му се насладиш?!

PeaceСтрашно ми допада това мнение,и съм с две ръце "ЗА" Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт