Оставих го да си тръгне...

  • 6 560
  • 73
  •   1
Отговори
Преди време ви бях писала за това, че не изпитвам същите чувства вече към мъжа си. Имахме момент на "втори" (или по-скоро пореден) шанс, но преди няколко дена го помолих да си тръгне. Вече съм сама с детето ни. И зная, че най-трудното, най-тъжното ми предстои.
Детето не го пускаше. Сякаш знаеше, че тати не отива на пазар, както го лъжехме, ами си отива завинаги. През нощта пък се разболя (сякаш тялото му усеща). Страдам силно за детето си, но не мога да бъда поне засега с този мъж отново. Толкова много разочарования съм събрала. Нямам и чувства, които да са ми упора да направя компромис и този път. Нямам чувства, които да ме спрат в това да го оставя да си отиде.
Къщата ми е странна. Тиха, чиста и подредена.
Не зная какво ни чака, но се моля мъката да се стовари само върху мен, детето ми да не разбере и да е щастливо както досега.
Плача, защото имам нужда от това, а то ме гледа особено и ме гали. Не съм сигурна дали заслужавам милото му отношение. Аз прогоних баща му. Може да не беше най-мечтаният партньор, но беше ужасно добър с него.
Не зная какво повече да напиша (а толкова имах нужда да споделя - толкова чувства от снощи...), защото нито можете да ми дадете съвет, нито да помогнете на детето ми. Просто нещата се случиха така, че нещо вече е счупено. Аз го обичах лудо в началото. Направих всичко, за да създадем семейство, макар че той се страхуваше от това и дълго се дърпаше. После обаче семейството ни се получи. И дойдоха проблемите - тежките месеци след като се роди детето ни, в които той не ми помагаше, но по-лошото е, че веднъж не каза "сигурно си уморена" (макар че го молех понякога да вижда умората ми). Дойде и безпаричието (то никога не си е тръгвало всъщност). Дойде и неговото безкрайно занимание (работа, която той работи от години, която не носи доходи на семейството ни, а той обещава, че "още само 20 дни" и така от години...) Дойде моята депресия, за която той нямаше очи, а аз не получих помощ от него. На моменти дори не забелязваше, а аз все повече я крещях тази депресия, тази натрупана болка. Иначе е добър. Но е като да си имаш още едно дете. Без мъж. Просто още едно дете, за което да си поел цялата грижа...
Спирам, дотегнах, ако въобще сте прочели всичко това. Извинявайте. И благодаря.

# 1
  • Мнения: 6 155
Бъди силна и дано скоро да успееш да се усмихнеш... spoko


# 2
  • Мнения: 552
az_tuk, няма начин да не изстрадаш това, което ти се случва. В едно обаче трябва да си сигурна, когато майката не е добре, детето също е зле. В момента може да страда, но децата бързо се приспособяват и свикват (особено ако са по-малки). Твоята задача е да се стегнеш и не да гледаш назад към хилядите грешки, допускани в семейството, търсейки причини, а да се опиташ да погледнеш напред.
Нямаш представа какво облекчение е когато се отървеш от "второто дете" в лицето на мъжа си. Страдания и болки има много по пътя, но след години ще се изненадаш на силата, която са ти дали те. 

# 3
  • Мнения: 3 611
Така е по - добре, иzтрий сълzите и продължи напред. Ти имаш детето си  Hug
Ще се справиш, вярвам в теб и те прегръщам   Hug

# 4
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
  "Не зная какво ни чака, но се моля мъката да се стовари само върху мен, детето ми да не разбере и да е щастливо както досега"


  Няма начин детето да не разбере. По - добре опитай на достъпен за него език деликатно да му обясниш, че татко вече няма да живее с вас, но продължава да го обича и ще се грижи за него и в бъдеще. Не лишавай детенце от контакти и срещи с баща му, щом не се е държал лошо с него. Така и на теб ще ти е по - лесно, няма да го има чувството на вина, че си "прогонила баща му".
  А щом си избрала този развой на нещата - остави огорченията в миналото и гледай само напред, заради детето и заради теб самата! Няма да ти е лесно, но не е невъзможно! Успех, мила  Hug

# 5
  • Мнения: 552
Малко е детско и смешно, но когато реших да се развеждам, попитах сина си: "Ти съгласен ли си да живеем само двамата, пък да излизаме на разходка с татко?"  Joy Само това можах да измисля на 23 години, ама детето го прие много добре и повече не ми задаваше въпроси.

# 6
  • Мнения: 8 917
Сигурно ще ти е трудно...няма начин...но след това всичко ще си дойде на мястото, а заедно с това - твоето спокойствие и грижа САМО за едно дете Peace Убедена съм, че ще се справиш, защото си силна жена, която умее да взема решения, които другите биха отлагали с години и не биха постигнали нищо с това. Прегръщам те и вярвам във вас Hug

# 7
Мила моя, чета и сълзите текат..... А в офиса ми ме гледат още трима човека...

Почти разбирам болката ти, но трябва да си силна и да продължиш да носиш тежкия товар на сълзите още известно време... Може би ще продължи месец, по-вероятно поне година, но ще видиш как месец след месец сълзите ще намаляват, докато някой друг успее да ги изтрие от лицето ти. Мисля, че си и прекалено млада, за да си позволиш да убиеш силата, която ти е дарена.

Представа си нямаш колко щастие има по този свят..... Само един съвет: никога не се връщай назад.

# 8
  • Мнения: 1 866
СИгурна съм, че ще се справиш. Ти си направила вече най-ттрудната крачка. От тук нататък всичко ще отива към по-добро. Кураж! Hug

# 9
  • Мнения: 2 891

Представа си нямаш колко щастие има по този свят..... Само един съвет: никога не се връщай назад.

Точно така, никога не свръщай назад. Аз направих това с мъжа, с когото живеех, преди да се омъжа за съпруга ми. Направих фатална грешка. Нямах смелост да се пусна от познатото. Разбира се не бих могла да сравня тежестта на твоята ситуация, с онази, защото ние нямахме теца. Но за сметка на това се грижих за него като за такова Simple Smile
Една позната тогава ми каза: "Представи си, че си в автобус и помисли - ако мястото до тебе е заето - никой няма да може да седне". Замислих се и направих решаващата крачка. Откъснах заетата от него част на сърцето си и продължих нататък. Пък свободното място се зае от най-прекрасния мъж на света - моят съпруг, при това съвсем набързо. Не бе минала дори и година. Сега имаме прекрасен син.
Така че мила, не се предавай! Стискам палци!
 Praynig

# 10
  • Мнения: 14 469
най-важно според мен сега е да устояваш решението си в трудните моменти /не искам да те плаша, но сигурно ще има много/ и да вярваш, че винаги те чака нещо прекрасно и хубаво.
и моят съвет е да не допускаш със следващия мъж в живота си тази грешка:

Аз го обичах лудо в началото. Направих всичко, за да създадем семейство, макар че той се страхуваше от това и дълго се дърпаше. После обаче семейството ни се получи.


мъжът трябва да е активната страна и инициаторът в една връзка.

# 11
  • Букурещ
  • Мнения: 1 236
Много тъжно ми стана. Знам, че каквото и да напиша, не мога да ти помогна... Просто кураж, всичко минава и  Hug

# 12
  • Мнения: 2 673
   Я не се предавай и не унивай! Детето ти е живо и здраво! По-добре ли е да е свидетел на необичност между мама и тате?
Няма да е лишено от връзка с бащата. Когато е по-малко е по-лесно да се разделите, ако нещата куцат. Обясни му \без да плачеш\, че тате безкрайно много го обича, ще излизат заедно, ще се чуват за лека нощ и пр...Това, че плачеш пред детето, не само че го травмира, но и му внушава, че се случва нещо лошо, нередно, тъжно. А всъщност не мисля, че да отбремените себе си един от друг е тъжно нещо - напротив!!
  Странно, че повечето мъже са прекрасни бащи, но лоши съпрузи! Късмет

# 13
Благодаря ви на всички за думите, за вниманието, за мъдростта и споделения опит. Отново плача, но ми е добре, че прочетох всичко по-горе. Благодаря ви  Hug Hug Hug

# 14
  • Мнения: 1 462
Аре бе, да не те е газил трамвай?  Ще си намериш по-готин, хем вече имаш впечатления какъв го търсиш.

Общи условия

Активация на акаунт