Публикувана: 12 септ. 2006, 15:22 ч.
Последно мнение: 13 септ. 2006, 15:51 ч.

Чувствате ли се виновни?

1 294
23
1

12 септ. 2006, 15:22 ч.

Мнения: 1 860

Седя си от оня ден и не ме напуска тази мисъл. Габи е болен от 2 дена с температура и силна хрема. Мисля си, че е моя грешка. В неделя имахме гости и излязохме да ги изпратим. Духаше силен вятър, Габи сигурно е бил потен и резултата е на лице. Яд ме е, че не съм преценила ситуацията добре и можеше да го избегна. Две нощи не може да спи, заради хремата, а на мен ми е много мъчно, че не мога да му помогна.
Чувствам се и много виновна, когато виждам, че прави нещо което може да го нарани, да падне, но нищо не съм направила и после като се случи като му дръпне един рев и на мен ми идва да рева, но защото не съм го предотвратила.
Общо взето за всяка негова сълза пролята от моето невнимание и не преценяване на ситуацията, се чувствам много виновна.
При вас така ли е? Tired

# 1 12 септ. 2006, 15:28 ч.

Мнения: 1 425

Ами да, и аз се чувствам виновна за всяко нещо ,което му причини страдание,но за съжаление не можем да предотвратим някои неща.Колкото и да внимавам и всеки път да си казвам" следващия път ще си отварям очите на четири" се нещо друго става.Май докато сме живи все ще се чувстваме виновни. Cry

# 2 12 септ. 2006, 15:42 ч.

Мнения: 1 364

Рядко се чувствам виновна.

# 3 12 септ. 2006, 16:04 ч.

Мнения: 2 237

Да,понякога се чувствам.И аз така преди седмица изведох Калина в един вятър и студ.Направо се прибрахме посиняли.И резултата - гнойна ангина.Ама какво да се прави,не можем да предвидим всичко.Не можем и да ги държим само в къщи.

# 4 12 септ. 2006, 16:16 ч.

Мнения: 11 309

Ядосвам се на себе си, когато поради мое невнимание се случи нещо на децата. Особено момента с обличането. Слава Богу, с времето човек се научава как точно в кое време да ги облече, пък и те самите са с по-тренирана имунна система.
Нана, аз се жалвах в седмичната (ако си спомняш) за рязката температурна разлика като се прибрахме от България. Тогава ги навличах и бая ме гледаха тук, но вече 3 седмици оттогава и не са ми се разсополевили. Виж за мен няма да споменавам.
Но дори и да се чувстваш виновна заради сегашното му временно неразположение, погледни нещата и откъм добрата им страна - така тренираш имунната му система. Hug

# 5 12 септ. 2006, 16:22 ч.

Мнения: 8 917

Да, чувствам се виновна за всяко нещо, което й е "навредило" - дори и временно, както е хремата например.... Rolling Eyes

# 6 12 септ. 2006, 16:23 ч.

Мнения: 2 103

Много често се чувствам виновна за пропуски и невнимание...... не зная трябва ли, но не мога да го преодолея.
Добре,че детето пораства и ще е по - лесно да съобразя някой неща.

# 7 12 септ. 2006, 16:35 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Не - за такива неща (простуди, хреми и леки наранявания) не се чувствам виновна, неизбежни са. Чувствам се виновна за други работи, които са изцяло зависещи от мен - когато не съм успяла да обърна внимание, когато съм ги пренебрегнала за нещо, когато съм им крещяла или съм шляпнала някое от тях. Но затова, че са пипнали вирус или са си обелили коленете - Naughty

# 8 12 септ. 2006, 16:45 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: hedra в вт, 12 сеп 2006, 16:35

...Чувствам се виновна за други работи, които са изцяло зависещи от мен - когато не съм успяла да обърна внимание, когато съм ги пренебрегнала за нещо, когато съм им крещяла или съм шляпнала някое от тях....

нещо подобно и аз.

Всъщност минах фазана на вината. А тя започна твърде рано за мен. Още от мига на раждането, което бе със секцио и видиш ли, даже и дете не успях да родя по естествения начин Confused

Така, че сега си казвам - явно това му е писано на детето ми и точка. И да ти кажа, в душевен мир съм със себе си.

# 9 12 септ. 2006, 17:29 ч.

Варна
Мнения: 5 526

Цитат на: Шани в вт, 12 сеп 2006, 16:45

Цитат на: hedra в вт, 12 сеп 2006, 16:35

Така, че сега си казвам - явно това му е писано на детето ми и точка. И да ти кажа, в душевен мир съм със себе си.

Опитвам се и аз да се чувствам така, както са написали Хедра и Шани, но понякога и мен ме залива чувството за вина и за това, че поради моята небрежнест се е случило нещо с децата.

# 10 12 септ. 2006, 18:13 ч.

Мнения: 4 806

за заболявания - не винаги, зависи от основанията.
За някои свои реакции спрямо поведение на дъщеря ми, понякога изпитвам изгарящо чувство на вина.

# 11 12 септ. 2006, 19:08 ч.

вече и в други градове
Мнения: 145

Цитат на: hedra в вт, 12 сеп 2006, 16:35

и аз така.

# 12 12 септ. 2006, 23:34 ч.

Мнения: 2 211

Да, чувствам се виновна и отговорна, въпреки че добре съзнавам, че дори и да искам не мога да контролирам всичко.

# 13 12 септ. 2006, 23:42 ч.

Мнения: 4 390

Цитат на: hedra в вт, 12 сеп 2006, 16:35

Мнението ми съвпада с това на Хедра. Peace

# 14 12 септ. 2006, 23:45 ч.

Мнения: 2 032

Не се чувствам виновна, ако децата ми са кихнали или им е потекъл носа. Нито пък обръщам внимание на бабините деветини за "течения" и последващи настинки: има толкова народ недоразбрал, че настинките са вирус, ама не е моя работа да ги образовам. Нека да падат децата, за да се научат да стават, хека да се научат да се успокояват, нека да разберат кое може и да е опасно. Щом знаят, че мама ще ги гушне, успокои, и ще им мине, страшно няма. Ама ако започнат да усещат истерията на мама от всеки сопол/кихавица/температура, тези неща като вина/безпокойство и т.н. се усещат и предават.

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: