Ще ви публикувам интервю на доц.Огнян Бранков, шеф на Детската хирургия в „Пирогов", което ми се стори много интересно. Може и на вас да ви бъде интересно, а може на някои да им бъде и полезно.
Oгнян Браннов (58) работи в "Пирогов" вече28 години. Спасил е живота на стотици малки пациенти. Освен шеф на Секцията по детска хирургия в Института за спешна медицинска помощ, той е и председател на Дружеството по детска хирургия, както и организатор на Първия конгрес да детските хирурзи в България. Конгресът ще се състои от 4 до 6 ноември т. г. в Пловдив. На него ще се съберат не само хирурзи, но и анестезиолози и педиатри от цялата страна. Те ще обсъдят проблемите с вродените аномалии при бебетата - прекъснати хранопроводи и др.
- На колко дечица помагат всеки ден екипите ви, доц. Бранков?
- Поне на 60-70. Говоря само за хирургическия сектор. Иначе в "Пирогов" водят най-малко по 150 деца на ден. Нашият труд е непрекъснат също като в металургията. Оперираме денем и нощем, най-често малчуганите са жертви на транспортни злополуки. Впечатлението ми е, че напоследък травмите сред децата много се увеличиха.
- Вероятно смъртността в клиниката е висока?
- Напротив! През последните години тя е съвсем малка. Вижте, при нас работят най-опитните детски хирурзи. Да си добър хирург изобщо, не означава, че можеш да бъдеш и добър детски хирург.
- Има разлика?
- Огромна. Затова се мъчим да убедим колегите си, че детето не е умалено копие на възрастния човек. Разбира се, че имаме и тежки случаи, които завършват фатално. Със смъртта обаче не може да се свикне. Всички я преживяваме жестоко. Това е допълнителен стрес за колегите ми. Никога няма да забравя децата от дискотеката "Индиго". Не бях в клиниката, извикаха ме по спешност. Спомням си, когато влязох в шоковата зала и видях петте бездиханни телца в нея...
- Друг път не сте присъствали на такава трагедия?
- Какво ли не съм видял, какви ли не ужаси на ударени от коли дечица. Но признавам, че толкова страшно нещо не съм виждал. Седмици наред ходехме с колегите ми като отнесени.
- В детската хирургия на "Пирогов" имате ли всичко необходимо, за да бъде спасен животът на малкия пациент?
- Имаме базисните неща. Това, което е нужно за всекидневието. Но да се сравняваме с детските хирургии в света, не можем.
- В "Пирогов" винаги е имало модерна апаратура?
- Аз имам пред вид лечението на някои специфични заболявания. При които например е необходима лапароскопска техника.
- За безкръвни операции?
-Точно така. С такива апарати могат да се правят операции на хранопровода на децата, на стомаха и жлъчката им. В тази техника е бъдещето на детската хирургия. За съжаление ние имаме лапароскопски апарат само за операции на гръден кош и на бял дроб.
- Колко струва една такава апаратура за децата?
- Може би 40-50 хиляди евро.
- Не могат ли толкова да се намерят спонсори?
- Все по-трудно става намирането на спонсори. За споменатата апаратура получихме дарение чрез посолството на САЩ у нас.
- Добре, какво е най-належащо да се достави на детската хирургия, доц. Бранков?
- Ръководството на института ни обеща, че най-сетне ще бъде ремонтирана детската реанимация. Много ни се иска да сложим нова дограма - сега духа от прозорците, влиза вода, когато вали, навява сняг. Трябва да се ремонтира и инсталацията за кислород и аспирация. Много важни са и апаратите за следене на жизнените функции на малките деца и за анастезии.
- Те поне са в ред, нали?
- Много са остарели! Два апарата се повредиха и колегите работят на ръка. Т.е. обдишват детето операция чрез т.нар. балон, като стискат и разпускат. Вместо тази дейност да се извършва от апарат по указания на лекаря. Един от тези апарати по време на моя операция блокира. Наложи се просто да я прекратя...
- Колко деца сте оперирали, доц. Бранков?
- Не съм правил сметка, но са стотици. Аз се занимавам с тежките случаи - тумори на гръдния кош, на корема.
- Те не са ли планови, защо ги правите в "Пирогов"?
- Защото сме уникален водещ център за обучение на кадри и специализации.
- Може ли да се каже, че страната ни е на едно цивилизовано равнище по отношение на детската хирургия?
- Ако става дума за школата на нашите лекари, тя е изключително добра. Но ако говорим за условията , при които се оперира и се лекуват малките, не съм оптимистично настроен.
- Какво не ни достига?
- На първо време трябва поне да боядисам клиниката. Вече успях да поосвежа малко коридорите, окачихме и няколко дарени картини. Така че започнахме с козметичните промени и вече си личи, че не е толкова мръсно...
- Каква ще бъде основната тема на дискусиите на Първия конгрес на българските детски хирурзи в Пловдив, доц. Бранков?
- Вродените аномалии при децата, с които се срещаме често. Например прекъснати хранопровод, черва и др. Някои от тях се забелязват още преди да се роди детето, други след раждането му.
- Такива деца имат ли шанс да живеят?
- Разбира се! Оперираме ги веднага след раждането. Подобна операция продължава около два часа. После са нужни приблизително 20 дни за възстановяване на бебето.
- Какъв процент са смъртните случаи при такива операции?
- Около 30 на сто. Причината обаче не е в самата операция, а в това, че тези бебета се раждат и с куп други увреждания.
- А причините за тях?
- Генетични.
- Следователно наследствени?
- Не. И това се опитвам да обясня на родителите. Генетично не означава наследствено, а просто има мутация на генетичния код и повреда при изграждането на организма. Тази мутация може да бъде провокирана от радиация, от слънчеви изригвания и отрови, от лоша храна. Приблизително 1 на 500 новородени има такива проблеми.
- В България само вашият екип ли прави такива операции?
- И в Пловдив, където също има голям университетски център.
- Доц. Бранков, когато трябва да оперирате хранопровода на едно бебе, тежко едва 2,8 кг., не ви ли се разтреперват ръцете?
- Никога! Нищо че органите му са съвсем малки. Трябва да работим под увеличителни стъкла, но не го правим. Защото нямаме специални очила. Те са много скъпи...
- Колко струват?
- От 500 до 2000 долара. Колегите на Запад винаги работят с такива очила. Ако видите какво представлява един хирург там-нещо като космонавт в Америка. Той има специална лампа на челото, минивидеокамера, която снима цялата операция. Задължително носи споменатите очила. Да не говорим за хирургическите му манти.
- А как влиза в операционната българският детски хирург?
- Ами с леко оръфана престилка, лампичка няма, очила няма. Добре че поне маската на лицето му вече не е марлена, а за еднократна употреба.
- Имате ли достатъчно инструменти?
- По света съществуват такива инструменти, за каквито само можем да мечтаем. Но това, с което разполагаме, ни стига за ежедневните нужди.
- Каква е поне заплатата ви, доц. Бранков?
- Аз съм началник и взимам 550 лв. Но младите ми колеги започват с 220 лв. основна заплата. За съжаление все по-малко лекари имат желание да свържат съдбата си с детската хирургия. Не мога да ги виня.
източник : http://www.focus-news.net/, по материал на в. Труд
Oгнян Браннов (58) работи в "Пирогов" вече28 години. Спасил е живота на стотици малки пациенти. Освен шеф на Секцията по детска хирургия в Института за спешна медицинска помощ, той е и председател на Дружеството по детска хирургия, както и организатор на Първия конгрес да детските хирурзи в България. Конгресът ще се състои от 4 до 6 ноември т. г. в Пловдив. На него ще се съберат не само хирурзи, но и анестезиолози и педиатри от цялата страна. Те ще обсъдят проблемите с вродените аномалии при бебетата - прекъснати хранопроводи и др.
- На колко дечица помагат всеки ден екипите ви, доц. Бранков?
- Поне на 60-70. Говоря само за хирургическия сектор. Иначе в "Пирогов" водят най-малко по 150 деца на ден. Нашият труд е непрекъснат също като в металургията. Оперираме денем и нощем, най-често малчуганите са жертви на транспортни злополуки. Впечатлението ми е, че напоследък травмите сред децата много се увеличиха.
- Вероятно смъртността в клиниката е висока?
- Напротив! През последните години тя е съвсем малка. Вижте, при нас работят най-опитните детски хирурзи. Да си добър хирург изобщо, не означава, че можеш да бъдеш и добър детски хирург.
- Има разлика?
- Огромна. Затова се мъчим да убедим колегите си, че детето не е умалено копие на възрастния човек. Разбира се, че имаме и тежки случаи, които завършват фатално. Със смъртта обаче не може да се свикне. Всички я преживяваме жестоко. Това е допълнителен стрес за колегите ми. Никога няма да забравя децата от дискотеката "Индиго". Не бях в клиниката, извикаха ме по спешност. Спомням си, когато влязох в шоковата зала и видях петте бездиханни телца в нея...
- Друг път не сте присъствали на такава трагедия?
- Какво ли не съм видял, какви ли не ужаси на ударени от коли дечица. Но признавам, че толкова страшно нещо не съм виждал. Седмици наред ходехме с колегите ми като отнесени.
- В детската хирургия на "Пирогов" имате ли всичко необходимо, за да бъде спасен животът на малкия пациент?
- Имаме базисните неща. Това, което е нужно за всекидневието. Но да се сравняваме с детските хирургии в света, не можем.
- В "Пирогов" винаги е имало модерна апаратура?
- Аз имам пред вид лечението на някои специфични заболявания. При които например е необходима лапароскопска техника.
- За безкръвни операции?
-Точно така. С такива апарати могат да се правят операции на хранопровода на децата, на стомаха и жлъчката им. В тази техника е бъдещето на детската хирургия. За съжаление ние имаме лапароскопски апарат само за операции на гръден кош и на бял дроб.
- Колко струва една такава апаратура за децата?
- Може би 40-50 хиляди евро.
- Не могат ли толкова да се намерят спонсори?
- Все по-трудно става намирането на спонсори. За споменатата апаратура получихме дарение чрез посолството на САЩ у нас.
- Добре, какво е най-належащо да се достави на детската хирургия, доц. Бранков?
- Ръководството на института ни обеща, че най-сетне ще бъде ремонтирана детската реанимация. Много ни се иска да сложим нова дограма - сега духа от прозорците, влиза вода, когато вали, навява сняг. Трябва да се ремонтира и инсталацията за кислород и аспирация. Много важни са и апаратите за следене на жизнените функции на малките деца и за анастезии.
- Те поне са в ред, нали?
- Много са остарели! Два апарата се повредиха и колегите работят на ръка. Т.е. обдишват детето операция чрез т.нар. балон, като стискат и разпускат. Вместо тази дейност да се извършва от апарат по указания на лекаря. Един от тези апарати по време на моя операция блокира. Наложи се просто да я прекратя...
- Колко деца сте оперирали, доц. Бранков?
- Не съм правил сметка, но са стотици. Аз се занимавам с тежките случаи - тумори на гръдния кош, на корема.
- Те не са ли планови, защо ги правите в "Пирогов"?
- Защото сме уникален водещ център за обучение на кадри и специализации.
- Може ли да се каже, че страната ни е на едно цивилизовано равнище по отношение на детската хирургия?
- Ако става дума за школата на нашите лекари, тя е изключително добра. Но ако говорим за условията , при които се оперира и се лекуват малките, не съм оптимистично настроен.
- Какво не ни достига?
- На първо време трябва поне да боядисам клиниката. Вече успях да поосвежа малко коридорите, окачихме и няколко дарени картини. Така че започнахме с козметичните промени и вече си личи, че не е толкова мръсно...
- Каква ще бъде основната тема на дискусиите на Първия конгрес на българските детски хирурзи в Пловдив, доц. Бранков?
- Вродените аномалии при децата, с които се срещаме често. Например прекъснати хранопровод, черва и др. Някои от тях се забелязват още преди да се роди детето, други след раждането му.
- Такива деца имат ли шанс да живеят?
- Разбира се! Оперираме ги веднага след раждането. Подобна операция продължава около два часа. После са нужни приблизително 20 дни за възстановяване на бебето.
- Какъв процент са смъртните случаи при такива операции?
- Около 30 на сто. Причината обаче не е в самата операция, а в това, че тези бебета се раждат и с куп други увреждания.
- А причините за тях?
- Генетични.
- Следователно наследствени?
- Не. И това се опитвам да обясня на родителите. Генетично не означава наследствено, а просто има мутация на генетичния код и повреда при изграждането на организма. Тази мутация може да бъде провокирана от радиация, от слънчеви изригвания и отрови, от лоша храна. Приблизително 1 на 500 новородени има такива проблеми.
- В България само вашият екип ли прави такива операции?
- И в Пловдив, където също има голям университетски център.
- Доц. Бранков, когато трябва да оперирате хранопровода на едно бебе, тежко едва 2,8 кг., не ви ли се разтреперват ръцете?
- Никога! Нищо че органите му са съвсем малки. Трябва да работим под увеличителни стъкла, но не го правим. Защото нямаме специални очила. Те са много скъпи...
- Колко струват?
- От 500 до 2000 долара. Колегите на Запад винаги работят с такива очила. Ако видите какво представлява един хирург там-нещо като космонавт в Америка. Той има специална лампа на челото, минивидеокамера, която снима цялата операция. Задължително носи споменатите очила. Да не говорим за хирургическите му манти.
- А как влиза в операционната българският детски хирург?
- Ами с леко оръфана престилка, лампичка няма, очила няма. Добре че поне маската на лицето му вече не е марлена, а за еднократна употреба.
- Имате ли достатъчно инструменти?
- По света съществуват такива инструменти, за каквито само можем да мечтаем. Но това, с което разполагаме, ни стига за ежедневните нужди.
- Каква е поне заплатата ви, доц. Бранков?
- Аз съм началник и взимам 550 лв. Но младите ми колеги започват с 220 лв. основна заплата. За съжаление все по-малко лекари имат желание да свържат съдбата си с детската хирургия. Не мога да ги виня.
източник : http://www.focus-news.net/, по материал на в. Труд
