Първите ми впечатления от яслата ...

За съжаление никой и никъде не може да гледа детето ни така, както ние си го гледаме вкъщи! И мен ме притесняват горе-долу същите неща, но... детето трябва да има социални контакти със себеподобни. Просто ще се молим нищо лошо да не им се случва, дано!
 

Anita, и Иван тръгва от 18.09. Ще поддържаме връзка кое как е.

Той ще е значително по-голям, на почти 2 - но пак ми е едно притеснено. 

Бърза адаптация и по-малко болести!!!

Не си парноичка - наистина може да падне, но ти как си го представяше преди да видиш на живо? Нали в една група са двадесетина деца и с две жени. Как една жена може да стои едновременно до десет деца  Естествено, че не може. По твоята логика за всяка група от 20 деца, трябва да има и 20 лелички та по всяко време до всяко дете да имаи възрастен човек да го води за ръка. естествено, четова е невъзможно. За това искат децата в яслата вече да са проходили стабилно, защото няма кой да върви след тях постоянно. Все пак лелите виждат кои дечица сапо-нестабилни и има неуверени и се навъртат около тях. Учудвам се обаче, че в яслата има катерушки и парзалки. Дими миналата година беше в една ясла, а сега го преместих в друга(по-близо до в къщо), но и на двете места в двора на яслата няма катерушки и парзалки, а само тревичка и пясък - точно, за да се избегнат инциденти. Поговори с лелите в яслата да не пускат детето ти на парзалката и катерушките ако се притесняваш от инциденти. Макар, че познавам едно момиченце, което не ходи на ясла и е на 1.5 год а съвсем самичка се парзаля на парзалката и е много уверена, така че и твоето дете ще се научи 

С право се притесняваш, особено за пързалката. Ние тръгнахме на ясла на 1.5 г., и бях доста притеснена. Когато минавах край оградата сърцето ми си свиваше, но при нас нямаше защо. Преди обяд ги изкарваха по пантофки, и не им разрешаваха да се качват на пързалката, че даже и в пясъчника. Явно ги беше страх да не си напълнят очите със пясък. Просто дечица си се разходаха по площадката, имаха няколко камиончета/от големите самосвали/, и моторчета, и си играеха с тях. Била съм свидетел, как детенце, което тича , а е неуверено, бива залисано с нещо друго, за да седи мирно до лелките. Всичко е въпрос на внимание, не на брой възпитателки. При нас в яслата не е имало проблем.
Виж, сега вече в групата пак започвам да се притеснявам, но се надявам и там всичко да е наред.
 Когато тръгнете , просто помоли да не го пускат на пързалката, защото се притесняваш да не падне.

Нормално е да се притесняваш. И аз съм постоянно изтръпнала...Помоли лелите да не го пускат там самичък, докато не стане по-стабилен.Те не са идиоти, нали също са майки, ще го пазят

Моята това и е третата седмица на ясла.Миналата явно е паднала и като я взех накуцваше по пътя и така беше в петък,събота и чак в неделя вечерта спря да куца.И така се бях шашнала,защото те не ми казаха,че е паднала,а знам ,че и при някой други болести се куца. Но важното е,че и мина.

Не се притеснявай на по-малките деца се обръща повече внимание.
Когато Никола тръгна на ясла, беше на 1 год и 10 мес., вече ходеше стабилно и аз нямах такива притеснения.
Но в тяхната група има едно по-малко момиченце - тогава на 1 год и 6 м. Доста се грижеха за него. Първите дни госпожата дори го разнасяше на ръце. После все гледахада е край тях, особено на площадката /там съм имала възможност да наблюдавам/
Дори и Никола до скоро го брояха за малък и го занимаваха около пейките, "за да не го блъснат по-големите, като бягат"

Анита, подготвихте ли всичко за понеделник?
Аз още не мога да се организирам.

Ами - не.
Взела съм му засега едно костюмче -като анцуг нещо е, на ръкавите има ластик, за да не му ги навивам. Днес или утре ще взема едни маратонки за игра навън и едни леки обувчици за вътре. Още няколко долнища и блузки ще взема. А - купих 2 хавлиени кърпи. И една много сладка голяма раница. Естествено аз ще му я нося.

и ние сме на ясла в понеделник,
аз определено съм със смесени чувства,
а пък малката ме усеща и последните дни много плаче,
особено като я оставя сама ,
но ще я водя,
тя може да ходи, но не го прави, ходи само когато си поиска,
надявам се че ще й обръщат повече внимание докато преодолее страха си,
пък за подготовката-купих й едни хубави затворени обувки с ципче за навън,
а вътре ще кара със сандалките дето носеше лятото (много й се потят крачетата),
а дрехи, смятам да карам с каквото има,
тя ще е на ясла все пак, не на модно ревю ,
ще разказвам как е минало и ще Ви стискам палци Anita и Вергилия

моето дете е от 4 септ. на ясла и преди  два дни направи 1г. и 5м. в момента тя е най-малката в групата и още съм със смесени чувства. първата седмица тя изобщо не можеше да се адаптира и бях на ръба да се откажа да я вода вече защото постоянно плачеше на яслата , не се хранеше, не общуваше с другите деца, противна на моите очаквания да се адаптира бързо защото тя е много общително дете. стигна се дотам че започна да плаче на сън. когато споделих че мисля да спра детето от ясла ми казаха да бъда по упорита, защото ако сега отстъпя тя ще запомни и когато наистина ми се наложи отново да я пусна на градина тя ще помни че ако реве няма да ходи и ще бъде още по-трудно. в момента все още реве когато сутрин я оставям на лелите но поне започна да се храни и да ходи да играе с другите деца, но за целта занесох почти  всичките и играчки в яслата за де се чувства по-добре и да има нещо нейно там.относно извеждането навън във вашата ясла поне ги извеждат, защото при нас не стига че рядко ги водят навън, но и когато това стане ги вкарват всичките в една беседка и една лелка застава на входа за да няма мърдане при което децата трябва да стоят на едно място. през първите дни моето момиче заспиваше на обяд много трудно просто защото не е изразходило енергията, както когато излиза с мен на разходка но вече започна да свиква. не искам обаче да оставаш само с отрицателни впечатления от нашето преживяване и ма и положително старинни- откакто ходим на ясла вече се храни самостоятелно , защото така правят големите. всеки ден ми показва номера които преди това не знаеше. в групата има и едно дете което днес му беше 3-ти ден и плачеше че не иска да си ходи, така че всяко дете различно приема  първите дни от яслата най-хубавото е че когато я взема от ясла ме прегръща и целува толкова силно като че ли е за последно - явно си е дала сметка колко много ме обича и й липсвам. успех и ви стискам палци да сте от децата които не искат да си тръгнат от яслата.

Днес отново го заведох да поиграе с децата.
И сега съм още по-раздвоена и с негативни чувства. Едната леличка ме попита защо съм го давала толкова малък .... после ми намекна, че по принцип не взимали толкова малки деца ... после не знам какво си. Накараха ме да се чувствам сякаш на детето ми не му е мястото там.
А отново имаше ревящо дете, не му обръщаха внимание, аз го гушнах, а то ме погледна с големите си очи: "Мама, мама", аз започнах да му говоря, че майка му е отишла да пазарува нещо ... и представете си лелката ми каза, че трябвало да си тръгвам, защото децата се разтройвали като виждали там цивилно лице. Може и така да е, но определено друго разстроено освен това детенце нямаше, напротив - децата ми носеха разни лопатки и искаха да си играем, а пък това детенце си ревеше още преди аз да дойда. Но пък може и жената да е права, де /въпреки че поисках официално разрешението на директорката/.

Много ми е познато. И аз като пусках малкия беше на същата възраст, и чух същите приказки...детето е малко, няма ли кой да го гледа и т.н . Просто казах, че няма кой да го гледа, че ще свикне, че съм пуснала и баткото горе долу на същата възраст. След няколко дни престанаха, и т.к. беше най-малкия от всички , стана им любимец  . Изкара там почти 2 год., и когато се разделяха пролетта им беше много мъчно /все пак те си го отгледаха/. Вярно, не им се гледат толккова малки деца, но в кря на крайщата това им е работата.