Смятате ли, че е правилно непознат да прави забележка на детето ви във ваше присъствие ?
Вие не сте безучастен, напротив, но въпреки това непознатия прави груба забележка.
Задавам този въпрос, защото два пъти ми се случи подобно нещо в рамките на това лято.И тъй като и двата пъти реагирах, в един момент се замислих, а дали пък не е по-редно да замълча и детето да понесе изцяло последиците от поведението си/ а не само да му се размине с моето мъмрене/.
Ще разкажа съвсем накратко двата случая.
Първият - градинка, Дени се гони с момиченце. Смеят се и очевидно се забавляват. Аз седя и не ги изпускам от поглед. Момиченцето на два пъти отива до масата на родителите си, той я следва. На втория път ми направи впечатление, че бащата нещо дудня на детето/ моето/. Реших, че нещо си говорят по мъжки, защото наистина нямаше причина да му се кара за нищо. Той просто стоеше прав до масата и нищо не правеше, чакаше момиченцето. На следващото мърморене със свити вежди, реших, че има се пак нещо. Отидох и попитах какъв е проблема. Той ми се развика - ми да се маха от тука, от дума не разбира ! няма да си ирае с нея, тя не иска !
Не забелязах момиченцето да не иска, напротив забавляваха се чудесно. Нямаше други деца в градинката към момента.
Реагирах. Казах му, че при положение, че аз съм на един хвърлей разстояние и той не разбира от дума, да ми каже на мен, вместо да си позволява да се кара на чужди деца. Аз съм майка му и аз ще му обясня, че не е желан.
Втория случай - вчера. Магазин за животинки. На витрината кучета и котета. Всички деца спират и се зазяпват там. Кученцата спят. Дени се залепи на витрината да ги гледа. Направих му забележка и го дръпнах да мине малко по-назад, защото може да ги съубди.
След малко обаче той пак се приближи, дори чукна на витрината. В момента в който му се скарах, отзад една недружелюбна жена му се развика ужасно грубо. При което аз
кипна ми - признавам. Попитах я, коя е тя, за да се кара на детето при положение, че майка му е на една крачка и тя самата му прави забележка ? Тя ми заяви като съм била до него да съм го възпитавала
Но аз не стоях безучастно, напротив, и тя го видя това нещо. Признавам, че се ядосах. Просто и казах, че това и правя и бих предпхочела именно аз да го правя, а не разни сърдити продавачки / каза, че била служителка на магазина/.
Та кажете ми - редно ли е да се застъпвам за него в подобни случаи ? Дали не му вредя по този начин ? В смисъл да го карам да се чувства винаги защитен, да не поема отговорност за постъпките си и да реши, че дори да направи истинска голяма беля - мама ще е зад гърба му ?
Вие не сте безучастен, напротив, но въпреки това непознатия прави груба забележка.
Задавам този въпрос, защото два пъти ми се случи подобно нещо в рамките на това лято.И тъй като и двата пъти реагирах, в един момент се замислих, а дали пък не е по-редно да замълча и детето да понесе изцяло последиците от поведението си/ а не само да му се размине с моето мъмрене/.
Ще разкажа съвсем накратко двата случая.
Първият - градинка, Дени се гони с момиченце. Смеят се и очевидно се забавляват. Аз седя и не ги изпускам от поглед. Момиченцето на два пъти отива до масата на родителите си, той я следва. На втория път ми направи впечатление, че бащата нещо дудня на детето/ моето/. Реших, че нещо си говорят по мъжки, защото наистина нямаше причина да му се кара за нищо. Той просто стоеше прав до масата и нищо не правеше, чакаше момиченцето. На следващото мърморене със свити вежди, реших, че има се пак нещо. Отидох и попитах какъв е проблема. Той ми се развика - ми да се маха от тука, от дума не разбира ! няма да си ирае с нея, тя не иска !
Не забелязах момиченцето да не иска, напротив забавляваха се чудесно. Нямаше други деца в градинката към момента.
Реагирах. Казах му, че при положение, че аз съм на един хвърлей разстояние и той не разбира от дума, да ми каже на мен, вместо да си позволява да се кара на чужди деца. Аз съм майка му и аз ще му обясня, че не е желан.
Втория случай - вчера. Магазин за животинки. На витрината кучета и котета. Всички деца спират и се зазяпват там. Кученцата спят. Дени се залепи на витрината да ги гледа. Направих му забележка и го дръпнах да мине малко по-назад, защото може да ги съубди.
След малко обаче той пак се приближи, дори чукна на витрината. В момента в който му се скарах, отзад една недружелюбна жена му се развика ужасно грубо. При което аз
кипна ми - признавам. Попитах я, коя е тя, за да се кара на детето при положение, че майка му е на една крачка и тя самата му прави забележка ? Тя ми заяви като съм била до него да съм го възпитавала
Но аз не стоях безучастно, напротив, и тя го видя това нещо. Признавам, че се ядосах. Просто и казах, че това и правя и бих предпхочела именно аз да го правя, а не разни сърдити продавачки / каза, че била служителка на магазина/.Та кажете ми - редно ли е да се застъпвам за него в подобни случаи ? Дали не му вредя по този начин ? В смисъл да го карам да се чувства винаги защитен, да не поема отговорност за постъпките си и да реши, че дори да направи истинска голяма беля - мама ще е зад гърба му ?
не приемам чуждо вмешателство когато съм наблизо и следя процеса(а това е 99%) ако детето ми е грубо с друго дете или прави нещо нередно, веднага се намесвам.но ако някой се опита да прави забележка на децата ми(а още повече неуместна), не подминавам с лека ръка, а напротив-ясно и категорично заявявам, че нито е редно, нито ми е приятно 
вярно, че по-големите деца съзнават какво правят, но все пак.... 
, след като не харесва детето ми да ми каже че му е неприятно и аз ще се погрижа за това, просто си представи ситуацията ако твоето дете си играе с някое и се забавляват ( другото дете не плаче че не иска да играе с твоето) и му кажат махай се не те искаме, как ще се почувстваш, а как ще се почувства самото дете 
, а пък в зоомагазините като не искат да им безпокоят животинчетата, ами да ги приберат по-навътре! Те хем искат децата ни да се радват на животинчето (с идеята после детето да те умолява да му купиш и на него кученце/котенце), хем се правят на интересни 