Публикувана: 10 септ. 2006, 20:32 ч.
Последно мнение: 11 септ. 2006, 15:38 ч.

За тъжните хора

2 612
42
1

10 септ. 2006, 20:32 ч.

Мнения: 4 726

Това момиче много ме притесни, виждам и всички Вас...
Защо има толкова тъжни хора?... И по улиците като вървя ги виждам...вървят, навели глави... Най- ми е тъжно като видя млад човек забучил поглед в земята сякаш света свършил...Вярно проблеми много, всеки ги има ама нали живота е един е трябва да се живее, а не камофлажно да се преживява...

П.п Като дете...не си спомням точно в кой филм беше обясняваха, че носовете на обувките на тъжните хора са клюмнали надолу, а върховете на обувките на щастливите са извити нагоре като на Малкия Мук, защото като вървели и чак подтичвали от щастие...И до днес все към хорските обувки поглеждам...

# 1 10 септ. 2006, 20:37 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

И аз се замислих и ми стана тъжно... Sad

Имала съм доста тежки моменти, но до сега все съм успявала да ги преодолея.
Живота е прекрасен дар.... Вече като теб ще се заглеждам в обувките на хората...

# 2 10 септ. 2006, 20:47 ч.

UK
Мнения: 3 959

Преди две седмици като бях в София с две приятелки вървяхме и се смеехме по улиците, в автобуса... И ни гледаха накриво. Една жена ни спря и ни поздрави от сърце, че сме усмихнати и щастливи, пожела ни винаги да сме. Не искам да съм тъжна, винаги вървя и се усмихвам.

# 3 10 септ. 2006, 20:48 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Всеки един от нас има своите тъжни моменти. Някои успяват да се отърсят и да продължат напред, а другите не. Някои успяват сами, а други имат нужда от човек до себе си, койот да им помогне. За съжаление, трябва да напишеш нещо тъжно, за да ти се обърне внимание / във форум, например/. Иначе много малко хора прозират тъжната личност. В истинският живот може да видиш по лицето на някого. Във форума е трудно. И затова повечето тъжни хора си остават тъжни... Sad

# 4 10 септ. 2006, 20:49 ч.

Мнения: 334

Живеем в двуполюсен свят,където всичко е черно и бяло, мъжко и женско,ден и нощ.Знам,че в живота на всеки е имало моменти и на тъга и болка,но също на неописуема радост и щастие.
Вярвам,че ние сами избираме какви да бъдем,и се надявам да няма тъжни хора.

# 5 10 септ. 2006, 20:50 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

На тъжните хора им харесва да тъжат. Не мисля, че в това има нещо лошо, разбира се.
На мен не ми харесва да тъжа. Изживявам си мъката сама (времето зависи от мъката - голяма, средна или малка), преминавам през нея и излизам нова-новеничка. Не обичам да тъжа - така или иначе, това по никакъв начин няма да промени ситуацията.

# 6 10 септ. 2006, 20:56 ч.

Някъде там...
Мнения: 3 994

Всеки има такива моменти, когато му се струва че светът наоколо се руши, че вече нищо няма смисъл. Някои се справят по-лесно, други - не. Понякога обаче причината за тъгата е непреодолима, тя е постоянно вътре в теб и те гризе непрестанно, както е в моя случай - репродуктивен проблем... Не се излиза лесно от такава "дупка". Не можеш да избягаш от него, не можеш да забравиш - всяка лъчезарна детска усмивка, всеки звънък детски смях карат сърцето ти да кърви... Чувстваш се безсилен и слаб да направиш каквото и да било - все едно удряш главата си в бетонна стена.
Тук е мястото да ви помоля да подкрепите петицията в подписа ми ако имате желание. Благодаря предварително!

Лични впечатления - като че ли повече тъжни хора има в големите градове...

# 7 10 септ. 2006, 20:59 ч.

Sofia
Мнения: 4 221

Аз смятам, че нищо не идва случайно в живота ни.
И понеже съм на мнение, че оптимизма е по-градивното отношение към света от песимизма, когато ме сполети беда си казвам, че всяко зло е за добро.
За да бъдеш щастлив трябва сам да си дадеш шанс за това. Лошото е, че в доста случаи тъгуващите хора са изкушени от самосъжалението. Но от това по-опасно няма. То е като наркотик, който те влече и влече надолу докато не те погълне унищожителна депресия.
Иначе в моментите си на най-голяма тъга съм откривала много от себе си. За което съм им благодарна и си казвам, че дори в лошото човек може да открие нещо хубаво. Стига да го желае и да отвори очи за него.

# 8 10 септ. 2006, 21:00 ч.

Мнения: 6 164

Life Sux!

# 9 10 септ. 2006, 21:04 ч.

София
Мнения: 2 623

Разбирам защо си пуснала темата Кас. Аз също съм много притеснена Praynig

Не познавам това момиче, но чуствам, че болката й е голяма. Дано успее да се пребори с нея. най-искрено се надявам. Следя темата час по час и се моля да се обади.
Господи, колко мъка има по този свят, Господи ....................

# 10 10 септ. 2006, 21:13 ч.

Мнения: 920

Тъжните хора гледат надолу. И не виждат, че слънцето грее, дърветата цъфтят, луната свети. Изведнъж виждат 1 малко цвете - израснало в калта, в пустошта. Могат да му се насладят или да го стъпчат.

http://www.sugardas.lt/~adick/golub.swf

# 11 10 септ. 2006, 21:20 ч.

София
Мнения: 4 423

Аз гледам надолу от доста време...дано погледна и малко нагоре, да се зарадвам.... Confused

# 12 10 септ. 2006, 21:27 ч.

сега как ми се сви душицата... Sad

много си мислих за Пухи Пухи...нямам представа какво се е стоварило в/у сър4ицето и,но вси4ко ми зву4еше адски тъжно...и съм сигурна,4е за нея в този миг пред погледа и е изгаснал светът....скоро и аз бях в супер гадна ситуация...не,гадна е малко и недостатъ4но да се напише....в супер тъжна ситуация(не 4е не ме боли още и не тъгувам...)и имах 4увството,4е бавно,бавно се спускам към най-дълбокото дъно...не исках нито да слушам,нито да обяснявам...разбирам я много добре...но 4овек трябва да се мобилизира,да се стегне и да бъде силен,заради хората ,които го оби4ат и се тревожат за него!не може да се оставяме на нещастието да ни понесе по те4ението...не може!4овек не може да бъде егоист!има хора,които се съсипват,когато ни гледат как умираме от мъка и нещастие!трябва заради тях да се изправим и да продължим напред,дори с малки кра4ки,леко полеко...и отново да повярваме в светлините на живота!да вярваме,да не губим надежа,да се борим с болката и да си повтаряме,4е тя ни извисява и ни прави по-мъдри,по духовни,4е така,4рез страданието душата ни се пре4иства и се доближава по-близо до БОГ!прегръщам вси4ки страдащи сърца и им напомням,4е когато вятърът затваря една врата отваря друга!не губете надежда!бъдете силни! Hug

# 13 10 септ. 2006, 22:46 ч.

Мнения: 3 423

Защото има много стрес!
Защото комунизмът умря!
Защото смятаме, че сме
достатъчно силни, за да
се справим сами с проблемите си.
Защото и психолозите трябва да ядат.

# 14 10 септ. 2006, 22:51 ч.

Мнения: 1 383

Мисля, че ние не сме научени да крием емоциите си. Не е в нашата народопсихология. Давам си сметка, че и аз понякога изглеждам тъжна, макар и да съм обременена от моментен проблем, който се разрешава в рамките на половин час.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Дефицитите на една журналистика

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: