Аз се чувствам ужасно... 
Друго не мога да напиша сега...
Друго не мога да напиша сега...
- Публикувана: 9 септ. 2006, 21:23 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2006, 21:22 ч.
Как понасяте първите дни на детето ви в яслата?
Сега с второто сигурно пак ще е същото! След някой и друг месец ще разбера! 
Много ми беше мъчно. Казаха да я взема на обяд и се въртях като муха без глава около яслата. Накрая седнах в едно кафе и съм изкарала и там 1 час.
На другия ден трябваше да тръгвам на работа. Оставих я за цял ден. Не беше първи работен ден като ден... все за нея мислех и ревях като видя блока ни вечер като се връщам. А като я видя на вратата с баща й, рев и чудо... от моя страна. Много ми беше съвестно, не знам и аз защо... исках да ходи на ясла, да се социализира, да е сред свои връстници, а ходих като кълван петел 1-2 седмици.
После тя свикна, спря да плаче, дори влизаше навътре, преди да успея да й сложа пантофките. Постепенно спрях да звъня през деня на директорката да я питам, как е Гери? Вечер като отивах да я взема я виждах, че бута някакви колички с бебета вътре и прокряква весело.... Всичко беше супер. Но получи астма и се наложи да я спра.
Кали, ще свикнеш с мисълта за яслата... и той ще се приспособи. Периодът на адаптация го знаеш - месец поне. И то и майката свикват
. Дано не боледува само.
На другия ден трябваше да тръгвам на работа. Оставих я за цял ден. Не беше първи работен ден като ден... все за нея мислех и ревях като видя блока ни вечер като се връщам. А като я видя на вратата с баща й, рев и чудо... от моя страна. Много ми беше съвестно, не знам и аз защо... исках да ходи на ясла, да се социализира, да е сред свои връстници, а ходих като кълван петел 1-2 седмици.
После тя свикна, спря да плаче, дори влизаше навътре, преди да успея да й сложа пантофките. Постепенно спрях да звъня през деня на директорката да я питам, как е Гери? Вечер като отивах да я взема я виждах, че бута някакви колички с бебета вътре и прокряква весело.... Всичко беше супер. Но получи астма и се наложи да я спра
. Кали, ще свикнеш с мисълта за яслата... и той ще се приспособи. Периодът на адаптация го знаеш - месец поне. И то и майката свикват
. Дано не боледува само.
Моето детенце ходи на ясла от юни м..Трудно ми е да ви опиша колко зле се чувствам аз,пък и той.Все още плаче ,трудно му е да свикне и това е.Незнам дали е заради лелките или нещо друго.Той не разбира защо го оставям там.Не си играе с децата,не яде,започна да вдига температура без причина,постоянно сме по доктори...Отделно от кашлиците,хремата и разстройството...,а до тогава не ми беше боледувал.Имам съмнения,че в яслата ги пляскат.
Моето детенце ходи на ясла от юни м..Трудно ми е да ви опиша колко зле се чувствам аз,пък и той.Все още плаче ,трудно му е да свикне и това е.Незнам дали е заради лелките или нещо друго.Той не разбира защо го оставям там.Не си играе с децата,не яде,започна да вдига температура без причина,постоянно сме по доктори...Отделно от кашлиците,хремата и разстройството...,а до тогава не ми беше боледувал.Имам съмнения,че в яслата ги пляскат.
Мириам, за коя ясла става въпрос?
Аз днес съм малко по-добре психически, вчера бях мнооого зле
И аз се чувствам гузна някакси...
Дните, преди да тръгне на ясла, бях супер спокойна, после, като тръгна - пак, но вчера разбрах, че явно съм си подтискала емоциите, след като изведнъж потънах в страшна емоционална дупка
Чудех се дали само аз съм такава майка, която приема така нещата. Дали не прекалявам чак...Ама явно и вие сте така.
Един месец значи е адаптацията?
Леле, дано все пак свикне.
Такава каша ми е в главата...
И аз се чувствам гузна някакси...
Дните, преди да тръгне на ясла, бях супер спокойна, после, като тръгна - пак, но вчера разбрах, че явно съм си подтискала емоциите, след като изведнъж потънах в страшна емоционална дупка
Чудех се дали само аз съм такава майка, която приема така нещата. Дали не прекалявам чак...Ама явно и вие сте така.
Дните, преди да тръгне на ясла, бях супер спокойна, после, като тръгна - пак, но вчера разбрах, че явно съм си подтискала емоциите, след като изведнъж потънах в страшна емоционална дупка
Чудех се дали само аз съм такава майка, която приема така нещата. Дали не прекалявам чак...Ама явно и вие сте така.
! Ами детенцето ми, ами ако плаче, ами аз се чувствам тооолкова виновна... Лоша майка ли съм 
[/size]
НА мен добре ми се отазява ходенето на сина и в ясла. Първият ден ходих на кафе и обяд с моя прителка. След това започнах или да си ходя по магазините или да си почивам, да си чета... имам за какво да си използвам времето. Не съм се притеснявала, че на сина ми няма да му е добре без мен - знам, че, ако има проблеми учителката ще ми се обади.
Хайде и аз в отбора
От утре и ние сме на ясла
Мен сега сън не ме лови,още сега ми идва да ревна 
Незнам как ще е...Знам само,4е ми е седял до задника нон стоп и при опита ми да го оставя долу при свекито,та да изхвърля боклука се запо4ва едно-мамооо и едно реване и тръшкане Много ми е притиснено за утре
От утре и ние сме на ясла
Мен сега сън не ме лови,още сега ми идва да ревна Незнам как ще е...Знам само,4е ми е седял до задника нон стоп и при опита ми да го оставя долу при свекито,та да изхвърля боклука се запо4ва едно-мамооо и едно реване и тръшкане Много ми е притиснено за утре Като за първи ден,може би защото му е интересна обстановката-изобщо не е плакал.за сметка на това пък,аз си поревавам все още.Много ми е тъпо и 4орляво без него.В 11:30 ще отида да си го взема 
Ще ти го дадат ли толкова рано?
На мен ми го дадоха първите два дни в 13.
Днес ми казаха, че щял да остане там да спи.
Не мога да хапна нищо. Мога да се обадя да питам как е чак в 12-12:30.
Ужасна работа.
Честно ви казвам, момичета, не съм очаквала, че ще се чувствам толкова гадно
Лоша майка ли съм
Само това ми е в главата. Ама не под формата на въпрос, а направо: Лоша майка съм, явно.
Защото аз по принцип работя от 2 години.
Него го гледаха бабите за малко и после детегледачка.
И сега само си повтарям: защо не изчаках до март, когато ще стане на 3 и направо ще отиде на градина.
Мисля си, че ще е по-голям, ще свикне по-бързо.
Какво толкова. Детегледачката беше супер, можеше да изчакам.
Ама няма връщане назад.
Освен, ако не свикне 1-2 месеца и положението си остане кофти. Тогава си го взимам...
Дано свикне
, днес от вратата започна да плаче.Води го баща му, защото аз просто не мога
Толкова бързо ми го взеха сутринта, че дори не разбрах какво става, камо ли да успея да си го прегърна и целуна Децата веднага го наобиколиха и докато тръгнах не му чух гласа. Дано да е спокоен! Ще отида да си го взема в 11ч. Освен това сестрата ми даде мобилния си телефон, за да проверя по някое време как е той. Сега ме е страх да се обадя, за да не го чуя че плаче 
Много ми е шантаво, ама мноого
Децата веднага го наобиколиха и докато тръгнах не му чух гласа. Дано да е спокоен! Ще отида да си го взема в 11ч. Освен това сестрата ми даде мобилния си телефон, за да проверя по някое време как е той. Сега ме е страх да се обадя, за да не го чуя че плаче Много ми е шантаво, ама мноого