Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...

  • 8 742
  • 125
  •   1
Отговори

Анкета

Смятате ли, че следродилната депресия е често срещан и тежък проблем?

Опции:

* Гласуването приключено: нд, 08 окт 2006, 14:55

  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Питам и като психолог, и като жена, преживяла тежка следродилна депресия.
Аз лично смятам, че е голям проблем. И трябва да има ПРЕВЕНЦИЯ на държавно ниво!
Световната статистика сочи, че между 60 и 80 % от скоро родилите жени преживяват следродилна тъга, при около 10 % тя прераства в следродова депресия, а при една на хиляда майки се среща т.нар. следродилна психоза /най-тежкото от трите състояния/. Искам да проверя тук какви са нагласите относно това психично афективно разстройство. Моля ви, участвайте!  Hug

# 1
  • Мнения: 5 577
Не мога да гласувам, защото ме подмина това "чувство" и не ми е познато.
На който се е случвало пожелавам бързо да минава, че съм чела, че е ужас.  Hug

# 2
  • No Line On The Horizon
  • Мнения: 2 737
Вергилия, пита се какво ти е мнението по въпроса, а не дали ти си преживяла следродилна депресия.

# 3
  • Мнения: 5 577
 Blush На мен темата ми се видя интересна, и рекох да се включа, нищо, че нямам мнение.
Авторакта иска участие, и не виждам лошо да се включа, още повече, че ми е интересно.
Да дам пример, че този "тежък" проблем подминава някои майки.

А то ти всъщност и ти не си по тематата никак  Laughing , както и да е.
Вярвам, че съм отговорила на авторката.

# 4
  • Мнения: 4 026
Аз също преживях следродилна депресия, при мен продължи поне 3-4 месеца. Честно казано, мислейки впоследствие по този въпрос,  доста се чудех защо всичките ми приятелки обясняваха надълго и нашироко колко трудно и кошмарно нещо е раждането, а никой не ме "предупреди" за следродилната депресия и нейната действителна величина. Някак си на този въпрос се гледа като на нещо не дотам сериозно. А то е. Отговарям си сама, че може би не при всеки го има или поне е в различна степен. Чувствах се като в капан, наистина не знаех как сама да изляза от това състояние. Определено имах нужда от помощ. Смятам, че повече информация по този въпрос определено ще е от полза на тази част от майките, които минават през такъв период.

Да дам пример, че този "тежък" проблем подминава някои майки.


да, за такива кавички говоря. Проблемът наистина не е за подценяване.

# 5
  • No Line On The Horizon
  • Мнения: 2 737
Аз може да не съм по темата, но поне съм гласувала  Peace

# 6
  • Мнения: 271
Не, доста тежко ми беше доскоро, защото набързо ги опатках и двете деца - родих с година и два месеца разлика и си ги гледам сама. Та просто нямах време, нито възможност да се депресирам. Било ми е много криво на моменти, че няма на кого да разчитам, но явно мога много да нося. Едва наскоро ми налекна и ми е много приятно, че имам и малко време за себе си и интересите си. Явно като го притиснат човек обстоятелствата, не си и мисли за депресия  Twisted Evil

# 7
  • Мнения: 1 937
Защо в клюкарника, desykv?

Тема твърде сериозна, за да я приравняваме към бельото, което няма да си покажа!

# 8
  • Мнения: 4 026
Не, доста тежко ми беше доскоро, защото набързо ги опатках и двете деца - родих с година и два месеца разлика и си ги гледам сама. Та просто нямах време, нито възможност да се депресирам. Било ми е много криво на моменти, че няма на кого да разчитам, но явно мога много да нося. Едва наскоро ми налекна и ми е много приятно, че имам и малко време за себе си и интересите си. Явно като го притиснат човек обстоятелствата, не си и мисли за депресия  Twisted Evil

ето това мнение е широко разпространено сред майките, които депресията е подминала. Оттам идва и част от несериозното отношение към това състояние.
Последното обаче не е глезотия. Определено не е.
10 дни след като родих дъщеря си започнах работа вкъщи, поръчки от 2 места. С бързи срокове и т.н. Без някой да ми помага. Работех докато тя спеше, и докато не се цедя с часове (тази грешка я осъзнах по-късно, както и да). Недоспиване + всички екстри. "Време" не съм имала да се депресирам, но чувството, което преживях е факт.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 901
И аз мисля, че това не е тема за Клюкарника!

Гласувах с 1ви отговор.

Смятам, че трябва да се говори за това.

И аз преминах през тази депресия и ако бях чела по-адекватна информация, а не само теоретични трудове по въпроса, щях да бъда по-подготвена и да се справя със себе си. Да не говорим, че ми се струва, че беше занижен изкуствено процента на данните за депресирани, може и за това да не съм обърнала действително голямо внимание!

Нещо се случва в майката - при всички случаи. И се изразява по много различни начини - жената трябва да ги познава предварително, да е готова за тях, за да не й се стоварят като товар.

Нямам нито една позната, която не е минала през депресия! Нито една! От простото и уж необезпокоително постоянно разплакване за щяло и особено за нещяло, до отказ да види детето си до 5тия ден! Аз много плаках - за какво ли не! Но главно изпитвах вина - че плача, а не се зарадвам от все сърце на детето си! Много пъти съм си казвала - де да можех да върна времето назад, за да поправя тези първи дни с детето си - да го поема без страх и вина, да му се зарадвам от първия трезв (защото раждането не е първия трезв) момент! Колкото повече слушах разкази на бивши депресантки, ми олекваше и толкова повече се усмихвах! Значи, апелирам не за теория, а за поднасяне на информацията с много, и при това много аналитични, примери!

# 10
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Гласувах с първа опция, смятам, че това е голям проблем, който се подценява.
Аз самата не съм имала и помен от депресия, но съм чела това-онова и имам представа за какво става дума. Понякога се стига и до големи трагедии - като убийство на новороденото, например.
П.П. Вердад, веднага си покажи бельото!  Crossing Arms

# 11
  • Мнения: 1 910
Аз съм "За".
Като начало може педиатрите да вдъхват повече увереност в майките. Да има общи, валидни за цялата страна основни препоръки за отглеждането и то съобразени с международните стандарти. Защото тези две неща наистина улесняват настройването към новия живот.

# 12
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 762
Гласувах с първа опция.
Мен ме подмина този проблем, но етърва ми беше в най-тежката форма-остра следродилна психоза. В болницата, 3 дни след раждането, в деня на изписването, лекарите й казали:"Абе момиче, ти май нещо не си добре. Искаш ли една консултация с психолог?", на което тя отговорила:"Че аз да не съм луда, та чак консултация с психолог?" и толкова. Накарали я да подпише един документ, че помощ й е предложена и тя е отказала и я изписаха с детето, без никой да каже на близките й, че има някакъв проблем!
После беше истински кошмар, седмица след раждането тя беше вече много зле. Три пъти мъжът й я беше хващал при опит да скочи от терасата....Закова всички врати и прозорци, криеше вилици, ножове, стъклена посуда, хапчета....Със свекървата спяха на смени, за да не я оставят без надзор. 7 мес. идваха у тях доктори, искаха да я вкарат в лудница, но свекървата не даде.... След 7 мес., през които тя беше постоянно дрогирана от лекарствата, намерихме професор, който се нае и за 3 мес. я оправи напълно. Но изгубените 10 мес. няма кой да й върне......
Затова и според мен трябва да има ПРЕВЕНЦИЯ на държавно ниво!!!

# 13
  • Мнения: 2 784
Разбира се, че трябва да има превенция. Аз лично минах през следродилната "тъга" и направо не знаех какво ми става, че рева за щяло и нещяло, а майка ми чак помоли Джи Пи-то да ми изпише успокоителни... Rolling Eyes Разбира се той отказа. Отделно живота ми първите седмици беше само кърмене, цедене и борба с мастита, което изобщо не помагаше за по-доброто ми психическо състояние. За съжаление, в България има твърде много неща за "оправяне", едва ли ще стигнат скоро до следродилната депресия.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 359
Определено мисля, че е сериозен проблем, който се подценява, или приема като вид лигавщина!
Прекарах следродилна депресия, независимо, че изобщо не съм склонна към такива състояния и подкрепям инициативите, свързани с нейното по-леко преодоляване.
Разбира се, че трябва да има превенция. Аз лично минах през следродилната "тъга" и направо не знаех какво ми става, че рева за щяло и нещяло, а майка ми чак помоли Джи Пи-то да ми изпише успокоителни... Rolling Eyes Разбира се той отказа. Отделно живота ми първите седмици беше само кърмене, цедене и борба с мастита, което изобщо не помагаше за по-доброто ми психическо състояние. За съжаление, в България има твърде много неща за "оправяне", едва ли ще стигнат скоро до следродилната депресия.
Същия кошмар  Peace

Общи условия

Активация на акаунт