Лекси, не се ли разпиляваш на много места, опитвайки се да събудиш у нея интерес към някакъв вид спорт. Пробвала е доста за почти 6-годишно дете. Защо не й дадеш почивка и да оставиш инициативата да дойде от нея. Например зимата не отваряй ти думата за ски-училище. Когато всичките й приятели сутрин отиват на ски, а после разказват веселите си преживелици, тя сама ще поиска. Също, предлагай й да се занимавате заедно двете. Цвета съм я вземала с мен във фитнеса, много й хареса. Или пък можете да почнете да ходите на тенис заедно. Мисля си, ако и двете се учите в нещо, тя на практика ще види, че в началото даже и на големите им е трудно.
В нашата ДГ пък на ски-училището ги поощряваха с лакомства и награди. Това не знам колко добра идея е. Може би, ако знае, че след заниманието минавате през любима нейна сладкарница, ще има повече стимул в началото.
Сещам се и че даже Мила на Марч беше изтървала 1 година кънките, така че известно отдръпване от спортуването едва ли би пречило пак да пробваш да я запалиш след време.
Моята Цвета е същата фльорца като твоята. Да стане малко по-трудно и е готова да се откаже. Не става въпрос само за спорта, а за всичко. Колкото и да й говоря, че като е трудно е по-интересно и по-хубаво като се научиш, не хваща дикиш
Има време да изградят воля и упоритост, пък може и да стане по други пътища, не чрез спорт.
В нашата ДГ пък на ски-училището ги поощряваха с лакомства и награди. Това не знам колко добра идея е. Може би, ако знае, че след заниманието минавате през любима нейна сладкарница, ще има повече стимул в началото.
Сещам се и че даже Мила на Марч беше изтървала 1 година кънките, така че известно отдръпване от спортуването едва ли би пречило пак да пробваш да я запалиш след време.
Моята Цвета е същата фльорца като твоята. Да стане малко по-трудно и е готова да се откаже. Не става въпрос само за спорта, а за всичко. Колкото и да й говоря, че като е трудно е по-интересно и по-хубаво като се научиш, не хваща дикиш
Има време да изградят воля и упоритост, пък може и да стане по други пътища, не чрез спорт. 
. Там тегля чертата на разбиращата педагогика. Личен избор. 
Така че ,не пропускай момента със страха,може да намрази даден спорт!Нека тя сама си избере с какво да се занимава 
) , учеше и двете деца, голяма забава в басейна, няма страх, но като че ли 10 минути oт урока (30-минутен!) отиваха в игрички на "Саймън каза ..." (потопи си лявото ухо във водата, скочи от второто на третото стъпало, вдигни си дясната ръка и други подобни). Когато какичката казваше какво казва Саймън - пак биваше. Но дойдеше ли ред моите деца да казват - олеле замина урока. Та когато най-после ни се отвори място при старата педагогическа школа, изобщо не се колебах, и не съжалявам. Плачел е, казвал е, че е скучно, че го е страх, но не сме отстъпвали. Явно спортовете искат по-твърда ръка. Не знам дали е било купон, но за сметка на това голямото хлапе научи много (малкото още не го пускат там, защото няма навършени 5 години, а с по-дребни старата школа не се занимава). Купон обаче имаше на воля в кварталния басейн, когато всичко научено блесна в свободни игри и състезания с плуващите вече деца, при това часове наред. Продължаваме през есента на по-високо ниво, и имаме намерение живот и здраве да изкараме програмата докрай, т.е. още 3-4 семестъра! Оттам нататък вече е състезателен спорт, но това не ме интересува особено. Иска ми се да се понаучи да плува, защото възприемам това като основно житейско умение. Ако има желание да се занимава състезателно, си е негова работа, ние ще го подкрепим. 
! Винаги сме го насърчавали да спортува, ама той не и не! Все го е страх, че ще се нарани! Колко велосипеди купихме и ги подарихме 
! Единствения спорт от който не се отказва е шаха 
!