Винаги съм искала дъщеря ми да се занимава сериозно със спорт. До сега е карала колело, ролери, водила съм я на езда, басейн, зимни кънки, ски, балет... Но нито едно не е усвоила от всички тях. Все я е страх, все много внимава... Колелото /с помощни/, кара плътно до мен или баща си, като от време на време ни хваща за ръка или моли да я хванем ние, защото я е страх. С ролерите положението е същото. На басейн е ходила много пъти с треньор, но все още не плува и понякога казва, че я е страх. Заяви, че тази зима не искала на ски - видяла какво е - много трудно и страшно, не било за нея и т.н. Аз обаче съм непреклонна - спорт, та спорт. Не че на детето му е неприятно, но често се страхува и много бавно и славно усвоява. А на рисуване например ходи с голям мерак. И се чудя - да я "ръчкам" ли още, докато научи нещо както трябва и то започне да й харесва наистина или да се примиря, че не е спортен тип и да я ориентирам към по-артистични и интелектуални занимания. Честно казано, предпочитам първия вариант. Вие как бихте постъпили, ако детето ви не проявява особени умения и мераци за спорт?
- Публикувана: 8 септ. 2006, 11:09 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2006, 14:11 ч.
Подтиквате ли децата си да спортуват?
Един ден смятаме със съпругът ми да запишем синът ни на някакъв спорт. При този заседнал съвременен живот ще му е нужно. Освен това ще се научи на много неща покрай движението. Но разбира се няма да го насилваме, ще го оставим сам да си избере. Баща му ще му дава пример, белким има ефект. Ако пък нищо не иска - здраве да е.
А защо не я заведеш на спортни или народни танци. За модерните танци не знам, но при народните физическото натоварване е доста сериозно, а за останалите ползи да не говорим. Ако пък изобщо за нищо няма желание, аз не бих я насилвала. Като поотрасне и сама може да се запали по нещо, да се почувства готова и да изяви желание. Аз си спомням, че между 1-ви и 4-5-ти клас ми се изспортува спортуването. Исках всичко да опитам, за всичко имах желание без абсолютно никаква намеса от родителите. Даже от два от спортовете те ме спряха, въпреки дълго продължилите вопли и молби на треньорите. Та изчакай малко, поогледай се още. А и щом тя има своите занимания и интереси, остави я на тях засега.
Не ги подтиквам, а ги карах насила. Доколкото разбирам вие сте доста спортно семейство. Избери 1 спорт и бъди настоятелна. За дъщеря ми беше тенис, за сина - плуване. Посред зима във виелица - мамо, ама аз кашлям. - Ще кашляш в басейна. Ските си вървят. Запиши я на детско ски у-ще. Инструкторите знаят как да ги заинтересуват. дъщеря ми прокара на 4 г. без проблеми, но сина го беше страх и 2г. се мъчихме. Сега е страхотен.
Синът ми е много динамична натура, така че лятото ходеше на тенис, като започнат дъждовете ще продължи с плуване. Чудесно му се отразява по много начини, освен, че изразходва част от излишната си енергия.
Дъщеря ми е много артистична и музикална, следващата седмица тръгва на народни танци и от сега ме пита всеки ден кога започва.
Не настоявай, но ако можеш поощрявай пък дано прояви интерес. Много е хубаво за децата.
Дъщеря ми е много артистична и музикална, следващата седмица тръгва на народни танци и от сега ме пита всеки ден кога започва.
Не настоявай, но ако можеш поощрявай пък дано прояви интерес. Много е хубаво за децата.
Записала съм я тази година на модерни танци /само те ни уреждат като час/. Тя иска, но аз изманипулирах малко нещата. Ако не й бях повлияла, щеше да избере рисуване.
Притеснявам се, че сегашните деца водят доста заседнал живот /особено през зимата/. Хич и не искам да я правя спортиска, но спортът освен, че е здравословен, възпитава и качества като упоритост и воля, които малко и липсват. Аз самата не съм настоявала да се науча да карам ски, родителите ми също, но сега това ми липсва... Та си мисля доколко заниманията със спорт зависят от настойчивостта на родителя и доколко от темперамента на самото дете.. И дали и до колко трябва да се съобразяваме с него.
Г-жа Смутена-Засрамена
хич не сме спортно семейство и точно заради това упорствам. И аз съм малко церт като тебе - няма не искам, няма не мога. Надявам се като я поизмъча най-накрая да й хареса, защото, ако от нея зависи, ще се откаже при първата трудност. Тя и да учи, ако питам нея, не иска...Явно има нужда от ръчкане
Притеснявам се, че сегашните деца водят доста заседнал живот /особено през зимата/. Хич и не искам да я правя спортиска, но спортът освен, че е здравословен, възпитава и качества като упоритост и воля, които малко и липсват. Аз самата не съм настоявала да се науча да карам ски, родителите ми също, но сега това ми липсва... Та си мисля доколко заниманията със спорт зависят от настойчивостта на родителя и доколко от темперамента на самото дете.. И дали и до колко трябва да се съобразяваме с него.
Г-жа Смутена-Засрамена
хич не сме спортно семейство и точно заради това упорствам. И аз съм малко церт като тебе - няма не искам, няма не мога. Надявам се като я поизмъча най-накрая да й хареса, защото, ако от нея зависи, ще се откаже при първата трудност. Тя и да учи, ако питам нея, не иска...Явно има нужда от ръчкане 
Лекси, най-добре двете заедно да изберете спорт, който да не й е "страшен". Може би след време този спорт ще я направи по-уверена и сама ще реши да опита и други неща. 
Винаги ме е било страх от това, да не ме удари топка и затова много се притеснявах, когато ни налагаха в училище да играем народна топка, волейбол и пр.
Сега смятаме да запишем Самуил на тенис, защото на него му харесва. Да видим колко време ще му трае интересът.
Винаги ме е било страх от това, да не ме удари топка и затова много се притеснявах, когато ни налагаха в училище да играем народна топка, волейбол и пр.
Сега смятаме да запишем Самуил на тенис, защото на него му харесва. Да видим колко време ще му трае интересът.
Василиса , ако не е "страшен" е "труден". Но все пак има известно желание. Не бих казала, че я насилвам. По-скоро съм учудена от бавните темпове на напредък, но разбира се не коментирам пред нея /макар че ми писна да я държа докато кара ролери или колело с помощни, а далеч по-малки деца, каращи от по-скоро, профучават край нас/.
РЕНИ, не е толкова насила, колкото е липса на спортни умения, малко страх и мързел. Иначе си се забавлява детето /особено, когато забрави, че го е страх
/
, ако не е "страшен" е "труден". Но все пак има известно желание. Не бих казала, че я насилвам. По-скоро съм учудена от бавните темпове на напредък, но разбира се не коментирам пред нея /макар че ми писна да я държа докато кара ролери или колело с помощни, а далеч по-малки деца, каращи от по-скоро, профучават край нас/.РЕНИ, не е толкова насила, колкото е липса на спортни умения, малко страх и мързел. Иначе си се забавлява детето /особено, когато забрави, че го е страх
/ 
И като я попитам "Какво правихте с Мими?" и тя веднага започва "Тлииии, кааааа" /придружено веднага с упражнения/ - което значи, "триии, четириии" от броенето "едно, две, три, четири" 
Още не е тръгнала на някакъв спорт, но съм твърдо решена да я запишем по-нататък. С баща й обаче сме в спор - аз съм била гимнастичка и ми се искаше и тя да играе гимнастика, той пък клони към плуването. Не мога да му набия в главата, че няма да я правим професионална сътезателка, а ще играе за удоволствие. 
Тя и без друго вече прави везна и мост /с помощ от мама... / и даже си има и съчетание /е, повечето е търкалянето по земята, де... /
Тя и без друго вече прави везна и мост /с помощ от мама... / и даже си има и съчетание /е, повечето е търкалянето по земята, де... / 
И аз моята щерка я натисках за народни танци, но не и не. Иска балет детето.
В такъв момент се сещам за майката от филма "Изпити по никое време" - момчето рисумаше много хубаво, а тя зор да го прави музикант.
И аз не съм много спортна натура(въпреки, че като ученичка съм ходила много на баскетбол, на хандбал, после като студентка и на тенис на корт).
Иска ми се да се занимава със спорт, но сякаш не проявява желание. А за някои неща е страхлива- не се е научила все още да кара колело без помощни колела, харесват и повече колективните спортове и плуването(но мен ме е страх да я пускам) и така. Знам, че трябва да я понатисна, та поне да види за какво става дума, ама...
В такъв момент се сещам за майката от филма "Изпити по никое време" - момчето рисумаше много хубаво, а тя зор да го прави музикант.
И аз не съм много спортна натура(въпреки, че като ученичка съм ходила много на баскетбол, на хандбал, после като студентка и на тенис на корт).
Иска ми се да се занимава със спорт, но сякаш не проявява желание. А за някои неща е страхлива- не се е научила все още да кара колело без помощни колела, харесват и повече колективните спортове и плуването(но мен ме е страх да я пускам) и така. Знам, че трябва да я понатисна, та поне да види за какво става дума, ама...