Много ми е мъчно... много съм объркана...

  • 3 798
  • 35
  •   1
Отговори
Много ми е трудно да започна да пиша, но се надявам да ми дадете съвет или просто мнение. Аз ще се опитам да бъде обективна и да не дърпам историята само към моята гледна точка.
Женена съм от 3 години за студентската си любов, познаваме се общо вече 10. имаме детенце на 2 годинки. Уж живеем добре, той работи, а се занимавам с малката. още малко и се връщам на работа, а тя ще ходи на ясла... За съжаление детето се разболя и се наложи да лежи в болница и аз с нея, разбира се. Таткото идваше всеки ден да ни види. Дечко беше доста зле, на системи, всеки ден изследвания  и т.н. За себе си и моето състояние по време на престоя в болницата не искам да говоря, защото ще излезе че съм глезла или лигла и че се оплаквам за глупости. Проблема е че мъжът ми е много лабилен, не издържа на никакво психическо натоварване. Тези 10 дни явно са му дошли в повече...както и на мен... От както сме си в къщи все си крещим, може би повече аз... Опитвам се да му обясня че съм на кря на силите си, че се чувствам ужасно зле, като болна, и че трябва да е по-силен за да мога да разчитам на него. А той ми вика, аз трябва да ходя на работа, знеш ли как ме гледа шефа, не си върша работата добре и като ме уволни ще видиш едно спокойствие. Няма кой да ни помага, сами си гледаме детето и се оправяме. Обаче аз се поразболях след болницата - температура, главоболие - според мен от пренапрежението...а той все дудне че не съм се пазила и сега кой щял да ни гледа двете....
НЕ знам дали ви става ясно за какво иде реч... малко объркано го разправям, обаче ми е много мъчно ....Дечко го боли коремче от лекарствата и не спи добре, често се буди и трябва да ставам 5-6 пъти нощем. Тази сутрин уж той стана да и приготви закуската, а го чувам как и вика и я строява и после влезе в тоалетната, а малчо ще се скъса от рев. Станах разбира се и я взех...казах му и някои неща и пак станах лошата и злобната и ....да съм се махала иначе той да се махал....
Извиних се след малко че съм креснала, направо не мога да се позная - само викам и ми идва да го обиждам - а той не и не....да не съм ходела след него че го дразня и да се махам и да правя каквото си искам.
Кажете аз ли бъркам, и къде ...и всъщност как да оправя нещата. Аз си го обичам - нищо че е нервак, обаче мойте нерви са много обтегнати и явно на моменти прекалявам. Но и той, според мен, не се държи както би трябвало в ситуацията. И така - сега когато трябва да се подкрепяме ние си викаме и ми е много гадно, защото искам някой да ме гушне и подкрепи...да ми каже че всичко с дечко ще се оправи и лошата болест най-накрая ще си отиде.... пък то ...

# 1
  • Мнения: 396
Само спокойно,това е моментно,просто сте се изнервили покрай боледуването и ще отмине  bouquet..Защо не опиташ,ти да го гушнеш и да му обясниш,че това,което става в отношенията ви не е редно,кажи му колко го обичаш,дай му кураж..
И моя мъж е такъв все,аз трябва да му говоря оптимистично и да го успокоявам...
Всичко ще се оправи и ние сме имали такива кризи,но са отминавали,смятам ,че е нормално,все пак живота ни е доста напрегнат....Успех и спокойно  bouquet  bouquet  bouquet

# 2
  • Мнения: 479
Здравей
Много мъчно ми стана като четох, защото знам какво е да си в лоши отношения с любимия човек...  Cry Чудех се доста какво да ти напиша, защото знам, че в такъв момент, за да се оправят нещата, трябва да има инициатива отнякъде.. И за съжаление трябва според мен да дойде от теб. Била съм в подобна ситуация и съм обяснявала, че съм жената и имам нужда аз да съм по - слабата, но с крясъци никой не ме разбираше... Но мъжете (не само твоя) са с по - лабилна психика, още повече, когато става въпрос за нещо, където те пряко не могат да помогнат, за да се оправят нещата.
Колкото и да ти е тежко се опитай да се вземеш в ръце и да омекнеш малко. Остави го на мира и го закачай само, когато наистина не можеш без него.. Ако имаш някой наблизо, който може да ти помогне през деня, викай го, за да можеш и ти да си починеш. Според мен, когато мъжът ти види, че наистина ти е зле и прочие (а не му го казваш), сам ще поотстъпи и ще започне да се държи по - нормално. Но това трябва да стане естествено, а не насила.
Пожелавам ти да успееш да събереш сили и знай, че ти не бъркаш никъде! Нормално е състоянието, в което си изпаднала и дано по - бързо да се оправят нещата!!!   bouquet

# 3
  • Мнения: 3 622
Стигнала съм до извода че колкото повече викам и той вика и в крайна сметка не постигаме нищо. Защо вечерта не сготвиш нещо вкусно, сложи една бутилка вино в хладилника да преспиш детето и да седнете да си поговорите на спокойствие. Явно че и двамата сте изнервени, но това не може да продължава. Просто се опитай да не повишаваш тон, а да разговаряте разумно. Успех

# 4
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Опитай се да се успокоиш. Знам, че ти се вика, че си изтущена и изтормозена, но наистина крясъците не помагат, а влошават нещата. Според мен положението е временно и ще отшуми. Напрежението ви е дошло в повече и на двамата. За жалост наистина повечето мъже в подобни ситуации не реагират адекватно. Сякаш в момент, когато имаме нужда някой да ни поглези и успокои просто е няколко думи, те решават да изискват от нас твърдост и самообладание. Но тази спирала от нерви, която сте завихрили няма да ви доведе на добро. Говоря от собствен опит. Упорството и от двете страни, нервните изблици са като лавина, която ще ви затрупа и двамата.
Поеми въздух, поговори с някоя прителка. Знам, че е трудно, но след всеки спад идва нов връх- не се отчайвай. Hug

# 5
  • Мнения: 1 180
Напълно те разбирам - и аз съм имала такива моменти и знам, че и за напред ще има....Просто като се натрупат повече гадни преживявания, няма начин. Успокой се, лошите моменти ще отминат. И аз понякога си мисля, че съм глезла и не мога да се справя с дадена ситуация, но с течение на времето всичко се оправя - едно по едно. Опитай се да не крещиш - нито на любимия, нито на детето - изнервената обстановка влияе много лошо на всички. Излезте някъде заедно, разсейте се... няма ли кой да ти помогне - сестра, майка....и аз не знам какво да те посъветвам, но те уверявам, че ще отмине! В такива моменти си казвам "край, всичко отиде по дяволите, няма да имам сили да се справя" - е, справяла съм се. Вярвам, че и ти ще се справяш и ще ти остане само един неприятен спомен...Успех и по-скоро да се оправиш!  bouquet

# 6
  • Мнения: 1 937
Изплашен е, Зизи и за двама ви.

Вероятно се чувства безсилен, затова реагира ирационално.

Често стоварваме напрежението върху най-близките си.

Дай му време.

А на теб - кураж!

# 7
  • Мнения: 235
Дано скоро всичко да се оправи , моят съвет е да се видиш с приятелка , майка , баща , там ти си знаеш с кой , да пийнете по едно кафенце и да си разкажеш мъката .
Аз съм забелязала , в някои случаи , че е по добре да не натоварваш половинката с това което чувстваш.Да знам , че е тъпо защото след като са ни мъже , трябва да споделят с нас тревогите около децата , ежедневието и всичко останало, но повечето мъже не могат да носят много на напрежение и вместо да те успокоят , те изнервят повече както в твоя случай.
Ако бях на твое място така щях да направя , но ти си знаеш най - добе . Стискам палци всичко да се оправи

# 8
  • Мнения: 1 462
А той ми вика, аз трябва да ходя на работа, знеш ли как ме гледа шефа, не си върша работата добре и като ме уволни ще видиш едно спокойствие.
Проблемите извън къщи по никакъв начин не могат да служат за оправдание на неадекватно поведение вкъщи.  Да си вземе болничен, ако не може платена отпуска.  Ти престани да крещиш, кой и за какво е виновен, че се е разболяло детето?  И как да оздравее, когато вкъщи има двама истерици вместо хора, на които да разчита?

За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Книга на Еклисиаста

# 9
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Изплашен е, Зизи и за двама ви.
Не мисля- та той я гони... дразнела го... крещи на детето... Трябва ви малко време да се успокоите и тогава да поговорите сериозно.
Ако на мен някой ми каже да се махам- ще се махна на минутата! Обидно е... ти си болна, оставя всички грижи на теб и за капак да крещи... Изяснете си кой за какво се бори... И успех, дано се оправят нещата по-безболезнено.

# 10
  • София
  • Мнения: 18 679
Противно на всеобщото мнение, мъжете не са по-силният пол Naughty Вкъщи стана същото, когато малкият тръгна на ясла и на втората седмица беше супер болен Sad Мъжът ми, който по принцип би трябвало да хладнокръвен и с адекватни реакции в критични ситуации/такава му е работата, ама а де?/, направо изпадна в истерия, дни наред само крещеше и псуваше тъпите ясли, дето разболявали децата, тъпите лекари, дето не могат да поставят точна диагноза и въобще всичко му тъпо и криво, само той прав Rolling Eyes За капак и аз се разболях и една седмица бях извън строя с температура, не можех от леглото да стана и нямах грам глас Sad
Явно много им идва на мъжете, когато нещата вкъщи са извън обичайното си състояние Crazy Аз много бях обидена от липсата на подкрепа у него, от това, че ме натоварваше още повече с претенциите си... И аз исках да ме гушне и да ми каже, че всичко ще се оправи, ама не Naughty
Няма да ти кажа нищо окуражаващо, уви, защото при нас нещата се оправиха всъщност чак, когато и ние се оправихме с малчо. Проумях, че всъщност в такива екстемни условия няма да мога да разчитам на него. Просто това е положението. Не е хубаво, но е факт Confused

# 11
  • Мнения: 8 917
Стана ми мъчно като те четях...не знам какво да кажа, освен, че стискам палци да се оправите и успокоите и най-важното - детенцето да е здраво.... Rolling Eyes

# 12
  • Мнения: 1 022
Здреавей Зизи

Искам да ти кажа, че ние с мъжа ми също сме така, аз търся подкрепата му, а той не ми я дава, винаг когато има проблем, вместо да се подкрепяме се дърпаме и се караме, явно не си само ти в това положения, защото и ние сме така...

Искам да те успокоя и да ти кажа, че това е период и скоро ще отмине, но разбирам че сега ти идва да крещиш и да се гърчиш, но се опитай да се успокоиш, дори като си внушаваш...

# 13
  • Мнения: 7 474
Ти сама казваш, че е нервак  Thinking, което ме навежда на мисълта , че и занапред при проблеми ще е така ooooh!  Търпение ти трябва и сериозен разговор като се поуспокоите.  Praynig Много е лошо да не можеш да разчиташ на най-близкият си човек, а още по-кофти е ,че си позволява да те гони  #Cussing out (при всеки проблем ли ще те гони от къщи newsm78)

# 14
Изплашен е, Зизи и за двама ви.

Вероятно се чувства безсилен, затова реагира ирационално.

Често стоварваме напрежението върху най-близките си.

Дай му време.

А на теб - кураж!
.... и аз мисля така. А ако имаш близки в провинцията,  отиди за няколко дена там, и за малката и за теб ще е едно разнообразие и почивка.

Общи условия

Активация на акаунт