Женена съм от 3 години за студентската си любов, познаваме се общо вече 10. имаме детенце на 2 годинки. Уж живеем добре, той работи, а се занимавам с малката. още малко и се връщам на работа, а тя ще ходи на ясла... За съжаление детето се разболя и се наложи да лежи в болница и аз с нея, разбира се. Таткото идваше всеки ден да ни види. Дечко беше доста зле, на системи, всеки ден изследвания и т.н. За себе си и моето състояние по време на престоя в болницата не искам да говоря, защото ще излезе че съм глезла или лигла и че се оплаквам за глупости. Проблема е че мъжът ми е много лабилен, не издържа на никакво психическо натоварване. Тези 10 дни явно са му дошли в повече...както и на мен... От както сме си в къщи все си крещим, може би повече аз... Опитвам се да му обясня че съм на кря на силите си, че се чувствам ужасно зле, като болна, и че трябва да е по-силен за да мога да разчитам на него. А той ми вика, аз трябва да ходя на работа, знеш ли как ме гледа шефа, не си върша работата добре и като ме уволни ще видиш едно спокойствие. Няма кой да ни помага, сами си гледаме детето и се оправяме. Обаче аз се поразболях след болницата - температура, главоболие - според мен от пренапрежението...а той все дудне че не съм се пазила и сега кой щял да ни гледа двете....
НЕ знам дали ви става ясно за какво иде реч... малко объркано го разправям, обаче ми е много мъчно ....Дечко го боли коремче от лекарствата и не спи добре, често се буди и трябва да ставам 5-6 пъти нощем. Тази сутрин уж той стана да и приготви закуската, а го чувам как и вика и я строява и после влезе в тоалетната, а малчо ще се скъса от рев. Станах разбира се и я взех...казах му и някои неща и пак станах лошата и злобната и ....да съм се махала иначе той да се махал....
Извиних се след малко че съм креснала, направо не мога да се позная - само викам и ми идва да го обиждам - а той не и не....да не съм ходела след него че го дразня и да се махам и да правя каквото си искам.
Кажете аз ли бъркам, и къде ...и всъщност как да оправя нещата. Аз си го обичам - нищо че е нервак, обаче мойте нерви са много обтегнати и явно на моменти прекалявам. Но и той, според мен, не се държи както би трябвало в ситуацията. И така - сега когато трябва да се подкрепяме ние си викаме и ми е много гадно, защото искам някой да ме гушне и подкрепи...да ми каже че всичко с дечко ще се оправи и лошата болест най-накрая ще си отиде.... пък то ...