Публикувана: 7 септ. 2006, 14:38 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2006, 14:49 ч.

Умеем ли да сме критични към децата си?

1 541
32
1

7 септ. 2006, 14:38 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Провокира ме темата на Анда. Всички обичаме децата си безрезервно. Анда предложи да ги похвалим. Това е лесно /уж/. А дали умеем да сме безпристрастни и да виждаме ясно недостатъците им? А да ги приемаме, без да ги отричаме? А да ги признаем гласно?

Често на собствените си деца прощаваме или отминаваме негласно това, което в чуждото дете би ни подразнило много. Дали? Или не го правим?

А правилно ли е да сме критични и безкомпромисни? Не е ли по-правилно поне ние да ги щадим и да им създадем самочувствие? Дали?

Скоро майка ми се ядоса на дъщеря ми. Съвсем основателно. И й се скара. А мен ме заболя. Но майка ми й каза "Никой и никога няма да те погледне с очите на майка ти. Запомни! Не се обръщай към нея сега, а си помисли дали постъпи правилно. Дори и майка ти да те оправдае, в нейните очи не се оглеждай". Достраша ме като го чух. Толкова жестоко ми се стори. Но е вярно.

Ей такива въпроси ми се загнездиха в главата, като реших да отговоря на Анда...

# 1 7 септ. 2006, 14:48 ч.

Мнения: 959

Даже повече от необходимото съм критична,за което се ядосвам в последствие.

# 2 7 септ. 2006, 15:00 ч.

Мнения: 3 271

И аз мисля, че съм прекалено критична. Надценявам възрастта и поведението им понякога.
Единствено, когато някой ги обвини или съди прекалено строго съм склонна да ги защитя, за да запазя самочувствието и доверието им. Мисля, че не пропускам да изкоментирам негативи в поведението им, както казах опасявам се, че прекалявам.

Много хубава тема!

# 3 7 септ. 2006, 15:04 ч.

Мнения: 5 877

Госпожицата е доста бъзлива и това й пречи в много отношения. Но го превъзмогва. През лятото не искаше да припари в морето - детския басейн, та детския басейн.
Освен това по-бавно й се удават физическите умения - каране на колело, хващане на топка във въздуха... нищо де.
Улавям се, че й прощавам с лека ръка пропуските, които имам и аз.

# 4 7 септ. 2006, 15:20 ч.

София
Мнения: 13 204

Ами аз си мисля, че доколкото мога обективно виждам недостатъците на Александра... но лесно й прощавам.. За някои неща й казвам.. примерно тя е ужасно нетърпелива... казвам й го, макар аз да съм същата.. Ето едно нещо, което съм аз, но ме дразни в нея.. припряността. Опитвам се да гледам с добро око на желанието й непременно да си строши главата в пряк и буквален смисъл. Това може да е добре и зле, но честно казано не мога да направя нищо... Вътрешно ме изяждат мисли какво ще прави като порастне ако на всяка цена иска да опита всичко и дали аз ще успея да я науча да бъде реалист, да преценява сама кое може и кое не.. да не бъде наивна... Обаче Александра е твърде малка, за да мога да водя с нея смислен разговор така както примерно с 6 годишно дете. при нея все още трябва да се съобразявам как да поднеса информацията така, че да е разбираема...

Май се отплеснах от темата... Rolling Eyes

# 5 7 септ. 2006, 15:23 ч.

Мнения: 338

Аз до някъде успявам да не съм чак толкова критична но за сметка на това пък баща му е другата крайност.Не че няма за кокво но накрая ще му докара чувство за малоценност.А е момче все пак.

# 6 7 септ. 2006, 15:26 ч.

Мнения: 1 512

Да, критична съм към някои нейни прояви, към поведението й в определени ситуации, дори си мисля, че понякога имам прекалено високи изисквания към нея. Според мен трябва да бъдем критични, но не в отрицателния смисъл. Защото нещата се натрупват и в един момент смазват тотално самочувствието и самоувереността на детето. А идва и друг момент, в който ще започне да реагира остро на всяка забележка и всъщност няма да я вземе под внимание. Трябва да подхождаме така към детето, че то да не възприема критиката/ забележката като обида, а като посочване на грешката и да му помогнем да я осъзнае и разбере, за да не я повтаря.
пп. Сега отивам в другата тема, да си похваля гарджето Simple Smile

# 7 7 септ. 2006, 15:34 ч.

Мнения: 533

Критична съм, да, особено като действа прибързано и на всяка цена. Опитвам се да и обясня, че когато прави нещо, трябва да го прави правилно, постепенно и постоянно, за да има успех, а не колкото да отбие номера.

# 8 7 септ. 2006, 15:48 ч.

Мнения: 1 937

Страхотна тема, dara!

От темите-лампички, карат те да се замисляш, а и замисляйки се да се опитваш да се променяш...Поне мен!

Признавам си, че не успях да похваля децата си, по причина, че съм по-скоро критична и повечето от постиженията, ми се струват естествени или даже задължителни - а това автоматично изключва определянето им като такива!

Приемам това за собствен проблем.

Да, важно е да се поощряват децата ни, важно е да им се помага да градят самочувствие...и да...давам си сметка, че повтарям собствената си майка в отношението с дъщерите ми..., което не ми харесва.

Vache, радвам се да те видя! bouquet

Последна редакция: чт, 07 сеп 2006, 15:55 от Verdad

# 9 7 септ. 2006, 16:05 ч.

Мнения: 2 839

Цитат на: Анда в чт, 07 сеп 2006, 15:04

1:1 със Стела, само ще добавя и страх от кучета ... изобщо сякаш страх от всичко, което може да и причини физическо страдание Tired

Но не бих го нарекла точно недостатък.
Прекалената критика е не по-малко вредна от идеализирането на децата. Дори напротив ...

# 10 7 септ. 2006, 16:07 ч.

Мнения: 15 619

Аз май не съм критична, но за сметка на това баща му е свръх критичен.
Но в какво всъщност се изразява критичността?
Опитвам се винаги да го стимулирам с добра дума, дори ако не съм доволна от него и си мисля, че така му помагам да е позитивно настроен към себе си, да вярва в себе си, да обича себе си. Не ми идва хич на акъла, че хората един ден ще се отнасят зле с него.
И определено смятам, че отношението на човека към себе си предхожда отношението на другите към човека /Приемам и по-добри формулировки/. Та в тая посока се опитвам да работя.

# 11 7 септ. 2006, 16:09 ч.

Мнения: 5 877

Ами не е точно недостатък, но й пречи...
много се радвам всеки път, когато го преодолее, макар че на други майки тези победи ще им се сторят много дребни.
В неделя за пръв път игра с куче... не можах да повярвам. Лабрадор, дори го пипна по козинката. Това не й пречи обаче още да се крие зад дупето ми, като види пекинез.

# 12 7 септ. 2006, 16:13 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Идеята ми беше не толкова да изброим недостатъците на децата си. Моите имат безброй. Аз ги виждам. Или поне имам претенциите, че виждам едно 85% от всичките им недостатъци. Но дори и да е съвсем реален недостатък, който аз знам, че детето ми притежава, признавам го пред себе си, да речем, опитвам се и да го приема, но никак, ама никак не съм склонна да го чуя от друг. До такъв висш пилотаж не съм стигнала. А и аз съм склонна да приемам всяко тяхно постижение като нещо нормално и сякаш да го обезценявам, а всяка крачка встрани да им я навирам в очите и да ги порицавам.

Дразня се, когато майка ми им прави забележки например, дори и по-леко от мен самата. Аз съм склонна да съм 10 пъти по-сурова, но да съм аз тази, която ще направи забележката. А пък ако чужд човек си позволи побеснявам направо. Не умея да се въздържам тогава. Даже измествам центъра на проблема. Яд ме е, не че децата са сгафили, а че са допуснали друг да направи забележка.