Какво правите, когато сте объркани и може би депресирани?

  • 2 841
  • 28
  •   1
Отговори
Мисля, че съм изпаднала в дупка/депресия/отчаяние дори незнам как да го нарека това ми ти състояние, осъзнавам го ясно...

Дали съм щастлива, незнам

Имам ли всичко, което да ме прави щастлива, мисля че да, но въпреки това не съм сигурна, че съм щастлива...

Имам прекрасни деца, съпруг, който сигурно ме обича, но аз не го усещам като обич, а като тегло...

Имам нужда от приятел, който да ме разбере, но се оказва, че явно нямам такъв, всичките ми приятели не искат да разберат, че не се чувствам добре, че ми е тежко, че съм в депресия...може би защото и те не се чувстват добре или не искат да ми повярват, или пък и те са в това състояние, или пък не им се слушат нещастници като мен...мислят, че преувеличавам...

Не искам да тревожа родителите си с моите душевни терзания, защото смятам, че са преживели достатъчно, за да им обеснявам че не съм щастлива или поне не мога да се зарадвам на нищо..., че всяка моя радост е привидна и, че имам буца в гърлото

Дори незнам защо пиша тук, знам че ще ме посъветвате да споделя с някого, но дори незнам с кого или пък да кажа на съпруга си как се чувства, а аз дори нямам сили да започна разговор с него, а може би не искам, защото знам какво ще каже...
Или ще ме посъветвате да потърся професионална помощ, да бих потърсила, но всъщност дори не мога да си я позволя

# 1
  • софия
  • Мнения: 555
ти знаеш решенията на проблема ти - действай

# 2
  • Мнения: 3 371
Може би , преди да лекуваш следствието , трябва да изолираш причината ! Със сигурност има някакъв повод или събитие , което те кара да се чувстваш по този начин.

# 3
Sipi si chasha cherveno vino zapali edna cigara i pomisli...struva li si da se tormozish za gluposti?
Ima li vsushnost seriozna prichina - nqkoy  bolen ili nqkoy koyto si zagubil zavinagi i ne mojesh da go vurnesh za nishto na sveta...
ako ne....znachi vsichko shte se opravi.
Prosto gleday po-veselo na neshtata. Otidi na bar s priatelki, kupi si neshto koeto bi te zaradvalo, napravi neshto shturo - varianti za tova - mnogo Laughing
Chetoh nyakude che kolkoto poveche se naduhvash che si v depresia - tolkova po-losho stava - izprashtash negativna energia kum sebe si a i naokolo....
znam che e trudno da se usmihnesh sega....no.....pomisli....moje puk i da sum prava
Оп...трябваше да напиша всичко това на кирилица....сори. Embarassed

# 4
  • Мнения: 494
Мисля, че съм изпаднала в дупка/депресия/отчаяние дори незнам как да го нарека това ми ти състояние, осъзнавам го ясно...

Дали съм щастлива, незнам

Имам ли всичко, което да ме прави щастлива, мисля че да, но въпреки това не съм сигурна, че съм щастлива...

Имам прекрасни деца, съпруг, който сигурно ме обича, но аз не го усещам като обич, а като тегло...

Имам нужда от приятел, който да ме разбере, но се оказва, че явно нямам такъв, всичките ми приятели не искат да разберат, че не се чувствам добре, че ми е тежко, че съм в депресия...може би защото и те не се чувстват добре или не искат да ми повярват, или пък и те са в това състояние, или пък не им се слушат нещастници като мен...мислят, че преувеличавам...

Не искам да тревожа родителите си с моите душевни терзания, защото смятам, че са преживели достатъчно, за да им обеснявам че не съм щастлива или поне не мога да се зарадвам на нищо..., че всяка моя радост е привидна и, че имам буца в гърлото

Дори незнам защо пиша тук, знам че ще ме посъветвате да споделя с някого, но дори незнам с кого или пък да кажа на съпруга си как се чувства, а аз дори нямам сили да започна разговор с него, а може би не искам, защото знам какво ще каже...
Или ще ме посъветвате да потърся професионална помощ, да бих потърсила, но всъщност дори не мога да си я позволя


Да знаеш че не си единствената в това положение. Депресия ме е налегнала от доста време и всеки път когато си мисля че нещата са по добре всъщност затъвам повече. Мразя да съм такава и хората около мен ме усещат, но разбиране не срещам от никъде .
Уверила съм се в едно ,че не си ли помогнем сами няма кой да ни помогне. Пробвала съм да разговарям с половинката си ,но тези разговори най- често са прераствали в скандали ,затова се отказах. Искам да съм си пак'' Аз ''тази, която всички обичат, тази която беше душата на компанията .

# 5
  • Мнения: 581
Направи нещо хубаво за себе си!  bouquet

# 6
  • Мнения: 239
Мисля, че съм изпаднала в дупка/депресия/отчаяние дори незнам как да го нарека това ми ти състояние, осъзнавам го ясно...

Дали съм щастлива, незнам

Имам ли всичко, което да ме прави щастлива, мисля че да, но въпреки това не съм сигурна, че съм щастлива...

Имам прекрасни деца, съпруг, който сигурно ме обича, но аз не го усещам като обич, а като тегло...

Имам нужда от приятел, който да ме разбере, но се оказва, че явно нямам такъв, всичките ми приятели не искат да разберат, че не се чувствам добре, че ми е тежко, че съм в депресия...може би защото и те не се чувстват добре или не искат да ми повярват, или пък и те са в това състояние, или пък не им се слушат нещастници като мен...мислят, че преувеличавам...

Не искам да тревожа родителите си с моите душевни терзания, защото смятам, че са преживели достатъчно, за да им обеснявам че не съм щастлива или поне не мога да се зарадвам на нищо..., че всяка моя радост е привидна и, че имам буца в гърлото

Дори незнам защо пиша тук, знам че ще ме посъветвате да споделя с някого, но дори незнам с кого или пък да кажа на съпруга си как се чувства, а аз дори нямам сили да започна разговор с него, а може би не искам, защото знам какво ще каже...
Или ще ме посъветвате да потърся професионална помощ, да бих потърсила, но всъщност дори не мога да си я позволя

Говори си с някой, споделяй. Дори и да е непознат. Отиди на дискотека и забий някой пич. Говори си с него.

Отиди на планина - от кислорода ще ти стане хубаво и позитивно. По-евтин начин да се надрусаш няма.

Спортувай - доказано е.

Яж шоколад.

Смей се. Гледай комедии.

Дръж се, стискам палци за теб защото ми пука за теб.

# 7
  • Мнения: 2 116
Много е кофти...  Cry Разбирам те!!! Напоследък все по-често ми се случва...  Confused Как го преодолявам?-незная!!! Зная, че съм накрая на силите си...

# 8
  • Мнения: 5 622
 Тоя съвет за пича не е много добър. От опит го знам  Stop

Аз като съм в дупка се самосъжалявам, също като ника на гостенката.....

Естествено, ако имам пари, си правя една шопинг терапия. Почти винаги действа  Crazy  Wink

# 9
  • Мнения: 6 164
Много добре те разбирам, и аз се чувствам така понякога.
Проблемът е, че шопингът, комедията, киното и клубът решават проблема временно и на другия ден... същата работа. Confused Така, че няма панацея, която да ти отговори на въпроса "Какво правите...?"
Аз лично правя неща, които не е редно да правя... Ама никак! Rolling Eyes

# 10
  • Мнения: 18
Здравей,

знам че всеки е изпадал в подобно състояние. Аз също. Ако мъжът ти е чувствителен би усетил че си в дупка, обаче повечето не го разбират до като не им го кажеш! Така че, кажи му, той сигурно въобще не подозира...Моят въобще не забеляза че съм в депресия след раждането на първото ни дете. Когато му казах, година по-късно, тои възкликна "Така ли ?!" Joy Големи са глупчовци, не разчитай че сам ще се сети, а сигурно ще иска и би могъл да ти помогне ! Кажи му го в подходящо време и му дай няколко дни за размисъл. Ако поговорите, ще разбереш какво точно те притеснява, какво те подтиска...може да е еднообразието, може да се чувстваш нереализирала се покрай децата, да мислиш че той те оставя често сама, че ти не го заслужаваш, да имаш нужда от почивка, има сума ти неща... ако разбереш причината ще ти е по-лесно да я отстраниш, а и на него да ти помогне. Всичко минава, понякога по трудния начин...понякога по-бързо от колкото си мислим !  Hug

# 11
Сигурно истината е съвкупност от всичко, което сте ми написали...
Сигурно това ми състояние ще отмине скоро
Надявам се...

Кофти е, че все повече млади хора изпадат в отчаяние и остават неразбрани от най-близките им същества...
Може би това е някакъв щит с който се предпазват от подобни състояния, незнам, знам само че нямам сили, чувствам се нищожна

# 12
  • Мнения: 1 416
Сигурно истината е съвкупност от всичко, което сте ми написали...
Сигурно това ми състояние ще отмине скоро
Надявам се...

Кофти е, че все повече млади хора изпадат в отчаяние и остават неразбрани от най-близките им същества...
Може би това е някакъв щит с който се предпазват от подобни състояния, незнам, знам само че нямам сили, чувствам се нищожна
Самосъжаление,
Не искам да обезкуражавам, но не преминава много бързо...
Аз от години влача чувството си за непълноценност. Отскоро се боря с депресията си, повярвай, битката е титанична...
На първо място те съветвам да отделяш много време за себе си. И за мисли, и за нужди... Прави всички, за което доскоро си мислела, "че и без него може". Не крий чувствата и желанията си, не се опитвай да си удобна никому. Излизай повече и търси нови познанства. Отупай от прахта старите... Слушай много музика... Grinning И мисли, много мисли, за себе си... Ще се наложи да късаш парчета от себе си, както казва freak_man, но пък после ще си по-добра и ще се чувстваш сигурна и доволна от вътре...
Желая ти много успех... Не си сама, на много от нас е дошло времето да пораснем и да се харесваме...
Ще я пусна аз тая тема накрая - "На колене", както предложи Verdad, за да си говорим всички депресирани и залутани нежни души...
Прегръщам те, Самосъжаление! И ти стискам палци - не отлагай!  Heart Eyes

Последна редакция: сб, 02 сеп 2006, 13:39 от Лора

# 13
  • Мнения: 495
съветите на Жорко са много добри

# 14
  • Мнения: 7 375
Мисля, че съм изпаднала в дупка/депресия/отчаяние дори незнам как да го нарека това ми ти състояние, осъзнавам го ясно...

Дали съм щастлива, незнам

Имам ли всичко, което да ме прави щастлива, мисля че да, но въпреки това не съм сигурна, че съм щастлива...

Имам прекрасни деца, съпруг, който сигурно ме обича, но аз не го усещам като обич, а като тегло...

Имам нужда от приятел, който да ме разбере, но се оказва, че явно нямам такъв, всичките ми приятели не искат да разберат, че не се чувствам добре, че ми е тежко, че съм в депресия...може би защото и те не се чувстват добре или не искат да ми повярват, или пък и те са в това състояние, или пък не им се слушат нещастници като мен...мислят, че преувеличавам...

Не искам да тревожа родителите си с моите душевни терзания, защото смятам, че са преживели достатъчно, за да им обеснявам че не съм щастлива или поне не мога да се зарадвам на нищо..., че всяка моя радост е привидна и, че имам буца в гърлото

Дори незнам защо пиша тук, знам че ще ме посъветвате да споделя с някого, но дори незнам с кого или пък да кажа на съпруга си как се чувства, а аз дори нямам сили да започна разговор с него, а може би не искам, защото знам какво ще каже...
Или ще ме посъветвате да потърся професионална помощ, да бих потърсила, но всъщност дори не мога да си я позволя
            От цялото това нещо аз лично не разбрах,какво точно ти е създало дискомфорта и депресията?Явно имаш всичко и се чудиш с какво да си създаваш проблемите или по точно вече си успяла да си ги създадеш.Хубави съвети на Жорко само,че имат ЕДИН недостатък могат да доведат до това да загубиш ВСИЧКО което имаш и тогава ще разбереш за какво става дума.Много често когато загубим нещо разбираме колко ни е скъпо и ценно,но обикновено е късно да си го върнем.
                          За това : А си постави някаква цел,нова работа,хоби или каквото щеш друго .Просто се ангажирай с нещо оставам с впечатление ,че се чудиш каква глупост да измислиш защото си останала без грижи за нищо и  явно "многото хубаво не е на хубаво".
                          Прочети и малко из форума и се опитай да разбереш споделените проблеми,грижи и т.н. и ще разбереш , че твоето си е чист глезелък. Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт