Темата ми е провокирана от едно разногласие в друга тема, което започна така:
аз пък точно това не искам да го правя
искам да настроя детето си положително към света
а не да излиза навън с идеята колко прости и невъзпитани хора ще срещне
когато му дойде времето тя ще съумее сама да си създаде представи за живота, простотията, ценните и безценните неща и как да се отнася към всяко едно от тях
Грубо и директно съм го казала, но то е защото реалността е груба и грозна поне в моите очи (визирам по-конкретно България). Иначе и аз не искам да настройвам детето си от малко негативно към света и ще ми е много неприятно да му обясня реалността. Добре, че не съм в БГ и тук хората са по-възпитани и човечни, та проблемът ми става по-малък. Ама за българските мами си остава, въпреки че те гледат да си затварят очите пред него.
Въпросът е вие как мислите - трябва ли да се представят нещата пред детето в реалната светлина или да му се говорят само неща от сорта, колко добричък трябва да бъде понеже всички хора са добрички, да не очаква лошо от хората, като му ударят шамар да обърне и другата буза и да помоли за още един. Лично аз смятам да възпитам синът си да бъде добро дете, да не бие и обижда другите, да бъде позитивно настроен към хората. Но освен това ще му обясня и че ще срещне хора, които ще се опитат да го набият или обидят. И тях не бива да ги мисли за добрички, а да им разкаже играта ако има възможност на момента. Ако не - да ги избягва, докато.... дойде подходящ момент да си им даде незабравим урок
....Много е важно според мен да се обясни на детето, че има много прости и жестоки хора и доколкото е възможно да го убедим да не им обръща внимание. ....
искам да настроя детето си положително към света
а не да излиза навън с идеята колко прости и невъзпитани хора ще срещне
когато му дойде времето тя ще съумее сама да си създаде представи за живота, простотията, ценните и безценните неща и как да се отнася към всяко едно от тях
Грубо и директно съм го казала, но то е защото реалността е груба и грозна поне в моите очи (визирам по-конкретно България). Иначе и аз не искам да настройвам детето си от малко негативно към света и ще ми е много неприятно да му обясня реалността. Добре, че не съм в БГ и тук хората са по-възпитани и човечни, та проблемът ми става по-малък. Ама за българските мами си остава, въпреки че те гледат да си затварят очите пред него.
Въпросът е вие как мислите - трябва ли да се представят нещата пред детето в реалната светлина или да му се говорят само неща от сорта, колко добричък трябва да бъде понеже всички хора са добрички, да не очаква лошо от хората, като му ударят шамар да обърне и другата буза и да помоли за още един. Лично аз смятам да възпитам синът си да бъде добро дете, да не бие и обижда другите, да бъде позитивно настроен към хората. Но освен това ще му обясня и че ще срещне хора, които ще се опитат да го набият или обидят. И тях не бива да ги мисли за добрички, а да им разкаже играта ако има възможност на момента. Ако не - да ги избягва, докато.... дойде подходящ момент да си им даде незабравим урок
Защо смяташ,че в БГ живеят някакви изроди? Защо въпроса да стои само пред българските майки ?Скъпа,и тук живеят възпитани ,ерудирани,умни и добри хора.А и при вас има такива,които трябва да се избягват.И какво значи " да им разкаже играта ако има възможност на момента. Ако не - да ги избягва, докато.... дойде подходящ момент да си им даде незабравим урок." Не мисля,че това възпитание е най-доброто защото в подходящ момент И НА ТЕБ може да ти даде незабравим урок.Това просто е лицемерие и двуличие,което не говори за особено добри качества на личността,която ще изградиш.Да предпазиш детето или по точно да покажеш на детето негативите в живота не значи да го възпитаваш да отмъщава ,а да защитиш здравето и живота му в дадени ситуации.Няма нужда да се опари на печката,за да разбере,че е гореща.- това между другото е теорията на Жан Жак Русо - да опита ,за да се пази - казвам го накратко.Е,аз не съм съгласна с нея.По добре обясни,покажи варианти ,в които да се избегне лошия развои на събитията или лошите последствия,а не да се изчака "удобен момент за отмъщение".
) 
. Защото въпреки всичките уроци на майка ми как трябва да отвръщам, да не ми пука, да съм по-борбена и силна, аз никога, никога не съм била такава. Та с тоя си пример исках да ти кажа да се вслушваш повече в детето си, защото (мое мнение) се раждаме с определени качества и въпреки средата, в която растем има неща, които не можем да променим. И ако детето ти не иска да удря, когато го удрят или не иска да нагрубява, когато някой го обиди, го остави да намери своя начин да реши проблема с другите дечица (е, ако не се стига до крайности, разбира се). Аз също имам момченце, живея си в България, но и през ум не ми минава да обяснявам на детето си, че навън е пълно с врагове и лоши хора. Така ще натрупа твърде много излишна агресия. Предпочитам да подхожда с добро. 