Тази сутрин преди да отиде на работа приятелят ми мина през нас и ми каза какво са си говорили с баща си вчера. Много гадно ми стана 
Вече тотално се обърках и не знам какво да направя, за да са доволни всички.
Първо за тези, които не знаят, ще кажа, че преди почти 1 година аз се пренесох и с приятеля ми искахме да заживеем заедно. Майка му се съгласи, но баща му не. И за да не кажете, че пак споменавам финансите между другото и това си беше проблем, защото сме студенти и двамата и е почти невъзможно сами да изкарваме достатъчно пари. Та тогава бях пуснала тема и всички ме съветваха да сме изчакали и т.н. Успях някак да го преодолея, въпреки, че се чувствах ужасно и той остана да живее у тях (аз го посъветвах да направи така, за да не разваля отношенията с родителите си). Въпреки това през цялото време той идваше при мен, оставаше да спи, като горе-долу половината си време прекарваше тук, а половината у тях. И дотук добре, надявах се, че все пак с времето баща му ще свикне с мисълта, ще приеме нещата и всичко ще се подреди. Оказа се обаче, че такива изгледи май няма
Вчерашният разговор се е водел около това, че приятелят ми правел каквото си иска, включително и нещата, за които баща му не бил съгласен преди 1 година. С други думи не му харесва, че той остава да спи при мен толкова често. Обаче ние пък как да живеем разделени? Друго нещо, за което очевидно не е доволен, е че приятелят ми работи в Практикер. Баща му си има частен бизнес и явно очакваше, че синът му пак при него ще отиде да работи (миналата година така беше). Обаче приятелят ми не искаше, не му харесваше как се държат с него там и т.н. Затова си намери друга работа и баща му май сега го е яд за това. После пък за апартамент го питал, ако му купел той дали щял да отиде да живее там
Това при положение, че досега никога не е ставало въпрос за апартамент да се купува и всъщност в момента ние нямаме нужда от него. Мястото където живея е съвсем прилично и достатъчно за нас двамата и дори за едно бебе. Второ ако имаме вече не знам къде ще го сложим, но все ще измислим нещо ако се налага.
Имаше още няколко неща, за които са говорили, но с тях вече няма да ви отегчавам, а и не са толкова значителни според мен. Аз обаче почвам наистина да се притеснявам баща му докъде ще стигне. Не мога да разбера защо не го остави да си живее живота. Все пак именно той не го е разглезил и го е научил сам да се бори за това, което иска. Сега обаче нещо не му изнася явно и аз не знам как да оправя нещата. А искам да ги оправя, искам всичко да е наред, защото всъщност и баща му и майка му не са лоши хора и не искам да си разваляме отношенията.
Вече тотално се обърках и не знам какво да направя, за да са доволни всички.Първо за тези, които не знаят, ще кажа, че преди почти 1 година аз се пренесох и с приятеля ми искахме да заживеем заедно. Майка му се съгласи, но баща му не. И за да не кажете, че пак споменавам финансите между другото и това си беше проблем, защото сме студенти и двамата и е почти невъзможно сами да изкарваме достатъчно пари. Та тогава бях пуснала тема и всички ме съветваха да сме изчакали и т.н. Успях някак да го преодолея, въпреки, че се чувствах ужасно и той остана да живее у тях (аз го посъветвах да направи така, за да не разваля отношенията с родителите си). Въпреки това през цялото време той идваше при мен, оставаше да спи, като горе-долу половината си време прекарваше тук, а половината у тях. И дотук добре, надявах се, че все пак с времето баща му ще свикне с мисълта, ще приеме нещата и всичко ще се подреди. Оказа се обаче, че такива изгледи май няма
Вчерашният разговор се е водел около това, че приятелят ми правел каквото си иска, включително и нещата, за които баща му не бил съгласен преди 1 година. С други думи не му харесва, че той остава да спи при мен толкова често. Обаче ние пък как да живеем разделени? Друго нещо, за което очевидно не е доволен, е че приятелят ми работи в Практикер. Баща му си има частен бизнес и явно очакваше, че синът му пак при него ще отиде да работи (миналата година така беше). Обаче приятелят ми не искаше, не му харесваше как се държат с него там и т.н. Затова си намери друга работа и баща му май сега го е яд за това. После пък за апартамент го питал, ако му купел той дали щял да отиде да живее там
Това при положение, че досега никога не е ставало въпрос за апартамент да се купува и всъщност в момента ние нямаме нужда от него. Мястото където живея е съвсем прилично и достатъчно за нас двамата и дори за едно бебе. Второ ако имаме вече не знам къде ще го сложим, но все ще измислим нещо ако се налага. Имаше още няколко неща, за които са говорили, но с тях вече няма да ви отегчавам, а и не са толкова значителни според мен. Аз обаче почвам наистина да се притеснявам баща му докъде ще стигне. Не мога да разбера защо не го остави да си живее живота. Все пак именно той не го е разглезил и го е научил сам да се бори за това, което иска. Сега обаче нещо не му изнася явно и аз не знам как да оправя нещата. А искам да ги оправя, искам всичко да е наред, защото всъщност и баща му и майка му не са лоши хора и не искам да си разваляме отношенията.
). Трябвало да живеем в тяхното жилище(та свеки да има възможност по-често да ме тормози). 
И последно - не се опитвай да угодиш на всички, няма да стане, а и не мисля че си заслужава - някои хора просто не разбират от добро 
Приятелят ти е крайно време да се възприеме като едно цяло с теб, а не с баща си. 
Свекър ми и до ден днешен е убеден, че мъжа ми ме слуша за всичко, особено като нещо не му изнася, ми аз съм го подкукуросала и той нали послушен и под чехъл.... 
и не може сам да вземе решение.
