Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

  • 12 751
  • 270
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 278
Седем причини за ниската успеваемост на децата след пети клас

сп. "Родители", брой 80, 2005 г.
автор: Стоян Георгиев



"Ако се почувствате леко скандализирани, ядосани или направо вбесени - хубаво, значи текстът не ви е оставил безразлични..."

Списанието


Всички станахме свидетели на трагичните резултати, посочени от авторитетните световни изследвания (Pisa и TIMSS) за състоянието на образованието в България.

Прави ми впечатление, че днес повечето организации, лидери, както и политиците, се опитват да поставят прекалено нереалистични очаквания върху образованието. То се използва по-скоро за политическа платформа, отколкото като възможност за протягане в бъдещето. Едно авторитетно изследване, проведено от IBM преди няколко години установи, че онова което сме усвоили в началното училище остарява само за около 15 до 20 години. Което значи, че сферата на образованието се движи между 15 и 20 години след динамичните промени, извършващи се в днешното общество. Това не е изненада – още през деветдесетте години футорологът Алвин Тофлър е окачествил училището (глобално) като една от най-бавно променящите се институции. Нека не забравяме, че живеем в постиндустриален век и методите на образование (макар и ефективни за индустриалната епоха), използвани в миналото, могат да се окажат неефективни за новите реалности.

Изказванията на мнозина държавни и бизнес лидери, че нашата основна цел е да реформираме образованието (без да споменават важността от заздравявяне на семейството), ми напомня битката на Дон Кихот с вятърните мелници. Не искам да омаловажавам ролята на образованието, но смятам, че причините за ниската успеваемост при децата след пети клас в България са комплексни и не могат да бъдат сведени до прости и популистки решения от сорта на “Нека да реформираме образованието”.

Нещо повече – изследванията на Pisa и TIMSS недвусмислено посочват, че причината за ниската успеваемост не се крие единствено в слабостите на образователната система. Ето ви и доказателствата:
  • българските учители са сред най-образованите;
  • българските ученици идват от по-образовани семейства в сравнение с тези от много други страни, които дават по-добри резултати от нашите;
  • 80% от гимназистите ходят на частни уроци;
  • материалната база и условията в училище през последните години са се подобрили.


Въпреки това едва 2% от 15-годишните ученици покриват световните критерии за образованост.

Явно е, че рязката крива на академичните показатели поема своя път надолу в резултат и на други влияния, освен фактора-клише, наречен «образование». Наша важна задача е да открием, кои са тези фактори! Може и да звучи прекалено елементарно, но аз вярвам, че всичко започва от семейството. Нацията не е просто абстрактна субстанция – тя се състои от личности и семейства, а решенията, които майка и татко вземат, неминуемо ще окажат влияние върху съдбата на техните деца. ПРОСТО ФАКТ!

Ето защо, аз и организацията, на която съм главен редактор (Интернет-училище за родители), се наехме да идентифицираме причините за резкия спад в успеваемостта на децата след пети клас. Ние вярваме, че тези причини са следните:

Причина 1. Отъствие на родителския авторитет

Колко жалко е днес да видим поколение родители, попаднало в капана на заблудата, че някой друг е отговорен за отглеждането на децата им. Днес семейната институция в България се намира под обсада! Дори и в 21 век много родители все още смятат, че приоритетната роля за отглеждането на децата принадлежи на училището или детската градина! Колко иронично –  учебните заведения би трябвало да сътрудничат на семейството, а не обратното – в противен случай институцията, наречена училище се превръща в узурпатор, вместо да играе ролята на качествен партньор! 

Именно поради това е много важно за родителите да осъзнаят своите права и отговорности; да бъдат информирани, че отглеждането на едно дете е свързано с плащането на определена цена и изсква практични умения:
  • да осъзнаят, че те са първият и най-важен авторитет в живота на децата;
  • да не позволяват на никого да третира децата им по начин, който е в конфликт със собствения им мироглед;
  • да вземат качествено решение, че ще направят каквото зависи от тях да помогнат на децата си да бъдат лидерите на утрешния ден (което предполага целенасочено въвличане в моралното им обучение).


продължава по-нататък в темата

Последна редакция: пт, 01 сеп 2006, 17:55 от yosarian

# 1
  • Мнения: 3 405
Ами, знам ли, мисля че авторитетните световни изследвания (Pisa и TIMSS) не са адаптирани към българските условия, затова едва 2% от 15-годишните ученици покриват световните критерии за образованост.
А докато нашето образование се адаптира към световното ще минат години. Или да изследват с тестове за нашата среда, или да изчакат десетина години да се адаптираме и тогава пак да изследват.
 Peace

А "Причина 1. Отъствие на родителския авторитет", е факт по принцип. Съгласна съм, че има такова отсъствие.

# 2
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Може би.
Само че, според мен, основната причина са безумно написаните и съставени учебници. Учебната програма пък въобще няма да я подхващам. Няма авторитет, който да успее да накара едно дете да отвори този боклук (учебника) с желание, че и да го чете. Ами то просто не се чете!

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Точно така.......в училищата е безумна скука.......децата трябва да се въвличат в учебния процес чрез повече практични занимания и по- малко теория.........истински опити по химия  и физика.......повече излизане.........срещи с истински, живи и интересни писатели, изучаване на естествознанието сред природата......истински спорт........а не както до сега- училището е като затвор........всичко е супер условно, дори на самите учители им е досадно в училище........да не говорим, че стремежа на системата е децата да се уеднаквят.......не се взимат предвид индивидуалните интереси и способности на учениците..........а държавата лъже учителите, че им плаща.........базата е ужасна

Едно време само като влезех в училище и ми помръкваше...сиво, скучно .........не ми се ходеше

Иначе за авторитета са прави........от комунизма е този навик.......

# 4
  • Мнения: 5 877
причина номер едно - да и не.
Понякога може да бъде причина силният родителски авторитет, който подсъзнателно е в разрез с целите на училището (училището в идеалния случай).
Ако родителите внушават, че "даскалото" е формално, маловажно и "книжно", детето няма как да го уважава.
Ако самите те не четат, подиграват се на "многознайковците" и слагат на първо място други ценности, детето ще им подражава.
Ако са склонни да обвиняват за неуспеха си шефа, колегите, държавата, вселената и всичко останало, детето ще обвинява за неуспеха си учителката, съучениците, учебниците и пр., вместо да седне и да се справи с трудностите.
Ако родителите твърде често коментират пред детето, че "тази учителка му има зъб", че учебникът му е написан тъпо, че еди-кой си учител няма подход, то ще използва това като оправдание.
Ако го натискат да учи за оценки, то ще се стреми към оценките, без да се интересува от съдържанието.
Ако сами не влизат в ролята на учители, отговаряйки на въпросите му, то ще гледа на знанието като на нещо формално, което се получава само по задължение на определените за целта места.
Ако са склонни да разделят забавленията от ученето (прочети 20 страници, иначе няма да играеш), то няма да се научи да се забавлява, учейки.
Ей така мисля аз.

# 5
  • Мнения: 2 792
Съгласна съм, че липсата на родителски авторитет, а и не само това, по-точно пълното капитулиране на родителите, спрямо децата им е една от основните причини. Много често, вместо да се намери път към детето, родителят вдига ръце и казва "С това аз не мога да се справя" или "Моето дете е по-различно(изброява се/изтъква се, конкретната различност) и при нас не се получи, няма как да стане" всъщност има хиляди извинения , с които се прикрива капитулацията.


Ако са склонни да разделят забавленията от ученето (прочети 20 страници, иначе няма да играеш), то няма да се научи да се забавлява, учейки.


  Димана е на режим една приказка /глава от книга на ден, много бавно чете и това затруднение я отказва, налага ми се да прибягвам до най-различни хватки примерно- заинтригувана съм от приказката защото не я знам
 и ми е интересно какво ще стане. Номерата ми минават, но определено  докато не започне да чете гладко, четенето явно няма да я интригува толкова много, за това известно настояване е напълно резонно.

 

Последна редакция: ср, 30 авг 2006, 00:51 от Кифлата

# 6
  • Мнения: 5 877
Брат ми започна да чете, след като ме слушаше да си приказваме с една приятелка за книги и му метнахме едно пренебрежително "още си малък за това"  Mr. Green (той в началото на пубертета, ние студентки първи курс).
Иначе твоят подход е ОК, въпросът е в класическия случай - от толкоз до толкоз учиш, после за награда еди-си-какво-си.

# 7
  • Мнения: 1 278
Ами, знам ли, мисля че авторитетните световни изследвания (Pisa и TIMSS) не са адаптирани към българските условия, затова едва 2% от 15-годишните ученици покриват световните критерии за образованост.
А докато нашето образование се адаптира към световното ще минат години. Или да изследват с тестове за нашата среда, или да изчакат десетина години да се адаптираме и тогава пак да изследват...

А защо десетина години? След като седемнайсет не са били достатъчни, защо десетина още да стигнат?
Всъщност, каквато и да е причината за трагичните показатели, изводът е само един - децата ни ще срещнат сериозни затруднения с адаптацията си като пораснат!

Но, нека да продължа с причините...

# 8
  • Мнения: 1 278
Ако са склонни да разделят забавленията от ученето (прочети 20 страници, иначе няма да играеш), то няма да се научи да се забавлява, учейки.

Според мен това е най-големият проблем, който децата срещат и от страна на родителите, но и от страна на училището у нас (от яслата, та до университета).

# 9
  • Мнения: 1 278
Причина 2. Наличие на емоционални дефицити в ранното детство

Периодът на ранното развитие е жизненонеобходим за формирането на личността на детето, а липсата на родителя вкъщи създава у него сериозни емоционални дефицити. В повечето семейства в България рядко можем да открием мама в къщи още след първата година (даже и по-рано). Детето се изпраща на ясла, детска градина или в най-добрия случай се гледа от баба или дядо.

Детските ясли и детските градини няма да осигурят това, което единствено майката и бащата могат да формират у децата – самочувствие, уважение, увереност, любов и позитивна ценностна система.

Макар и крайно звучащо, според мен решаващият фактор за поколението от бунтари, израснало днес, е фактът, че в семейството работят и двамата родители. Вярвам също, че липсата на майката или бащата в семейството е една от причините 41% от абортите в България да се правят от ученички от 15 до 19-годишна възраст, броят на браковете да бъде намален наполовина и извънбрачната раждаемост да се увеличи от 12 на 46% само за един малък прозорец от време. "Как можеш да бъдеш толкова сигурен?" – ще попитат някои.

Може би първо трябва да ви запозная с някои нови изследвания и факти по отношение на ранните детски учебни заведения:

1. Ако в съвсем ранна възраст детето се остави на детските заведения, това води до слаборазвито майчинско чувство и липса на привързаност от страна на детето. Неговата реакция към майката вече не е толкова положителна.

2. Ранното постъпване в детско заведение се отразява до голяма степен отрицателно на връзката с детето, особено ако майката по природа не е много чувствителна.

Позволете ми да продължа с фактите:

3. Децата, прекарали по-голямата част от времето в детски ясли, са три пъти по-склонни към проблемно поведение в детската градина от децата, отглеждани предимно от майките си.

4. Съществува пряка връзка между продължителността на времето, прекарано в яслите, и характеристики като агресивност, непослушание и неподчинение.

(Изследването е направено от Американския институт по здравеопазване и човешко развитие през 2001 г.)


Днес никой дори не се е замислил над факта, че не родителите, а държавата отглежда децата ни, и то почти от самото начало на техния живот.

"Какво искаш да кажеш с тези данни?", ще попитате. - Приятели, аз съм категоричен: ако искаме да отгледаме стабилни личности, единият от родителите ще трябва да си остане в къщи поне през първите няколко години от живота на детето! Разбира се, не бих желал с това публично изявление да окажа натиск и напрежение върху онези майки, които са принудени да работят извън дома поради финансови причини – ако това е вашият случай, моля Ви, не ми се обиждайте. Моята цел е просто да изложа фактите.   


следва продължение

Последна редакция: ср, 30 авг 2006, 01:30 от Demetra

# 10
  • Мнения: 3 663
с причина номер едно - 100% съгласна
голяма част от децата остават необразовани не заради учителите, а заради родителите
като си представя само в колко семейства дори няма библиотеки и книги...
и образователната система си има трески за дялане, но не е там разковничето
за причина номер 2 ... Tired ... наличие на емоциопнални дефицити - ок, съгласна
ама така директно да се свързват с ясли и прочие ми звучи прекалено
след някоя и друга година любимите ми американски учени ще изкарат ново изследване и там ще напишат авторитетно как децата отглеждани от родителите си до N-годишна възраст стават зависими и несамостоятелни (например, разсъждавам си в момента)
може би има деца, на които така им се отразяват социалните заведения, но все ми се струва, че са малцинство, а не мнозинство
както и да е
давай нататък, че ми стана интересно Simple Smile

Последна редакция: ср, 30 авг 2006, 01:39 от T o n i

# 11
  • Мнения: 948
Ето я цялата статия (или нейна версия); на мен лично библейските примери ми звучат извън контекст; опитвам се да намеря "американското" изследване в оригинал. Не мисля, че може толкова еднозначно да се категоризират децата - тези са ходили на ясла, тези не са, тези ще станат хора, тези няма. Меко казано, несериозно  Rolling Eyes

http://www.memrah.bg/index.php?id=49019

Стоян Георгиев е детски пастор в Християнски център "Прелом" с мисията да издигне поколение от лидери, които ще заемат ключови позиции в обществото на утрешния ден. Провежда също консултации и семинари, свързани с отглеждането на деца и семейството. Автор е на редица статии, посветени на детското развитие и възпитанието. Стоян Георгиев е разпознат също и интернационално от авторитетното издание Children Ministry в САЩ, където той има няколко публикации - списание с тираж от над 100 000 копия. Той е и главен редактор на интернет-портала за родители www.roditel.bg посветен на отглеждането на децата. Стоян Георгиев и съпругата му Снежина живеят в София - те са щастливо семейство с малко момиче - Доротея на 2 години.

(копирано от страницата)

# 12
  • Мнения: 3 367
http://www.nichd.nih.gov/new/releases/child_care.cfm

towa e вероятно изследването за к се говори,тук го ползват като илюстрация колко всъщност е добре да се ходи на градина(ако ви се занимава да из1етете детайлите,а не само големите,уж,изводи)

този автор ми зву1и доста едностранно,ако на някои е от полза-ок,за мен  е в игнор групата

# 13
  • Мнения: 3 405
[А защо десетина години?

Защото съм оптимист.

И да добавя защо не ми допадна изследването и изводите. Не отричам, че причините са истински и водят до негативни последици. Има ги и те са факт.
Относно измерването на знанията и училищната успеваемост не съм съгласна, защото когато се мери една променлива (в случая училищната успеваемост), децата се поставят при равни условия. Иначе изследването не е реално.
Това важи за абсолютно всички видове измервания и изследвания.
Ние сами виждаме, че условията не са равни и ще посоча само една причина:
Едните (те) учат по тестова система и имат практически занятия от самото начало на учебния процес, другите (ние) сме по система, която оценява заучаването на определен обем от текстове ( и то какви! ). Разликата е огромна. Peace

Затова не бива да се правят генерални изводи от това изследване.

Последна редакция: ср, 30 авг 2006, 07:34 от Анджелина

# 14
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
"Какво искаш да кажеш с тези данни?", ще попитате. - Приятели, аз съм категоричен: ако искаме да отгледаме стабилни личности, единият от родителите ще трябва да си остане в къщи поне през първите няколко години от живота на детето! Разбира се, не бих желал с това публично изявление да окажа натиск и напрежение върху онези майки, които са принудени да работят извън дома поради финансови причини – ако това е вашият случай, моля Ви, не ми се обиждайте. Моята цел е просто да изложа фактите.   

Аз пък не съм съгласна тия факти:)
Твърдя, че ако педагозите в яслите, градините и училищата си разбират от работата и работят с желание, резултатите ще са много по-различни, ако ще детето да е от три месечно там.

Не отричам решаващата роля на родителите, защото на всички ни е ясно, че те са тези които поставят основите, но тези генерални изводи ми куцат много...

Общи условия

Активация на акаунт