Второ бебе

  • 1 779
  • 27
  •   1
Отговори
  • Бургас
  • Мнения: 5 617
Та мисълта и въпроса ми са съвсем хипотетични. Тоест кога една жена разбира, че е дошъл момента за второ дете. Питам жена защото моят мъж ми е казал, че реша ли дава матрял и сме готови  hahaha Но аз все си намирам причина. Да чакам да завърша, да поработя и все такива неща. Верно е, че ми остава 1 година и ще съм вишист, но дали това е причина. В смисъл и аз искам много още поне едно дете, но една мисъл много упорито ми се върти в главата. Сега малкия е нещото което обичам най - много от всички  Laughing и просто се чудя мога ли да обичам още едно детенце най - много от всички. Сигурно ще мога, но това няма ли да постави моето момченце на второ място. Знам, че съм написала една каша, но ми се иска да разбера дали моето желание за повече деца не е просто тема за размисъл. Защото имам много познати, които искат, но отлагат и големите им деца са вече ученици. Защото когато се появи малкия хич не ми дремеше, че имам още 3 години и такива неща. Финансовата страна пък въобще не е пречка. Ще можем да си позволим второ детенце, въпреки, че ще се лишаваме /а кой не го прави/. А и да си формулирам въпроса от горе написаното според вас бих ли била добра майка на две деца въпреки че се съмнявам, че ще мога да ги обичам еднакво най - много от всички. И дали зад желанието ми за детенце не се крие една голяма доза страх. И в крайна сметка задавали ли сте си тези въпроси преди да се решите на второ дете?

# 1
  • София
  • Мнения: 4 570
Не съм си задавала въпроси. Забременях с второто, когато малкия беше на 9- 10 мес. Чувствах се щастлива. Много исках да имам деца. Няколко. Може би ще правим още едно, само малко да поотраснат малките. Не обичам различно децата си. И те, и мъж ми имат цялата ми любов. Всяко дете ми е различно, но те са си мои, уникални, и то от човека, който обичам най-много.
Не успях да завърша, нямам работа, която да ме чака, но не съжалявам и за миг.
Успех, каквото и да решиш.

# 2
  • София
  • Мнения: 18 679
Любовта на мама
само става по-голяма
щом е тя любов за двама newsm04 Hug

Луда си да се съмняваш, че ще си обичаш децата различно.Аз поне това хич не си го представям newsm78

# 3
  • Мнения: 416
Мисля си, че почти всяка жена има такива съмнения. Защото едното е вече родено, реално има си лице и име, а другото е едно такова хипотетично - не му знаеш пола, опитваш се да си го представиш, но някак си не се получава...

Но истината е, че всички, които са родили второ дете казват, че всичко се случва абсолютно спонтанно. Ражда се второто дете, ражда се и една голяма майчина любов.

За мен е много важно да имам две деца, мнението ми за деца, израстнали сами не е много положително. Иначе и на мен от време на време ми минават такива мисли, един вид като предателство спрямо първото ми дете, но съм сигурна, че всичко ще изчезне, след като другото се роди.

# 4
  • Мнения: 1 080
Пфу Simple Smileи аз да се включа, че и мен нещо са ме нагазили едни мисли за второ дете и мира не ми дават. Аз не се съмнявам,че всяка майка обича всичките си деца независимо от броя им. Може би по различен начин,но то с всяко нещо е така едно с друго не се повтарят-това е готино според мен. При нас, обаче има много фактори,които някак ме спират и най-неприятният за мен и спиращ ме на този етап е, че не живеем сами. От друга страна,ако тръгнем да се съобразяваме прекалено много с това и онова, никога няма да дойде времето за второ или поне така ми изглежда на мен. Частично вярвам, че бебето ще се появи, точно когато му е времето Simple Smile, така че ако смяташ,че сега е момента просто действайте  Peace.

# 5
  • Мнения: 1 671
Една жена разбира, че е дошъл моментът за второ дете, когато забременее с него Mr. Green

Иначе извинения винаги се намират - до едно основателни Mr. Green

А децата се обичат по еднакъв начин, но по-малкото в повечето случаи е слабостта на майката, или и на двамата родители. Simple Smile

# 6
  • София
  • Мнения: 676
Мисля, че притесненията ти са сходни с тези на много мами, замислили се за второ дете. Когато второто ми бебе се роди някак се чувствах така сякаш ми отнема голямата дъщеря. Трябваха ми седмици, за да я почувствам така, както чувствах каката, но повярвай всичко си идва на мястото рано или късно! Сега с третото беше по-различно, но може би имаше значение и фактът, че големите са по-големички вече. Но всички много си ги обичам и съм убедена, че с всяка майка е така. Аз не мисля, че обичта е различна, разлики има само в отношението и те са нормални - все пак става въпрос за различни хора, а и ти самата вече не си същата и опита е много по-голям и т.н. Давай смело!

# 7
  • Мнения: 1 455
И моите притеснения бяха същите докато не родих.Не съм си представяла,че мога да дам толкова любов на децата си и да бъда щастлива.Не съм ги отделяла до сега и винаги съм искала децата да са с малка разлика.И съм сигурна,че ,,малкия" докато е малък няма да усеща такава ревност като при по големите деца.Поне при нас ревноста беше първите два месеца,а сега са просто толкова сладки....!И си мисля ,че колкото повече се отлага,толкова по трудно се решава човек за второ дете.Успех!

# 8
  • Мнения: 7 362
Мисля си, че почти всяка жена има такива съмнения.
НЕ ВСЯКА.За мвиг не съм си мислила дали ще обичам едното повече,а другото по-малко или подобни глупости  bouquet.Не виждам какъв ти е проблема?Нямаш финансови затруднения,остава ти една година до дипломиране и всичко друго ти е наред /поне така разбрах от писаното по горе/.
              Мислиш ли,че е по-лесно когато едното дете ти е на 15 ,раждаш второ и зарязваш работата си и се връщаш при пелените.Не,че е невъзможно,но аз лично мисля,че по-добрия вариант е гледам ги едно след друго /разлика не по-голяма от 3-4 години/ и след това те са на ДГ,училище и т.н. а аз съм свободна да се реализирам в професията си или където ми хрумне.Децата стават големи ,а ти си още МЛАДА и си живееш живота.Не искам да кажа,че на 50 спираш да живееш,но ако детето /второто/ ти е на 10 тогава е малко кофти според мен.
              Ако желаеш да имаш второ дете просто прецени кога ти е по удобно да се занимаваш с памперси - когато вече си ги забравила или сега когато още не са ти омръзнали съвсем.А за обичта грижа нямай - не можеш да не го обичаш и него и първото - просто те са твои.

# 9
  • Мнения: 959
Момента за второ дете е дошъл,когато не си търсим причини да отлагаме.Поне при мен така стана.Разбира се,че ще ги обичаш еднакво и ще бъдеш чудесна майка.

# 10
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 037
Момента за второ дете е дошъл,когато не си търсим причини да отлагаме...

 newsm10

# 11
  • София
  • Мнения: 9 826
Аз имах същите терзания като теб,Сесана.Първото си дете родих на 22г.С нея имахме много проблеми при раждането и след това.Затова някак винаги си мислех,че и да имам второ дете,как бих могла да го обичам толкова.Честно казано ме беше срам от тези мисли.
Но с времето узрях.Минаха две години от раждането на каката и аз започнах все по-често да си мисля за второ бебе.Мислих ,мислих и когато го споделих с мъжа ми,се оказа,че той желае същото,просто след проблемите с каката си е мислил,че никога не бих понесла нова бременност и раждане.И веднага си направихме втората бебка Wink.Сега ми е смешно като се сетя за страховете си-обичам си ги и двете,че и за трето имам обич...някой ден,може би.Но няма да е скоро! Hug

# 12
  • Мнения: 2 768
Момента при мен дойде сам, без някаква причина. В един момент разбрах, че съм готова и силно го искам.
Преди това, ох не, тъкмо порасна голямата, пак ли тези денонощни грижи...не, не исках, определено! И в  един момент - ИСКАМ !!!! С цената на всичко!
Сега мога да кажа, че и грижите не ми тежат, това дете ми беше мечта, блян! Няма значение, че ме вдигаше 100 пъти през нощта, важното е, че я има!

А за любовта, обичам ги различно. Не като сила на обичта ми, просто децата ми са абсолютно различни.

# 13
  • Мнения: 3 367
..ако опиташ да обърнеш - в + ще видиш дали...
пример-искам за у1а още и ми е рано(-)- ако родя и у1а по малко успоредно като завърша ще имам хем децата от1увани,хем диплома(+)

нямам слабост,всяко дете се оби1а като съвсем отново и за 1 път,разли1ни светове са,не са сравняеми

не бих имала 2ро дете защото някои о1аква това от мен;

има фактор време,за мен той е важен,не искам да съм на 67 с деца теенс ;а и има бая риксове бременост след 35;

# 14
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не съм си задавала въпроси. Толкова много обичах дъщеря си, че ми се прииска още едно такова малко съкровище като нея (малко преди да навърши 2 г.). Нямах търпение да забременея, после и да родя. Когато се роди малката и ми я дадоха за първи път останах разочарована, че не изпитвам същата любов към нея както към голямата. Но няколко дена по-късно не можех и без нея Hug Най-хубавите ми моменти са като ги виждам да изразяват любовта си една към друга Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт