От 3 год. и нещо сме заедно, но вече не изпитвам към него любов. Дори се притеснявам, когато го докосна. За секс и дума не може да става. Може би от една страна съм разочарована от него, защото не е мъжът от мечтите ми - загрижен, активен, от друга той не прави много, за да си ме върне обратно - туткав е, никакви изненади и опити за това да разведряваме трудния делник, абсолютно сме различни във възпитанието на детето (той само го глези и не разбира колко страдам от това) и въобще не го чувствам близък вече. Но! Но не мога да го оставя, защото ме е страх да бъда сама. Освен това не зная дали не е просто период, дали няма да ми мине и отново да го обикна... Имали ли сте подобни дупки и как според вас да изляза от тъжната ситуация? Благодаря!
- Публикувана: 25 авг. 2006, 15:26 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2006, 04:31 ч.
Нямам вече чувства към мъжа ми
Aз имах подобен период. 
Точно след като се роди дъщеря ми . Продължи 2.5-3г. Не бяхме се докосвали, за секс да не говорим... Мина...когато осъзна,че вече съм различна, че има мъж , който ме харесва такава каквато съм, се промени . В началото не вярвах, сега също не съм убедена, че е искрен напълно , но...си дадохме втори шанс. Дори сега съм бременна отново . Не бих казала , че изпитвам първоначалните чувства към него , но виждам, че той се старае. Все пак имаме дете... очакваме второ... Надявам се, че няма да се повтори ситуацията след като родя. Бъди силна и се запитай какво искаш ТИ 
Това е единствения начин да се почувстваш щастлива
Точно след като се роди дъщеря ми . Продължи 2.5-3г. Не бяхме се докосвали, за секс да не говорим... Мина...когато осъзна,че вече съм различна, че има мъж , който ме харесва такава каквато съм, се промени . В началото не вярвах, сега също не съм убедена, че е искрен напълно , но...си дадохме втори шанс. Дори сега съм бременна отново . Не бих казала , че изпитвам първоначалните чувства към него , но виждам, че той се старае. Все пак имаме дете... очакваме второ... Надявам се, че няма да се повтори ситуацията след като родя. Бъди силна и се запитай какво искаш ТИ Това е единствения начин да се почувстваш щастлива 
Освен това не зная дали не е просто период, дали няма да ми мине и отново да го обикна... Имали ли сте подобни дупки и как според вас да изляза от тъжната ситуация? Благодаря!
Май сама си отговаряш на въпросите. Естествено ти си най-вътре в ситуацията. Никоя от нас не може да ти даде еднозначен отговор. Може би си имала твърде много очаквания, а ежедневието ви е грабнало и отдалечило от мечтите ви.
Свали малко летвата,не очакваш ли твърде много от този човек.Все пак не сме на 13 и да мечтаем за принца.Долу-горе и аз съм в същата ситуация,но смятам че малкия като поотрасне ще имаме повече време за нас.Пробвахме и с почивка,пробвайте и вие.Оставете детето на бабите и отидете някъде само двамата.Поглезете се.Успех 
Може би просто имате криза на връзката си. Това е нормално, просто е гаден период, който отминава! На определен период от години много от връзките преживяват такива кризи - едни изневеряват, други се отдръпват и се разделят. НО има много хора, които успешно се преборват и преоткриват човека до себе си и продължават да живеят щастливо заедно Пожелавам ти да си от последните 
Пожелавам ти да си от последните
На мен ми се е случвало но беше кратък период и ми мина . Проблема си беше в мен . Лекувам ги аз тези случай с приятелка , сестра , майка или каквото имаш под ръка и 1 бутилка бодка с 4-5 цигари . Приказка, като се прибера в къщи му късам дрехите ))
Само че ако са ти много чести тези дупки лошо че води към алкохолизъм.
)) Само че ако са ти много чести тези дупки лошо че води към алкохолизъм.
Принцове наистина няма, много добре са ти го казали момичетата.
Това, което ме притеснява в постинга ти е, че си с него само за да не си сама. Това в никой случай не е решение. По-добре е да си сам, отколкото с неподходящ човек. А дали е такъв, знаеш само ти. Аз съм преглътнала това, че не се събуждам с цветя до главата или със серенади, но за мен е много важно да гледаме в една посока, да сме единни във възпитанието на детето и да сме наистина близки. А за това, че не прави много , за да си те върне обратно, какво означава - че не му пука дали сте заедно, или че не може да "напипа струната", да намери правилния подход и отношение към теб, но това му тежи? Или просто не разбира, че ти се чувстваш нещастна, необичана и неразбрана и затова нищо не опитва да промени?
Това, което ме притеснява в постинга ти е, че си с него само за да не си сама. Това в никой случай не е решение. По-добре е да си сам, отколкото с неподходящ човек. А дали е такъв, знаеш само ти. Аз съм преглътнала това, че не се събуждам с цветя до главата или със серенади, но за мен е много важно да гледаме в една посока, да сме единни във възпитанието на детето и да сме наистина близки. А за това, че не прави много , за да си те върне обратно, какво означава - че не му пука дали сте заедно, или че не може да "напипа струната", да намери правилния подход и отношение към теб, но това му тежи? Или просто не разбира, че ти се чувстваш нещастна, необичана и неразбрана и затова нищо не опитва да промени?
Опитвали ли сте се да разговаряте по тези въпроси? Да постигнете някакъв компромис?
Може би е просто лош период във взаимоотношенията ви и да си видяла по-ярко различията ви. За възпитанието на детето е по неприятно, защото и то самото се обърква така. Опитай се да му обясниш на мъжа си всичко това, което си споделила тук. Ако можете останете за малко сами двамата и се изяснете. Успех ти желая, но не се отказвай да опиташ да промениш нещата.
Може би е просто лош период във взаимоотношенията ви и да си видяла по-ярко различията ви. За възпитанието на детето е по неприятно, защото и то самото се обърква така. Опитай се да му обясниш на мъжа си всичко това, което си споделила тук. Ако можете останете за малко сами двамата и се изяснете. Успех ти желая, но не се отказвай да опиташ да промениш нещата.
Не знам?
Хем не го обичаш, хем те е страх да не останеш сама - две добрини няма!
Казваш, че сте заедно от 3 години, представи си след 30 - ще си отговориш сама, ако си се разминавате като пътни знаци и не можете да се гледате заслужава ли си да сте заедно, или си заслужава да се пребориш с депресията и да бъдете щастливи?
Хем не го обичаш, хем те е страх да не останеш сама - две добрини няма!
Казваш, че сте заедно от 3 години, представи си след 30 - ще си отговориш сама, ако си се разминавате като пътни знаци и не можете да се гледате заслужава ли си да сте заедно, или си заслужава да се пребориш с депресията и да бъдете щастливи?
Само един съвет: не изневерявай на себе си твърде дълго.
Пожелавам ти много сили
Пожелавам ти много сили
Според мен не е просто период и няма да отмине така от само себе си. Ще се прибираш при него, ще си лягаш всяка вечер до него и ще забелязваш още много неща които те дразнят. И то все неща на които преди не си обръщала внимание, защото си била влюбена и леко сляпа за да забележиш. Когато първоначалното опиянение от влюбването отмине, връзката продължава заради дребните неща които сме харесали. Когато няма такива всичко останало е компромис.
Не знам как си го представят някой "Стой мирна ще ти мине и ще се преоткриете" Пробвай да се върнеш при старо гадже с което сте се разделили, заради дребни дразнещи елементи в поведението му. Еми няма как да се прероди любовта. Или очакваш той да се промени и да стане по-пъргав?
Стигне ли се до там да поставим под въпрос връзката си с някой нещата никога не остават същите. Понякога стават по-добре, но в по-голяма част от случаите отиват към провал. И това го казвам като човек минал по пътя.
Не знам как си го представят някой "Стой мирна ще ти мине и ще се преоткриете"
Пробвай да се върнеш при старо гадже с което сте се разделили, заради дребни дразнещи елементи в поведението му. Еми няма как да се прероди любовта. Или очакваш той да се промени и да стане по-пъргав? Стигне ли се до там да поставим под въпрос връзката си с някой нещата никога не остават същите. Понякога стават по-добре, но в по-голяма част от случаите отиват към провал. И това го казвам като човек минал по пътя.