Нападани ли сте от куче...........

  • 2 934
  • 62
  •   1
Отговори
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Интересно ми е да разбера.........куче не ме е нападало, но нападна сестра ми, когато беше малка........Вие сте....Това ми е първата анкета....... Embarassed

# 1
  • Мнения: 6 155
Да. И мен, и майка ми, и брат ми  Twisted Evil

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 927
Да и ми скъса новите дънки #Cussing out

# 3
  • Мнения: 7 186
Не съм. Да чукам на дърво. Simple Smile

# 4
  • Мнения: 2 849
Първо домашно куче -сетер ,нападна майка ми ,когато се разцелуваха на вратата с домакинята (ревност ли ,що ли ) newsm78
На мен ми скочи гаден помияр в градинката до блока на гаджето ми ,явно ме надуши ,че не съм от този район  Sunglasses,съвестен гражданин ми помогна да се спася от гадното псе . Close

# 5
  • Мнения: 27 524
Да Peace Гадничко е  Confused

Да ти е честита първата анкета, Сикрет   bouquet

# 6
  • Мнения: 4 712
Нападана силно казано, но бях в осмия месец и едно куч....овчарка беше ми се метна отгоре докато се разхождахме с майке ми, докаот се усетя те вече беше застанал между мен и него. За щастие нямаше лоша развръзка

# 7
  • София
  • Мнения: 121
да, реши, че ще му взема малките от 2 метра разстояние. аз даже не ги и видях тия кучета... после инжекции и разправии..

# 8
  • Мнения: 2 047
  Да, от домашно.

# 9
  • Мнения: 565
Разминавайки се по оживена търговска улица с един доберман, воден от собственичката си на каишка, "възпитаното и умно" кученце тихо изръмжа и се хвърли отгоре ми. На мен ми остана стреса и скъсаното кожено яке. А госпожата каза едно "Извинете" и си продължи по пътя. Явно възпитанието й беше на нивото на добермана. #2gunfire

# 10
  • Мнения: 1 416
За щастие, не ме е нападало...  Praynig
Колкото ги обичам, толкова се и страхувам от тях, защото напоследък много нападения над хора имаше.  Cry

# 11
  • Мнения: 197
Да, беше една студена зима. Един огромен помияр ме изненада в гръб, но за щастие успя да захапе само якето ми, което беше на 1 месец. В следващия ммент просто бях бясна и готова да го наритам яко, но той се изпари като дим. После звънях на разни фирми, които отговарят в София за тези кучета, но нищо не направиха. Песът още се разхожда свободно. А мен вече ме е страх от кучета.

# 12
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 911
Аз много обичам кучета, дори преди години имахме - първо огромен тигров док, а след това пекинез. Години по-късно на улицата ме нападна куче. Нямаше вид на помияр, а на домашно, което май е било натирено от стопаните. Със сигурност не беше обаче домашно, тъй като липсваше каквато и да е каишка. Видът му обаче бе доста добър и охранен. Пък може да е било и някое "блоково", знам ли?
Резултатите за мен обаче бяха направо трагични. Кучето ми се хвърли към лицето и понеже беше едричко успя да ме захапе по носа и малко под него. Добре, че не си затвори челюстите, иначе щях да съм обезобразена. Отидохме с мъжа ми (още не бяхме женени) в първа градска за ваксина. И понеже им признах, че имам алергия към определен антибиотик, те се притесниха и ме пратиха за тест за алергии. Оказа се, че имам точно към противобясната ваксина. Е да обаче, когато ухапването е в горната част на тялото и особено по глава, ваксината е задължителна - можело да се засегне мозъка и т.н. А в онези години ваксината се слагаше в 21 приема с инжекции около пъпа. Та всеки ден в продължение на 21 дни ходех там, биеха ми инжекциите, викаха лекар, който да следи какво ще ми се случи в продължение на половин час, след което си се прибирах. Реакцията от ваксината бе, че целият ми корем посиня, стана на твърди възли, а аз започнах скоростно да качвам килограми  без да съм променила с нищо хранителните си навици. И така от обичайните си 47 кила скокнах на 75, които така и не успях да сваля. Нито диети, нито лечебни програми на ендокринолози помогнаха. Така съм си и до днес и това страшно ми тежи. Не само, защото преди външният ми вид бе един, а защото са си килца, които вече натежат осезаемо.
Това ме направи категоричен противник на помиярите и домашните любимци, които са пуснати да тичат на воля из градинките, където би трябвало да бъдат децата. А иначе обичам кучетата и дори смятам да подаря куче на дъщеря си, когато стане достатъчно голяма, за да може да го извежда сама.

# 13
  • Мнения: X
Да, това лято - бях бременна в 5 месец и на гости на родителите ми в БГ . Скочи ми една голяма немска овчарка, без да я закачам. Дори не я бях забелязала, въпреки че се оглеждах търсейки сина си и свекърва ми, зачезнали нанякъде. Не ме нахапа, благодарение на това че се разпищях много силно и явно я уплаших. После се оказа че това куче го хранят от съседния блок, но е много агресивно, в последствие ухапа 2-3 човека и го вързаха.
Аз страшно се уплаших, после треперих часове и оттогава ми остана някакъв страх към всякакви кучета.

Мнението ми за проблема с бездомните кучета е особено крайно и не бих искала да го споделям.

# 14
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Леле хора....ужас  Sad

Общи условия

Активация на акаунт