Да и със всяка година все повече. Това, което разбрах е не да си толкова принципен човек, по-скоро да си по-добър и да умееш да прощаваш. Разбира се не съм станала и мека Мара де... имам си граници. 
- Публикувана: 25 авг. 2006, 13:22 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2006, 22:42 ч.
Изневерявали ли сте на...принципите си?
Като кажат "човек с принципи" си представям дядо ми. Голям сухар беше. Аз съм безпринципна, явно. 
Същото. Само дето аз веднага се сещам за майка ми - тя не е сухар, ми цяло стадо сухари на едно място.
Няма да говоря за различни компромиси, които съм правила - когато има защо, не съжалявам. Но ми се е случвало да престъпя принципите си не по своя воля, тоест по нареждане на по-висшестоящ човек от мен. Страшно унизително - още не мога да го преглътна и ме избива на бяс само като се сетя! 
Да, случва ми се и след това за някои неща много ме е яд. Налагало ми се е да излъжа, изпадала съм в истерия, след като всеки път се заричам, че повече няма да си позволя да излизам извън контрол, в някои ситуации съм била лицемерка, а ненавиждам лицемерите, имало е и случаи, когато съм била унизена, а съм се усмихвала и съм си обещавала, че няма да ми се случи никога вече, абе май съм принципна само дълбоко в душата си, а в някои моменти съм бездушна и слаба.
/
Принципите май само ни карат да се чувстваме гадно. Това за повишаването на тона, разните му там битовизми, не е болка за умиране. Истински принципи са тези на МИМКА :
-Никога да не съм любовница на семеен мъж/доста кандидати е имало , но /
-ДА не закачам гадже бивш/настоящ и т.н. на приятелка.
-Да не предам приятел.
Най-гадно е когато някой те принуди да премълчиш своята истина, и то не в името на твоето или на семейството добро, а по СЛУЖЕБНИ причини. Става ти тъпо и празно. Правила съм такива компромиси в работата - по-нареждане на някой си затварям очите - всички толкова са свикнали с това, че даже не се замислят.
Иначе ме е яд, че наруших принципа си да не се ядосвам мъжо като пийне - е не мога да се сдържам, като ми идва отвътре...
-Никога да не съм любовница на семеен мъж/доста кандидати е имало , но /
-ДА не закачам гадже бивш/настоящ и т.н. на приятелка.
-Да не предам приятел.
Най-гадно е когато някой те принуди да премълчиш своята истина, и то не в името на твоето или на семейството добро, а по СЛУЖЕБНИ причини. Става ти тъпо и празно. Правила съм такива компромиси в работата - по-нареждане на някой си затварям очите - всички толкова са свикнали с това, че даже не се замислят.
Иначе ме е яд, че наруших принципа си да не се ядосвам мъжо като пийне - е не мога да се сдържам, като ми идва отвътре...
Даже и на себе си. Когато човек обича друг повече от себе си става самоунищожителен. А обичаните бягат от такъв.
Важи и за мен.
