Отговори
финансово


Здравейте всички,

За пръв път пиша тук. Не зная как точно се случи, но напоследък твърде често започнах да си мисля, че "нищо не става от мен", че не мога да се справя с нищо и т.н., което разбира се е резултат на ниския месечен доход.

Не успях да завърша висшето си образование - след като завърших втората година хукнах по чужбините да печеля пари и вярно купих си апартамент... - а сега се чудя какво да правя, главата ми не ражда ни една смислена идея...

Моля, споделете вашия опит - кога и как се обърнаха към добро нещата при вас

# 1
  • Мнения: 882
Цял живот съм си мислела, че ако една жена, една майка има апартамент, има всичко.  Тая безкрайна бленувана независимост при мен се изразява в имането на покрив над главата си.
С друго като, че ли мога да се справя.
Пропуснах да взема най-важните решения в живота си, защото се страхувах, че няма къде да отида.

# 2
  • Мнения: 2 556
Ох, отговорих по темата, без да забележа че е във форума за родители, отглеждащи сами децата си. Съжалявам  Embarassed Аз самата не съм такъв родител, но чета тук, защото най-добрата ми приятелка е разделена с мъжа си.

Поздрави на всички  Heart Eyes

Последна редакция: ср, 23 авг 2006, 00:31 от Tess

# 3
  • София
  • Мнения: 6 477
Не знам до колко съм успяла. Аз съм нещо като самурай, който непрестанно се бори и не спира и никак не се замисля дали е успял или не. Опитвам да не мисля и де не ме дразни факта, че мои приятелки без деца или с доста добре платени работи могат да си позволят разни луксове, които и на мен ми се иска, ама не мога. Гледам де прескачам "съветите от женските списания" от типа на - ако ви е тъпо, вземете да си смените мобилния телефон, да си купите супер модна дрешка или да си избачкате супер скъпа прическа! Щото не мога да дам тези грешни пари, когато ми трябват за малката! Та тук не съм успяваща май....За жилище - това поне имам, но не е моя заслугата.....Да, имам добро образование, ама не е доходоносно в България, а съм вече на годинки и сама с дете да тръгна по чужбините.....Та се опитвам да успява тук....доколкото е възможно. Май объркано излезе, ама след кратка почивка от лудницата - ремонт-дете-работа-болна майка малко съм омаяна още Wink

# 4
  • Мнения: 1 462
Който се асоциира с доходите си значи е ужасно беден човек.  Духом.  Вместо нова прическа - прочети Библията.

# 5
  • София
  • Мнения: 38 401
Човек сам се определя като успял или неудачник. Може да имаш милионно наследство и да седиш и да ревеш че за нищо не ставаш. Може, като братовчедката на мъжа ми да имаш апартамент, да си млада и здрава и да си пилееш младините в кръчмата.

А може да ходиш като луд по интервюта и да бачкаш здраво, да свързваш криво-ляво двата края и да се радваш на живота.

Е разбира се успелия финансово човек има готин апартамент и кола и си плаща сметките без да се замисля дали може този месец да отиде 3-4 пъти на ресторант. Това е .

# 6
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 360
Твърде относително е. Освен това винаги има какво да се желае и да се върви напред към нови успехи. Успехът не е знаме, което веднъж спечелено в битката да развяваш постоянно, афиширайки постигнатото.
Не бих се определила като неудачник - завърших висше образование, реализирах се що-годе в професията си / според критериите на нашия град даже доста добре /, имам семейство, собствено жилище. Знам ли - парите никога не са ми били самоцел. Липсата на много пари не ме подтиска. Е, ако говорим за финансова независимост - не съм постигнала такава, но масово кой я има?
По-скоро се стремя към душевно равновесие и хармояния на собственото ми аз. Не винаги успявам в това, но ... има към какво да се стремя. Радвам се ма ежедневните малки неща.
Оставих някои мечти неарилизирани, за да си създам други. Приоритетите се сменят. А и време има за всичко. Някои неща може да се реализират точно тогава, когато най-малко очакваме.

# 7
  • Мнения: 281
За всеки човек "да успееш" означава нещо различно. Важното е ти да се чувстваш удовлетворена от себе си. Има жени, които се чувстват абсолютно успели и щастливи ако отглеждат вкъщи децата си,ухажват дома си, радват се на свободното си време и разходки и т.н. Но има и жени, за които единственият начин на живот е кариерата- тя ги кара да се чувстват истински. Ако тези две жени противопоставиш една на друга, със сигурност всяка ще ти каже, че тя е по-успяла от другата. Laughing
Аз лично имах намерение да се отдам на професията "домакиня", да отгледам детето си и т.н. Но от известно време чувствам непълноценност в себе си, а това се отразява отрицателно на отношенията ни вкъщи. Така че скоро ще даваме малкия на ясла и ще си търся работа. Убедена съм, че щастливата жена със самочувствие е по-пълноценна майка и съпруга!
Всичко е въпрос на лично усещане!

# 8
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
не съм успяла, но не съм се и предала! плаша се от неуспех или несполука, но за мене борбата си е до гроб, дано късмет да имам и сили!най-успяла могада се по4увствам с хората, които ме оби4ат, децата и работата си!

# 9
  • Мнения: 49
Успяла съм, да, защото:
- имам истински хора в живота си;
- живея с любим човек в дом, който сами създадохме, и като се прибера вечер ми е едно топло на душата;
- досега съм работила неща, които ме правят щастлива;
- м-да, никога не съм получавала много пари, но това не е имало значение....

# 10
  • Мнения: 239
финансово


Здравейте всички,

За пръв път пиша тук. Не зная как точно се случи, но напоследък твърде често започнах да си мисля, че "нищо не става от мен", че не мога да се справя с нищо и т.н., което разбира се е резултат на ниския месечен доход.

Не успях да завърша висшето си образование - след като завърших втората година хукнах по чужбините да печеля пари и вярно купих си апартамент... - а сега се чудя какво да правя, главата ми не ражда ни една смислена идея...

Моля, споделете вашия опит - кога и как се обърнаха към добро нещата при вас

Какво да ти кажа - аз имах трудни години навремето също. Значи учихме в един клас с жена ми и от 9ти клас сме заедно та чак досега. Гледам, че се понасяме добре и засега всичко е точно. Винаги съм имал късмет в любовта. След училище не успях да влезна в университет защото точно тогава си живеех живота и нямах време да се подготвя. Пропуснах една година, в която се скарах с кажи-речи всичките си близки хора, но накрая нещата като че ли се обърнаха в моя полза когато братовчед ми ме вкара в Датския Колеж. Не знам дали го знаете, но става дума за едно от най-престижните мениджмънт училища в Европа. Там започнах да понаучавам това онова, а истинският ми пробив дойде когато отново братовчед ми успя да ми помогне да получа добра държавна работа (след изборите през 97ма). Поокопитих се, купих си апартамент, мерцедес 190 Д. Да чукна на дърво скоро ако ме повишат ще черпя защото тогава вече влизам в играта. Важното е човек да не се спича и да гледа напред. Има много хора, които са по-некадърни от мен, но взимат постове, които им докарват стотици хиляди левове годишно ако се сещате за какво говоря, но не се озлобявам ами се амбицирам.

# 11
  • Мнения: 5 622

 Ми много работи могат да определят човек като успял или неуспял (неудачник). То в собствените си очи може да си успял, а в очите на околните да си неудачник и обратното..много е субективно.

Има поне две разделения на успялостта, да я нарека- лична и в кариерата/ работата.

Лично за себе си не мога да кажа, защото смятам, че имам доста време пред себе си и едва след години бих могла да кажа каква съм, каква съм била и каква ще бъда от тук нататък  Grinning  Peace

# 12
  • Мнения: 843
Провокатвна ти е темата, зайче, но ще отговоря.
 Синът ми е без образование, / още съм отчаяна/   не завърши гимназия,.  В момента звънят по 3-4 пъти то фирмат 7 минути да закъснеее, защото им е майстор.
    Мнението ми е , че мъж, трябва да има професия/ да МОЖЕ нещо/./ за България , поне 2/, за да оцелее,  и да му Стиска!   и да не му  пука!! КАТО ФУТБОЛЪТ, НАПРИМЕР.

Успял  = пари.. = на можене =  Его от  тук  тръгват нещата..... кой ги дава за жени,, друг за театър, друг за сафари,  най - вече за политика.
   Уважавам мъжовете , които съумяват да дадат парите си извън обсега на пишката си. Ми евала!!!!    Хич не самалко тези пари , дами.. не се смейте.

# 13
  • София
  • Мнения: 18 679
Според мен само собственото ти отношение към самата теб те определя като успяла/неуспяла.Ако искаш - можеш да си довършиш образованието.Ако не - можеш да си направиш бизнес и без него - има много хора без образование в конкретна сфера, ама с нюх - и изкарват доста прилични пари.
Не допускай ниските в момента доходи да те карат да се чувстваш "за нищо не ставаща" - глупаво е.Човек не се измерва с това, което изкарва Wink

# 14
  • Мнения: 1 001
Какво да ти кажа - аз имах трудни години навремето също. Значи учихме в един клас с жена ми и от 9ти клас сме заедно та чак досега. Гледам, че се понасяме добре и засега всичко е точно. Винаги съм имал късмет в любовта. След училище не успях да влезна в университет защото точно тогава си живеех живота и нямах време да се подготвя. Пропуснах една година, в която се скарах с кажи-речи всичките си близки хора, но накрая нещата като че ли се обърнаха в моя полза когато братовчед ми ме вкара в Датския Колеж. Не знам дали го знаете, но става дума за едно от най-престижните мениджмънт училища в Европа. Там започнах да понаучавам това онова, а истинският ми пробив дойде когато отново братовчед ми успя да ми помогне да получа добра държавна работа (след изборите през 97ма). Поокопитих се, купих си апартамент, мерцедес 190 Д. Да чукна на дърво скоро ако ме повишат ще черпя защото тогава вече влизам в играта. Важното е човек да не се спича и да гледа напред. Има много хора, които са по-некадърни от мен, но взимат постове, които им докарват стотици хиляди левове годишно ако се сещате за какво говоря, но не се озлобявам ами се амбицирам.
Баси, и кофтито е, че навярно е истина #Crazy

Последна редакция: пт, 01 сеп 2006, 15:50 от klisurov

Общи условия

Активация на акаунт