- Публикувана: 21 авг. 2006, 20:58 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2006, 08:19 ч.
Близки ли сте с кумовете си?Виждате ли се често?
Близки ли сте с хората, които ви станаха кумове?
Нашите ни станаха и кръстници (на мъжа ми и детето) и кумове с голямо желание, но сега почти не се сещат за нас (само ние трябва да ги търсим). Ами не ни е приятно това положение и спряхме и ние да се обаждаме....А са много готини, иначе(ама несериозни)
Та, как е при вас?
Нашите ни станаха и кръстници (на мъжа ми и детето) и кумове с голямо желание, но сега почти не се сещат за нас (само ние трябва да ги търсим). Ами не ни е приятно това положение и спряхме и ние да се обаждаме....А са много готини, иначе(ама несериозни)
Та, как е при вас?
Ами кума ни беше сестра ми, т.е. в моя (нашия) случай въпроса става излишен- естествено, че сме близки! Сестра ми ми е най- добрата приятелка и въпреки, че ни разделят 3,5 ч със самолет и макар да се виждаме едва 2 пъти в год., си говорим по тел. многократно всеки ден. 
Кум ни беше един от най- близките приятели на мъжа ми- той живее в съседен град и се виждаме относително често, поддържаме близки отношения и с него и с жена му, да.
Кум ни беше един от най- близките приятели на мъжа ми- той живее в съседен град и се виждаме относително често, поддържаме близки отношения и с него и с жена му, да.
Близки ли сте с хората, които ви станаха кумове?
Нашите ни станаха и кръстници (на мъжа ми и детето) и кумове с голямо желание, но сега почти не се сещат за нас (само ние трябва да ги търсим). Ами не ни е приятно това положение и спряхме и ние да се обаждаме....А са много готини, иначе(ама несериозни) ::
Та, как е при вас?
Нашите ни станаха и кръстници (на мъжа ми и детето) и кумове с голямо желание, но сега почти не се сещат за нас (само ние трябва да ги търсим). Ами не ни е приятно това положение и спряхме и ние да се обаждаме....А са много готини, иначе(ама несериозни) ::
Та, как е при вас?
Нашите са само кръстници на детето...че не сме женени
Абсолютно същото стана..Все трябва ние да им звъним..сърдят се..незнам защо така..
Имат деца, би трябвало да знаят какво е...не знам..ама е тъпо някак си да се след кой кога е звънял, ред, място
...Ама когато ние ги търсим не се брои от тяхна страна...ох... 
Абсолютно същото стана..Все трябва ние да им звъним..сърдят се..незнам защо така..
Имат деца, би трябвало да знаят какво е...не знам..ама е тъпо някак си да се след кой кога е звънял, ред, място
...Ама когато ние ги търсим не се брои от тяхна страна...ох...
Ами за съжаление не сме в най-близки отношения 
! Ние винаги се обаждаме и ги каним на гости , но те винаги се оправдават с детето ,че няма кой да го гледа! Обаждат се само по празниците и когато имат нужда от помощ! Живеем в един град и сме на 10 мин път от тях ,но доста рядко се виждаме.
! Ние винаги се обаждаме и ги каним на гости , но те винаги се оправдават с детето ,че няма кой да го гледа! Обаждат се само по празниците и когато имат нужда от помощ! Живеем в един град и сме на 10 мин път от тях ,но доста рядко се виждаме. 
От сватбата насам не сме се събирали четиримата. Но не ми тежи. 
Не особенно,щото те няма да се обадят,ако не се наложи да иде мъжа ми да им преинсталира пц-то или да им свърши някаква работа посред нощите 
А след като отиде една нощ да им инсталира незнам си кво си,щот кумицата е разбира4ка,а след това 4ухме изказвания по наш адрес 
-ай сиктер 
Ина4е кума е пе4ен от всякъде,ама на кумицата все и вее 
Поради факта,4е все някой и е крив-не е кръстница на детето ми 
и не съжалявам
А след като отиде една нощ да им инсталира незнам си кво си,щот кумицата е разбира4ка,а след това 4ухме изказвания по наш адрес -ай сиктер Ина4е кума е пе4ен от всякъде,ама на кумицата все и вее Поради факта,4е все някой и е крив-не е кръстница на детето ми и не съжалявам 
Да. Брат му на съпругът ми и бъдещата му жена /т.е. снаха ми 
- май така се пада, както и аз на нея /. След това ние им станахме кумове и така 
- май така се пада, както и аз на нея /. След това ние им станахме кумове и така .Ние не сме близки,защото живеем в различни градове.Но като си ходим им се обаждаме винаги.
Добре де, защо се получава така? Ние като ги поканихме за кумове, предварително им казахме, че не е нужно да приемат, че не трябва да се чувстват длъжни и прочие (понеже вече ги бяхме поканили за кръстници на детето, да не се чувстват длъжни да стават и кумове), а те направо щяха да ни набият като чуха, че ги караме да си помислят, нямало какво да мислят, било много ясно, че щяли да станат кумове...А накрая даже не се сетиха да ни честитят първата годишнина от сватбата, която беше този юни 
След това се виждахме (пак ние ги потърсихме). Ходихме на плаж, но те и дума не обелиха да питат и да честитят годишнината..все едно нищо не е станало
След това се виждахме (пак ние ги потърсихме). Ходихме на плаж, но те и дума не обелиха да питат и да честитят годишнината..все едно нищо не е станало
, но ние сме кумове на моя приятелка, с която се виждам почти всеки ден или се чувам по телефона 
ние не бяхме много близки, когато ги поканихме за кумове. но от сватбата сме заедно всяка седмица. само сега покрай дребната не излизаме и затова се виждаме веднъж в месеца, но се чуваме по-често. кумата ми дава съвети за бебето, а къмът - за сухопътния транспорт. а двамата заедно се карат на мъжа ми, когато лентяйства. всеки помага както може