Преживяно

  • 7 527
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 072
Мами, това го намерих  в един женски вестник(бг.)брои от 9.12.04., хареса ми много и ме развьлнува и реШих и вас да направя сьпри4астни.




" Синьт ми и снахата заминаха за Америка, когато тя беШе бременна в 8_ия месец. Бяхме като попарени от слана.Не можехме да ги спрем. Нямахме право да ги разубеждаваме_ двама безработни висококвалифицирани висШисти с родители пенсионери_как да отглеждат деца в Бьлгария?... Сега ве4е зная: една от наи_тежките клетви е да осиротееШ при живи деца. Да не можеШ да гуШнеШ пьрвородното си вну4е. Една ноЩ телефона иззвьня в необи4аино време:4естито, имате внук, Ще носи името на татко_ Майкьл, тежи цели...
Когато с  дядо му Михаил отидохме да го видим, Мики, както го нари4аха на галено, ве4е беШе на 3 години. ХодеШе на детска градина, вкьЩи му говореха само на бьлгарски, но тои упорито отговаряШе на английски. БаЩа му се скара за неЩо и строго попита: "Ще слуШаШ ли ве4е?", а той опьва рь4и4ки  по Шевовете и рапортува: " Йес, сьр".И тази двойна езикова комуникация непрестанно ни приземяваШе кьм тьжната истина: за4енати като бьлгари, внуците ни Ще застават под 4ужди флагове и Ще се просьлзяват на 4ужди химнове, дале4 на хиляди километри от гробовете на предците си...
Вьрнахме се по_самотни и по_ безутеШни от всякога. " месеца по_кьсно наШите "деца" ни сьобЩиха( пак в необи4аен за нас 4ас) да посреЩнем Мики, там затваряли градината за ремонт и нямало кой да го гледа през лятото. И ето, 4е след 3 дни наШият бьлгарски "американец2 прелетя над океана, за да се запознае с родината си ( всьЩност , коя е родината му?). 3 дни беШе като ням_ приема, но не предава. РеШихме , 4е спасението му е вьв врьстниците му и го пуснахме на улицата да играе с тях. След малко пред блока ни се 4у олелия. " Не го пипай, не го пипай, Ще те набия"_ креЩеШе Мики на 4ист бьлгарски и настьпваШе застраШително кьм едно хлапе, което искаШе да удари с прь4ка мьрляв едноок пес от кварталната бездомна глутница. А  след минути " кьоравото ку4е", както го нари4аха тукаШните деца, бе "моето ку4е" на Мики. След публи4ния акт на осиновяването му нямахме избор_ изкьпахме го, обезпаразитихме го, ваксинирахме го...Естествено Мики му говореШе на бьлгарски, "заЩото ку4ето си е бьлгарин". След оЩе няколко дни нямаШе и следа от " американския" ми внук_ той бе потьнал в един детски рай, който в Америка не познаваШе_ улицата, с прахоляците и локвите, с жаргона и непрестанните игри, сьс свободата и веселието на  мом4еШките "банди", т.е. с вси4ко онова, което се нари4а волно детство. Без "Йес, сьр" и "Йес, мам", без страх от наказание за окаляните обувки и изцапаните дреШки, без задьлжителното движение по улиците само в кола...
Мики си замина_ на аерогарата имаШе ревове, сьрцераздирателни молби: "Не искам в Америка, искам в Бьлгария" и едва_Що пристигнал у дома си, ни позвани . Вместо "Добьр ден" пьрво попита как е неговото т.е. "кьоравото" ку4е, храним ли го редовно, децата да не го бият. И вместо "До4уване" ни каза:"Довиждане", другото лято пак Щял да дойде на гости, за по_дьлго оба4е...
Какво е това, питам се ноЩем, в о4акване на телефонен звьн.Роден е и живее в Америка, пьрвият език, на който проговори е английският, пьрвите му приятели са американ4ета, има дале4 по_хубав дом от наШия тук, вози се не в "Тико" , а в "Мерцедес". Но... ме4тае за бьлгарската праШна улица и "Кьоравото" ку4е. Незнам какво е . И не ме интересува всьЩност. ЗаЩото тайно в дуШата си се надявам, 4е, може би един ден, тази ме4та, подхранвана от разстояние, Щ его вьрне в Бьлгария . Завинаги. 4овеШката дуШа е една смайваЩа непро4етена книга, в която спомените от детството са най_красивата глава...
                                                               Стефка Димова


П:П.ПроЩаваите, ако има правописни греШки, ни писах на тьмно. Neutral Face

# 1
Интересно на какьв език трябва да говори детето на бьлгарски ли??
Ами че в америка никой не говори бьлгарски. Нали трябва да се приспособява в новата среда. И какво му е хубавото у нас. Майка му и баща му да нямат пари за нищо и да обясняват като едни наши приятели на двете си деца момченца че салама и месото по-принцип са вредни и затова не купуват.
Я стига глупости много добре ще си живее и израстне детето, защо му е да вижда цялата духовна деградация у нас и да израстне озлобено и наркоманизирано момче-както растат повечето сега у нас.
Радвам се искрено за детето че е на хубаво място, а не в Бьлгария

# 2
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Ех,iri как ме разчувства Cry  Cry
мерсим ти за това,ма как го преписа това дългото? Rolling Eyes

# 3
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Цитат на: Anonymous
Интересно на какьв език трябва да говори детето на бьлгарски ли??
Ами че в америка никой не говори бьлгарски.

ами че как тъй никой да не говори български? Shocked  Rolling Eyes малко българи ли има из америката Confused: или  и те на хамерикански си говорят помежду си? Shocked

то по тази логика ще останем без език бе хора Sign Exclamation  Sign Exclamation

# 4
  • Мнения: 1 072
Цитат на: jara
Ех,iri как ме разчувства Cry  Cry
мерсим ти за това,ма как го преписа това дългото? Rolling Eyes



На тьмно, jara, ама с кеф. Heart Eyes

# 5
  • Мнения: 7 430
Благодаря ири.....

Толкова трогателно, естествено, истинско, тъжно...... newsm45  newsm45  newsm45


Как не ми се иска и моето дете да попада в същата ситуация.....

 txtloves България!!!

# 6
  • Мнения: 676
Така се развълнувах и си поплаках newsm45  мойта майка се е 4увствала по-абсолютно същия на4ин като и съобщих 4е е баба от 9000км. Тя за първи път видя Раян това лято когато той беше на 1г и 1м. само го стискаше и прегръщаше и казваше "Ах, на баба малкото мом4енце, баба неможа да си го гушка като бебе". А да не ви описвам какъв рев беше на летището.

Ето това е трагедията в цялата история. Ние живеем добре където и да сме, но нашите родители са наранените.

# 7
  • Spain
  • Мнения: 3 750
newsm45  newsm45  newsm45
baq me trogna .... po towa koledno wreme .......

# 8
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
мерси Ири!!!!!

# 9
  • Toronto, Canada
  • Мнения: 18
Cry  Cry  Cry  Cry  Cry
Малеее, направо "сложи пръст в раната"...
Откакто се роди синът ми (преди 7 мес) не спирам да си задавам няколко въпроса...
Верно, живеем по-добре, ама имаме ли право да лишаваме децата си от ласките и обичта на най-близките, на бабите и дядовците, от безгрижните игри с братовчедите?
А родителите ни,  дали това заслужават- да се радват на внуците си на снимка?...
Извинявам се, че ви занимавам, но така се развълнувах и ми стана мъчноооо...
Весели празници!

# 10
  • Мнения: 470
Ири,успя всички да разчувстваш.
Майка ми и баща ми изгарят от желание да видят Ерик,но поради причини, които не ми се обсъждат,това ще стане след най-малко 2 години.Много е мъчно и гадно,когато си далеч от близките си,но всеки сам си избира как и къде да живее.Надявам се,че съм направила правилният избор.Няма как,страдам и ще продължавам да плача всеки ден,много ми липсват всички в БГ,много ме развълнува написаното.

# 11
Ох, iri, много ти благодаря - така ме разчувства това....
И аз все се чудя когато дойде и моят ред да ставам "мама", дали моята мама ще може да се порадва на внучето си?!
За момента съм в графата - "отчаяно опитващи", но се надявам че всичко е въпрос на време. И кой знае дали няма и при нас да е същата ситуация?!  Sob

# 12
  • Мнения: 470
пак го прочетох,от тук........."Да не можеШ да гуШнеШ пьрвородното си вну4е",започвам да плача Cry

# 13
  • Мнения: 676
Цитат на: ina
пак го прочетох,от тук........."Да не можеШ да гуШнеШ пьрвородното си вну4е",започвам да плача Cry


Ина, престани да го 4етеш и не се разтроивай пове4е. Нямаме нужда от това сега с наближаващите празници, достатъ4но ни е тежко и тужно и без тази статия. Хаиде усмихни се Grinning

# 14
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Ох ,Ире и аз бая си поплаках..  Sob  Тъжно и за съжаление много вярно.... Thinking

Общи условия

Активация на акаунт