- Публикувана: 18 авг. 2006, 00:15 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2006, 09:37 ч.
Кога ви дойде за първи път?
Аз се опитвам да подготвям Димана с подробности, разяснявам всичко директно, но ми е пределно ясно, нея колко я интересува това в момента 
, през едното ухо влязло, през другото излязло 
. Не зависимо, че знаех всичко, се притеснявах от случващото, да нормално е, да на всеки се случва, но е ужасно да се разбере видимо. Всъщност това си важи и до ден днешен, май за цял един определен период си оставаме обвързани със страха някой продукт (дамска превръзка, тампон) да не ни издаде .
Но честно казано самата аз, не се чувствам подготвена, когато дъщеря ми е на 10 (това е наследството от баща й), да има редовен цикъл, всъщност ужасявам се от тази мисъл, което не означава че тя няма да го приеме, като нормална даденост, ама аз да си кажа.
, през едното ухо влязло, през другото излязло . Не зависимо, че знаех всичко, се притеснявах от случващото, да нормално е, да на всеки се случва, но е ужасно да се разбере видимо. Всъщност това си важи и до ден днешен, май за цял един определен период си оставаме обвързани със страха някой продукт (дамска превръзка, тампон) да не ни издаде . Но честно казано самата аз, не се чувствам подготвена, когато дъщеря ми е на 10 (това е наследството от баща й), да има редовен цикъл, всъщност ужасявам се от тази мисъл, което не означава че тя няма да го приеме, като нормална даденост, ама аз да си кажа.
Бях подготвена и от мама и от повечето ми приятелки - повечето бяха съзряли по-рано от мен. Беше ми неприятно и даже си спомням, че помолих мама да не казва на баща ми - СРАМ, а за какво да ме пита човек - ЧОВЕЩИНКА
Бях на 14.
Дано и Бети я споходи това "щастие" някъде по това време, въпреки че се съмнявам
Ако е истина, че децата съзряват вече по рано, може съвсем скоро да го очаквам.
Когато на мене ми дойде за първи път бях уплашена и притеснена, но не защото не знаех какво се случва, а защото ме беше срам да кажа на майка ми. Никога до 14-та ми година не беше отваряла дума за това.
За разлика от нея обаче, аз отдавна съм разяснила на моята щерка как стоят нещата и за нея това вече е нещо съвсем нормално.
Проблема при нея е не че няма да е подготвена или засрамена, а че явно смята менструацията за нещо страхотно и иска да и се случи възможно най-скоро. Само ме кара да и купувам мини превръзки, защото били като за нея
Дано и Бети я споходи това "щастие" някъде по това време, въпреки че се съмнявам
Ако е истина, че децата съзряват вече по рано, може съвсем скоро да го очаквам.Когато на мене ми дойде за първи път бях уплашена и притеснена, но не защото не знаех какво се случва, а защото ме беше срам да кажа на майка ми. Никога до 14-та ми година не беше отваряла дума за това.
За разлика от нея обаче, аз отдавна съм разяснила на моята щерка как стоят нещата и за нея това вече е нещо съвсем нормално.
Проблема при нея е не че няма да е подготвена или засрамена, а че явно смята менструацията за нещо страхотно и иска да и се случи възможно най-скоро. Само ме кара да и купувам мини превръзки, защото били като за нея
помолих мама да не казва на баща ми - СРАМ, а за какво да ме пита човек - ЧОВЕЩИНКА 
Татко беше в командировка в този ден и аз го чаках още на вратата и му се хвърлих на врата, за да се похваля. Той пък се просълзи... 
На мен ми дойде на 11 години и 4 дни! Не се стреснах, защото /по инициатива на баща ми/ майка ми демонстрираше всеки път, че и е дошло! Пред мен си сменяше и превръзките! Явно е било успешно съчетание с цялата информация за половото съзряване, която получих от татко! И всички мои съученички споделяха после само с мен! Приятелката ми кри 2 години от майка си, защото я беше срам!
В седми клас (на колко съм била тогава- на 14 
).
Не съм се уплашила, мама ми беше казала и ми беше дала да чета някакви книги за ограмотяване по случая.
Приех го съвсем нормално, не съм си мислела, че умирам или нещо подобно. Само ме беше срам от татко, защото усещах, че мама му е казала и той ме гледа странно(най-вероятно съм си въобразявала
).
Спомням си, че постоянно ходех да си сменям превръзката дори без да се налага, за нула време на мама запасите свършиха и тя ме светна, че не се прави точно така.
).Не съм се уплашила, мама ми беше казала и ми беше дала да чета някакви книги за ограмотяване по случая.
Приех го съвсем нормално, не съм си мислела, че умирам или нещо подобно. Само ме беше срам от татко, защото усещах, че мама му е казала и той ме гледа странно(най-вероятно съм си въобразявала
).Спомням си, че постоянно ходех да си сменям превръзката дори без да се налага, за нула време на мама запасите свършиха и тя ме светна, че не се прави точно така
. 
на 12. въобще не знаех за какво иде реч. майка ми явно беше отложила образователния разговор за по-късно. аз реших, че умирам, но понеже брат ми имаше гости, не споделих. легнах на леглото и си качих краката на стената, за да ми изтича по-бавно кръвта 
мислех, че така още ще съм жива, когато си тръгнат гостите и може някой да ми помогне. майка привечер забеляза, че липсвам от обяд и ме откри с краката нагоре. какво правиш, вика, аз рева и твърдя как умирам и сега са ми последните часове. и ако може да извика брат ми да се сбогуваме, че гостите му не си тръгват.
пълна дивотия. дано детето ми е малко по-светнато от мен(с моя помощ разбира се).
после майка се разхили, каза нещо нескопосано и ми даде едни гадни превръзки. дори не знаех как точно да ги сложа
като цяло това беше едно от най-подтискащите събития(след като разбрах, че няма дядо коледа).
мислех, че така още ще съм жива, когато си тръгнат гостите и може някой да ми помогне. майка привечер забеляза, че липсвам от обяд и ме откри с краката нагоре. какво правиш, вика, аз рева и твърдя как умирам и сега са ми последните часове. и ако може да извика брат ми да се сбогуваме, че гостите му не си тръгват.
пълна дивотия. дано детето ми е малко по-светнато от мен(с моя помощ разбира се).
после майка се разхили, каза нещо нескопосано и ми даде едни гадни превръзки. дори не знаех как точно да ги сложа
като цяло това беше едно от най-подтискащите събития(след като разбрах, че няма дядо коледа).
Не се стреснах, защото /по инициатива на баща ми/ майка ми демонстрираше всеки път, че и е дошло!
И моята майка беше възприела този образователен подход
+ няколко книжки за момичета + туй онуй от улицата - знаете как е. Бях на 13, началото на седми клас.
Само че сега като чета отговорите за по-късното идване си спомням една случка.
В първия час по физическо на 8 клас (на практика подготвителен в гимназията) медицинската сестра на училището дойде при нас, строи всички момичета и каза: "Която още няма цикъл - две крачки напред". Никоя от нас не помръдна
и тя продължи: "Добре, значи в този клас нямаме проблеми".Този спомен ме навежда на мисълта, че на 14-15 години максисиум се е очаквало всички да имат цикъл. По-късно идване се е смятало "за проблем"
.А за по-младото поколение - знам от сестра ми (по-малка е със 7 години), че в 6-ти клас всичките й съученички вече имаха цикъл.
