Нещо напоследък не ми е както трябва. Нервно ми е постоянно, не мога да се радвам на беба, все ми се плаче.Кърмата ми започна да спира и от това ми е още по-мъчно.Чувствам се виновна. Някак си все ми е криво.Все мисля, че не правя най-доброто за дъщеря ми, че не съм достатъчно добра майка за нея.Вчера се замислих, че това са признаците на следродилната депресия, но от раждането мина почти месец и половина, а тези чувства се появиха отскоро.Непосредствено след като родих и първите два месеца с бебето се чувствах щастлива и уверена.Е, случвало ми се е да избухна, но рядко.Възможно ли е да се касае за депресия?Какво да правя?
- Публикувана: 17 авг. 2006, 13:15 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2006, 22:41 ч.
Закъсняла следродилна депресия - възможно ли е?
Защо да е късна? Следродилната депресия може да те сполети и една година след раждането.
Според мен, първо трябва да споделиш за чувствата си с най-близките си хора, щом срещнеш разбиране, вероятно ще се успокоиш.
Това, което преживяваш е напълно нормално, все пак промяната в живота ти е твърде голяма.
Щом се притесняваш за детето си, значи си достатъчно добра майка. Опитай се да приемеш, че не винаги ще можеш да правиш най-доброто за детето си, ще правиш грешки, това са нормални неща. Никой няма да те съди, най-малко пък детето ти.
На мен никога не ми е идвало на акъла да бъда перфектната майка. Гледаме се както можем, разчитам на инстинктите си, и гледам да дарявам любов!
Според мен, първо трябва да споделиш за чувствата си с най-близките си хора, щом срещнеш разбиране, вероятно ще се успокоиш.
Това, което преживяваш е напълно нормално, все пак промяната в живота ти е твърде голяма.
Щом се притесняваш за детето си, значи си достатъчно добра майка. Опитай се да приемеш, че не винаги ще можеш да правиш най-доброто за детето си, ще правиш грешки, това са нормални неща. Никой няма да те съди, най-малко пък детето ти.
На мен никога не ми е идвало на акъла да бъда перфектната майка. Гледаме се както можем, разчитам на инстинктите си, и гледам да дарявам любов!
Това си е точно следродилна депресия. Аз бях първите 20 дена след като родих с такава. Сега има моменти, в които отшумява и такива, при които се завръща със страшна сила! 
. В моя случай мъжа ми страшно много ми помага, да я преодолея, непрекъснато е с мен, кара ме да говоря, да си излея всичко, да крещя даже, ако щеш! При мен помага! Но съвет немога да дам за съжеление, защото аз самата още не съм се справила с нея! Кураж! 
. В моя случай мъжа ми страшно много ми помага, да я преодолея, непрекъснато е с мен, кара ме да говоря, да си излея всичко, да крещя даже, ако щеш! При мен помага! Но съвет немога да дам за съжеление, защото аз самата още не съм се справила с нея! Кураж! 
Моята следродилна депресия започна три седмици след раждането, когато най-сетне прибрахме дъщеря ни от болницата. Тя се роди в осмия месец и понеже беше само 2 кг. се наложи да постои в кувьоз. Чувствах се изненадващо добре през трите седмици докато тя беше в болницата, въпреки тревогите.
Според мен следродилната депресия се дължи на факта, че в живота на човек настъпва някаква тотална промяна. Изведнъж се оказваш абсолютно несвободен. Нужно е време да се свикне с новото положение. И това на моменти изнервя. Аз лично на това я отдавам депресията.
Няма страшно! Ще ти мине!
Според мен следродилната депресия се дължи на факта, че в живота на човек настъпва някаква тотална промяна. Изведнъж се оказваш абсолютно несвободен. Нужно е време да се свикне с новото положение. И това на моменти изнервя. Аз лично на това я отдавам депресията.
Няма страшно! Ще ти мине!
Аз се чувствам точно като теб.Моето бебе няма още 2 м., аз доскоро си мислех, че аз явно няма да имам следродилна депресия,но уви не ме прескочи.Мисля си,че при мен се случи по-късно, защото допреди 2 седмици майка ми беше при мен и страшно много ми помагаше, но сега се налага да се справям сама(не че се оплаквам).Иначе и на мен кърмата ми спря нацяло.Не се притеснявай, дано и двете скоро да се оправим с това.
Да, възможно е.
Аз не съм страдала от депресия, обаче се чувствах отчаяна, виновна и нещастна, когато и моята кърма рязко намаля и вече не му стигаше за нищо.
Постепенно приех факта и пак съм на 6 - като изключим умората де..
Аз не съм страдала от депресия, обаче се чувствах отчаяна, виновна и нещастна, когато и моята кърма рязко намаля и вече не му стигаше за нищо.
Постепенно приех факта и пак съм на 6 - като изключим умората де..
Не мога да ти кажа дали е депресия,но при мен такова нещо се получаваше от натрупаната умора и неуспяване да свърша всичко вкъщи!Кърмата може да не ти намалява...по-скоро се е урегулирала и не усещаш вече напрежение и подуване...аз за мое спокойствие пиех чай за кърма на Хип и Рицинус Комунис СН5(не по-гомяла потенция,защото СН15 и СН30 са за спиране на кърмата-има доста теми по въпроса)!Все още не съм преодоляла мисълта,че не справям с всичко и оттък имам цял куп за гладене,но все не ми остава време и желания 
!
Аз и досега изпадам в 'истерия' понякога,доста са ми опънати нервите и често крещя ...не мисля,че това е депресия...просто по-напрегнат период!
Успех и бързо справяне с положението
! Аз и досега изпадам в 'истерия' понякога,доста са ми опънати нервите и често крещя ...не мисля,че това е депресия...просто по-напрегнат период!
Успех и бързо справяне с положението
Не мисля ,че е късна , а си точно следродилна депресия
Аз също бях отчаяна , но странното е че нямам вяра в никой , който ми предлага помоща си отглеждането и предпочитам сама да го правя.
Таткото в началото много ми опмагаше , но сега като му я оставя за няколко часа се чувствам ужасно виновна , така че и това престанах да правя...Всички казват, като ти предлагат помощ приеми я , но не е все едно дали е от собстевената ти майка/баба/ или от свекито, колкотои да е добронамерена НАЛИ ?
Аз също бях отчаяна , но странното е че нямам вяра в никой , който ми предлага помоща си отглеждането и предпочитам сама да го правя.
Таткото в началото много ми опмагаше , но сега като му я оставя за няколко часа се чувствам ужасно виновна , така че и това престанах да правя...Всички казват, като ти предлагат помощ приеми я , но не е все едно дали е от собстевената ти майка/баба/ или от свекито, колкотои да е добронамерена НАЛИ ?
Аз също смятам, че те е прихванала родилната депресия. Това е нещо съвсем нормално. Повечето жени я преживявт. При мен тя почна около седмица - две след като бях родила, доста време ме държа (месеци), след това отшумя за известно време, после отново и така... И сега ми се случва от време на време, но доста по-рядко и за доста по-кратко. Аз лично не споделих с никой за нея (и сега не го правя, когато ме прихване). Страхувах се, че може да остана недоразбрана, да се получи някакъв конфликт - всякакви глупости, които се дължаха най-вероятно пак на нея. Как си помогнах ли? - Ами гледах да се развличам постоянно. Не се задържах почти вкъщи (за щастие Евита е лятно бебе и поцял ден мерех улиците с количката 
), срещах се с различни хора - никога с майки 
, и така...
Пожелавам ти успех и не се отчайвай, защото всичко ще премине и след това ще се сещаш с усмивка за този етап от живота си.
), срещах се с различни хора - никога с майки , и така...Пожелавам ти успех и не се отчайвай, защото всичко ще премине и след това ще се сещаш с усмивка за този етап от живота си
. 
Да, следродилна депресия е! Моят съвет е да не я преживяваш сама. Сподели с някой, който ще те разбере било то мъжа ти, майка ти или психолог. Аз за малко да си разваля семейството. При мен продължи доста дълго и на моменти отново ме обзема, но се старая да се контролирам,доколкото мога. Много е лошо знам...непрекъснато те налягат някакви ерни мисли в главата и страх,че няма д се справиш...Аз пък на всичкото отгоре изпитвам ужасна ревност,ако свекито ми се грижи повече за детето,защото си мисля,че то се привързва повече към нея и за това гледам да съм до него нонстоп. Успех !!! 