В осмия месец от бременността ми усетих топче (по-малко от бобено зърно) на долната част на бузата. Постепенно се увеличаваше. Болка имаше само при допир. До този момент не бях се консултирала със специалист. След като родих отидох при личния си лекар. Той ме изпрати при “Лицево-челюстен хирург”. Когато го видя мнението му беше, че е лимфен възел, и че е по-добре да го премахне и да се изследва. От хистологичното изследване се откриха данни за токсоплазмен хроничен лимфаденит, при което ме изпрати на “Паразитолог”. Назначи ми изследване за “Токсоплазмоза”, което беше положително. Лечението ми беше 10 дни с “Бисептол”. Вероятността детето ми да е заразено със същата болест беше 90%. Тъй като съм се заразила в края на бременността, уврежданията при синът ми не трябвало да бъдат видимо никакви. Същите изследвания ги направихме и на детето. Оказа се, че е с “Вродена токсоплазмоза”. Лекарят ни изпрати при доц. Росица Курдова. Тя направи още веднъж същите изследвания, за да е сигурна 100%, че диагнозата е вярна. Резултатите бяха отново положителни. Назначи на детето лечение със следните медикаменти:
Сулфадиазин – 0.500
Пирамитамин – 0.025
Фолиева киселина – 0.005
Ровамицин
За голямо съжаление лекарствата нито ги произвеждат в България, нито пък бяха чували за тях в аптеките. Започнахме да търсим представители, които ги внасят от Западна Европа. Открихме само фирма “Авенсис”, от където ни обясниха, че от лекарствата могат да ни доставят само “Ровамицин” от Унгария. Другите лекарства трябва да ги търсим чрез приятели от чужбина. За радост ги открихме в Испания и се надяваме в близко бъдеще да ги получим и да започнем лечението, което може да продължи една година.
Надявам се, ако има семейство със същите проблеми да ги споделят с нас. Съвета, който мога да дам на всички бъдещи майки е да си правят периодично изследвания за “Токсоплазмоза” по време на бременността, защото това е заболяване, което не е често срещано в България, а е доста сериозно.
Лидия Лазарова, Плевен