Как се държите с децата от предищния брак на съпруга?

Детето трябва да разбере, че тебе те има. Ще рита, ще се муси и ще свикне. Дръж се с него нормално, без излишно угодничене. Ако иска да се види насаме с баща си - нищо лошо. Но ако трябва да прекара уикенда с него, а ти да си сама - не.

  Още от самото начало сме приятели, но става дума за голямо момче. Слава Богу, че е умно и готино дете /е, не е съвсем дете вече, но така си му казваме на нашия батко/ и не съм имала проблеми. До ден днешен идва вкъщи, само ако се е обадил предварително, умира за малката и тя за него 
  Но ако не искаше да ме вижда, не бих го насилвала.

Да но точно това ме чака тези дни и съм адски объркана.Дилемата беше да ходим ли на мори тримата,или не.Малкият се нацупи и аз се жертвах.Не очаквам медали, но ми е кофти.Иначе щеше да е кофти на баща му.

Не го допускай. Ти си съпруга, а не случайна приятелка. Бащата, който е и твой мъж, трябва да има смелостта да се наложи. Иначе детето ще се научи, че става неговото и ще продължи така. 

Вече е късно.Утре тръгват.Ще го преживея някак.Пък и малкия бил добро дете.Нямам достъп до него.Майка му ме мрази.Но от тук нататък накъде и как незная,наистина.

Нормално е да те мрази, дори да не си причина за развода им. Точно затова трябва да покажеш на малкия, че не си чудовище. Оттук нататък - не те виждам, ако трябва, докато малкият се ожени, да ходите поотделно на море.

Честно казано и аз не се виждам. Има обаче една малка, но съществена подробност: с баща му живеем заедно от 8 години с прекъсване от цели 3години. Тръгнах си и отидох в др. град.И там ме намери. Разведе се/не заради мен; брака им беше свършил още преди да ме срещне/, купи къща и ме придума да се върна.Но от 6 години се мъчим да имаме дете и нестава.Наскоро направих първото си неуспешно инвитро. Затова незная как да се държа и какво да правя.Неуспеха ме комплексира и депресира допълнително.Благодаря ти отговорите.

Въобще не е лесен въпрос
Много зависи от това какво е детето, какво му говорят в къщи, какви са отношенията с баща му, по каква причина са разведоха родителите му.
При мен хич не беше лесно.
1 Аз съм ку....та която разби тяхното семейство.
2 Предполагам че точно това се чували в къщи и не само.
3 Децата бяха много привързани към баща си а това означаваше ревност (него ревнуваха към мен)
Обаче нещата се подредиха и мисля че много ми помогна знанията които съм придобила в университета.(психолог съм)
1 в началото не съм проявявала инициатива да бъдат с мен да говорят с мен аз бях като интериор ако искаха да бъдат с баща си трябваше да търпят присъствието ми, със време разбраха каква съм и това ми даде шанс.
2 Не съм казала за майка им никога нищо лошо, напротив винаги когато считам че решението и правилно отбелязвам това и може би на фона на нейните изказвания изглеждах тази която е по добра по възпитана и т.н
3 Винаги бях и ще бъда откровена с тях, децата не търпят лъжа и аз не лъжа и това също е в моя полза.
4 Със мен могат да споделят всичко  и никога няма да ги осъдя и те това знаят даже тогава когато мислеха че ме мразят знаеха че ги разбирам.
5 Когато се със нас никога не скучаят с нас е интересно.
Мога да продължа обаче ще стане дълго и натоварващо.
Искам само да кажа че аз постигнах това с много труд и много разбиране, не е с любов не казвам че ги обичам защото ще излъжа ценя ги като личности и деца и те ме уважават за това.
Времето лекува

        Търпение ви трябва.
         На ваше място бих отишла след няколко дни ,като кажа,че съм имала ангажимент за предните дни.Не бива да се позволява на децата да диктуват условиата независимо чии са.Днес за това,утре за друго...Пък и таткото трябва да си даде сметка,че ВСИЧКИ са еднакво важни.
         А който има нужда да си излива отровата някъде,няма лошо.Но не тук!

Обичам детето на съпруга си от първия му брак. Не толкова колкото моето, но то не знае това. Когато говоря за момчетата казвам нашите деца. Те се разбират помежду си и с това нямам проблеми, карам се и на двамата, целувам и двамата и така по равно.

 Лелее!Ето ме и мен- още една от "к....е" във форума!Гостенката ме разби!Сигурно е потърпевша??!Ами да,кофти е половинката ти да те напусне..,но те не напускат бившите заради друга жена,а защото не се чувстват добре с ъс "законните" съпруги.Ако един мъж е щастлив със жена си той няма да я напусне заради друга.Трябва много да му е писнало...,за да търси онази по-различната половинка, и когато я намери...хоп!Слага край на предишния живот.Но той е този, който решава,а не жената,която е до него в този момент.Винаги съм се чудила на хората как съдят и осъждат поведението на околните.Ами ако имаше повече от тези дето търсят причината в себе си и се опитат да разберат,защо половинката им иска да ги напусне...нямаше да има и толкова "к...и".Никоя жена не е сложила синджира на мъжа с ултиматум:или се развеждаш или...Всеки взема сам решението в живота.Но нали е по-лесно да припишеш "вината" на някой друг...давай,онази чуждата става вещица!А,от там и децата
 от предишния брак живеят с идеята, че ако я нямаше "к.....",тате щеше да е при нас..И върви се доказвай тогава, че не си такава за каквато те мислят...Ами да мислят каквото си искат-тяхно право е.Ако искат да те опознаят,ок!Ще разберат що за човек си.Но ако някой им промива мозъка с простотии и те не искат да ти дадат шанс...проблема е техен!"бившите" не осъзнават ли,че всичко което правят и говорят на децата за "новата"половинка на татко им,може само да разстрои и обърка детските мозъчета,които се чудят на какво и кой да вярват???Мисля, че най-доброто решение е да се държиш напълно естествено и искрено.Реалността е най-доброто решение.Всичко друго е временен театър,на чиято постановка рано или късно идва края.

Тази реплика, стара колкото света, винаги ми вдига кръвното!

Малко се обърках с годините, 8, после 3 прекъсване, после 6...процентите станаха повече от 100%. не искам да се заяждам, но от тези 8 години, през колко от тях той беше женен?

Kалина@, абсолютно си права!!!! Аз сега разбрах защо някои ст горните девойки се обиждат , като им кажем, че са кукли в една друга тема/Хайде да се посмеем - и бившите били хора, а?/ 

Не искам никого да съдя, нито едната, нито другата страна. Не смятам че едните са кучки, но също не смятам, че съпругите заслужават да ги възприемат като жената, която не е успяла да направи горкичкия мъж щастлив. Защото в повечето случаи не е така. Ами ако тя хабер няма, че бракът МУ бил свършил? 

Дразнят ме такива ситуации, в които години наред мъжът - горък той - се прави на мъченик, ухажват го от две страни и не може да намери думи, сили, време, топки...да каже на жена си - влюбих се! край! Какво по-просто от това - и всички заживяват щастливо. Жената ще си намери друг мъж или няма да си намери, но поне ще знае че е сама. Човек е най-самотен не когато е сам, а когато е с неподходящия човек.