С много смесени 4увства съм в момента... Направо ми се реве от не знам и аз какво.
Заведохме го заедно с мъжО, пълен състав от 2 възрастни и 3 деца.
На двора дойде у4ителката да се запознае с нас и да се здрависа. Представих се като майката на Оливер, мъжО бе6е до мене... представи се като "половинката ба6та на Оливер"... аз се смаях, останах без думи, насълзиха ми се о4ите...
В4ера ми бе даден и клйу4 (сори за гре6ките, не ми се намират някой букви на клавиатурата... не съм си у нас и ползвам Кредор) за дома си... божи4ко... на къде отива връзката ни?
Неговите роднини отка4иха сутринта когато 4уха, 4е кара домо4адието ми на у4или6те. Особенно баба му не може да се примири с мисълта, 4е той има някоя си там 4ужденка и о6те 2 деца в живота си... и 4е един вид пове4е или по малко живеем заедно. Едно му казах на него де... да не се кара със семейството си заради мене. 2 пъти й затвори телефона.
Аз от моя страна се карам с майка ми която о6те не може да схване, 4е не ми трябва да ми се бърка в живота нон стоп. Ето, и днес довтаса да изпроводи внука си на даскало. Заяви ми, 4е имала право, 4е била израждала тези деца и ги била гледала година и половина... Иде6е ми да я попитам в какво то4но се е състояло гледането... предполагам, 4е има предвид 2та 4аса на седмица които отделя за тях.
Едно ми е тъпо... Мисля си за моят малък мъж, как 6те се справи с вси4ко. На 10 километра от мен е, на мама бебето. 6те го карат с такси... това ли 6те е от сега на татък?
Другата седмица Неа по4ва градина, а аз запо4вам да у4а на 28 август... СТРАХ МЕ Е... УМИРАМ ОТ СТРАХ. Сърцето ми се е свило... като камък е.
А ба6тата дори се не сети да се обади и пожелае на сина си вси4ко най най и много успехи. Яд ме е, 4е някой който не му е дори и дале4ен роднина се грижи и го е еня пове4е от биологи4ния. Баси и живота скапан...