От кога са първите спомени на децата?

  • 2 800
  • 13
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 15 198
Иво направо ми обърка представите днес.....
Бях чела, че първите спомени на децата са от времето след третата им година. Колко е вярно-не знам. Но, откровено казано, малко разчитах на това. Не че има някакви определени неща, които бих искала да не помни, но като че ли съм си позволявала да се отпускам повече в определени ситуации, като съм смятала, че той няма да помни нищо след време.
Днешната случка:
Иво има братовчедка по-малка от него с 3 месеца. Когато тя се роди и отидохме да я видим в деня на изписването й подарих една дрънкалка. Когато навърши годинка и нещо сестра ми прибра всички дрънкалки, защото вече не си играеше с тях. До тогава когато сме им ходили на гости Иво също си е играл с въпросната дрънкалка. Но откакто е станал на година и нещо повече не я е виждал.
Днес бяхме в някакъв детски магазин, в който се продаваше същата дрънкалка. Иво я видя и веднага й се залепи с думите: "Като на Кати дрънкалката". Определено се изненадах. Бил е бебе на година и половина някъде, когато я е видял за последно, минала е поне година и половина от тогава......
Не очаквах да има подобен спомен.
От кога са първите спомени на децата?

# 1
  • Мнения: 132
Мисля, че е различно. Много деца имат спомени за нещо, което силно ги е впечатлило или нещо в даден момент провокира спомените им.
Моят син проговори много късно - някъде около третата година. Един ден си говорихме за бебета и той ми каза: " А аз като бях бебе говорех, а нямах глас" Аз останах втрещена.
Един ден минахме покрай едно игрище където много рядко ходим и той беше на около две когато с баща му ритаха там топка и той ме попита кога ще ритат пак, а бяха минали почти 2год от тогава.
Сега малката също забелязвам, че помни места където ходим. А е на 1г.
Така че помнят от много малки.

# 2
  • Мнения: 9 894
много интересно - и аз си мисля за това. Ядосвам се, че няма да помни хубавите неща, които му се случват и сега. А може пък да не е така Simple Smile

Лично моите първи трайни спомени са от двегодишната ми възраст - сестрата, която идва вкъщи да ми бие поредната инжекция и аз плача и се крия под одеялото.....и как сядам без гащи на нажежената от слънце метална люлка в яслата  Mr. Green

# 3
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Дени твърди, че помни първото си море. Беше на 2г и 3м.
Помни, че в Поморие ловяха рибки с татко и, защото имаше мъртво вълнение ли, не знам, но рибките бяха като зашеметени и вълните ги изхвърляха на брега. А те ги събираха в кофичка и ги хвърляха във водата...
Дали, защото е много впечатлителна, но тя си я разказва и до сега тази сцена...

# 4
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Щерката твурди, че си помни кръщавката. А беше на 10м. тогава  Shocked, но и тя ми разказва доста елементи от събитието, които аз не съм й споделяла (нито който и да е било друг).
хА сега, де  Thinking

# 5
  • Мнения: 3 506
Синът ми със сигурност помни неща от времето, когато е бил на година и половина, а може би и от по-рано. Аз също бях доста учудена, когато установих този факт...

# 6
  • Мнения: 2 013
Моите впечатления са, че до 3-4 помнят бебешките неща, после постепенно започват да забравят периодите от преди 2,5-3 г.
Не знам дали всички, но моите определено вече са забравили нещата от преди 2-3 г., поне повечето, които преди помнеха.

# 7
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Всеки различно. Аз имам спомени от две години и четири месеца (със сигурност), а си мисля че имам спомен и от преди това, но няма как да го датирам точно. Мъжа ми пък помни неща от петата година нататък. Сигурно и в ранна възраст има такива различия - едни помнят, други не.

# 8
  • София
  • Мнения: 39 718
При всеки е различно. Аз помня някои неща доста ясно от яслата.

# 9
  • Мнения: 8 505
Предполагам,че е различно при всеки,както с много други неща.
И аз помня неща от доста малка,но са все неприятни-мисля,че точно това е причината да ми се запечатат така ярко в съзнанието.

# 10
  • Мнения: 446
Имам спомен за един инцидент с най-любимото ми костюмче - летни престилка и гащички. Вероятно съм била на около година и половина /родена съм през зимата/. Спомням си и едната си баба - починала е като съм била на две години и няколко месеца, вероятно споменът е от няколко месеца преди това.

# 11
  • Мнения: 7 106
На всеки 3-4 месеца пътуваме за по няколко дни в София. Предпоследният път дъщеря ми беше на 1г.8м. Минаваме през Витиня и има 3-4 тунела и аз и обяснявам, че това са тунели и затова в тях е тъмно. на следващият път, след 3-4 месеца качвайки се на магистралята тя ми казва "Минеме тунела". Аз се опулих, защото от тогава тя нито е виждала на друго място тунел, нито сме говорили изобщо на тази тема. Имаме и други подобни случки, но това беше най-фрапиращият за сега.

Аз пък помня неща, от времето когато съм била на 2г. и 2-3 месеца. помня ги като ден днешен. Брат ми е по-малък от мен с 1г.8м. и помня как майка ми го приспива в кошче и аз само чакам да излезе от стаята и обръщам кошчето (барабар с брат ми вътре  Blush) и се качвам аз да спя в него, сгъната на 4. Помня и пердаха който отнесох след това  Embarassed.

# 12
  • Мнения: 945
Когато съм била малка съм иzкарала някакво въzпаление на очите и светкавици от фотоапарат са ми драzнели очите (поне до 10 годишна ми стигаше само да видя фотоапарат zа да потекат 2 реда сълzи). Спомням си една случка, в която баба ми ме държи на ръце и ми покаzва едно дърво, на което уж имало врабчета. Помня, че там врабче не видях, но някой ме снима в това време и много гадно ми стана на очите и много ме беше яд, че са ме иzлъгали. На снимката съм на 1 година.

Другата случка е когато бях на 3 години. Бяхме на гости на братовчед на баща ми в Младост. Аz си играх навън с дъщеря им и помня, че ходихме до магаzина. Година след това пак бяхме там, но баща ми не можа да намери блока. Тогава аz го хванах zа ръка и го zаведох.

# 13
  • Plovdiv->Toronto
  • Мнения: 1 361
Oх тити, сега и аз ще го помня твоя спомен  smile3514 Laughing Laughing Laughing...
И аз имам няколко спомена от около година и нещо, все са свърьани с някаква беля или каскада  Mr. Green. Помня как се изтъркалях по десетте стъпала пред къщата на баба, като се приземих пред мен тупна малката ми червена буйка, от тези с ципче отстрани, за прохождане. Нищо ми нямаше Laughing. Помня как седнах в каймата за луканки, как баба пърли кокошка а аз искам да и помагам, как майка се поряза на един буркан, който се счупи докато ми правеше театър за да ям  Embarassed Laughing. Има и много неща които не знам дали са истина или съм си ги въобразила, доста си измислях  Joy hahaha ...

Общи условия

Активация на акаунт