spodeleno...

  • 4 515
  • 58
  •   1
Отговори
Здравейте!
От доста време чета с голям интрес форума, но чак сега се регистрирах. Сега, когато имам нужда от съвет, от подкрепа или дори само от една мила думичка....или по-скоро от истината.
Ще си позволя да споделя моята история и моля ви мили дами, извинете ме ако съм била досадна.
Ще започна от това че съм бременна. До това е хубава новина....но...може би беше...
И преди всичко това да се случи...
Запознах се с мъжа на мечтите си. Той се млюби, аз също. Розови облаци, срещи и всичко, което се случва на влюбените. В един момент се запознах със семейството му........в началото всичко беше ок . идилия, но се оказа, че е привидно. Майка му е алкохоличка. Присъствах на ужасни неща, които ме уплашиха...и така всичко вървеше по един начин, до момента в който не разбрах, че съм бременна. Разбрах го в работа ми обляна в сълзи от щастие и от страх . а сегаБ Родителите ми никога не биха го одобрили- той е бивш зависим.....поне така ми беше казал.
Обадих се по телефона да му кажа - оглупя  Simple Smile зарадва се....да до тук добре. Видяхме се след работа - и отидохме в тях, където майка му вече знаеше и ни чакаше...и тук започна кошмара...не можах да се зарадвам да го помисля..тя ме обсеби - тук ще е кревата ще учи в еди кое си училище....намразих я. Тя започна да се бърка в живота ми още преди изобщо да съм решила каквото и да е ..и непрекъснато повтаряше - нямаш право да го махаш - раждаш го!!! Представете си как това се отрази на идно 24-годишно момиче с връзка от 1 месец? Без собствено жилище и с доста малка заплата...обсебване- да намразих я!
И тогава се обърка всичко......все още бременна...един ден разбрах , че момчето с което съм е взимало наркотици - след една доста неприятна алкохолна нощ на майка си, която като се напие го гони винаги от тях и той доста пъти и спал навън........на негово място сигурно и аэ щях да се продрусам....Тогава нещо се обърна в мен- почувствах се несигурна объркана...направих аборт. Най-трудното решение което съм взимала, но го направих със сълзи на очи, убеждавайки се че това е най - правилното....но сама не може да гледам това дете а и майка ми ще ме изгони от нас, като разбере от кого е....мина и това...поне се опитвам да е така. А момчето, момчето затъна в наркотиците......беше в комуна..краде пари от мен..но аз бях там, до него обичаща го и подкрепяща го!!!След това като че ли нещата се оправиха....до един момент когато не изчезнаха пак пари..да но тогава няма как той да ги беше взел...оставаше единствено майка му....борех се с вятърни мелници...тя казва той е крадецът, той не иска да повярва че майка му....и това мина....още няколко пъти изчезваха пари...правих му тестове - отрицателни....и един ден, положителен тест, но не за него а за мен - бях бременна. Отново. Щастие. Но кратко....и ето тук..наистина не знам какво да правя- нямам му доверие, нямаме жилище - трябва да сме в тях - при майка алкохоличка и примирил се баща. Таткото - нестабилен. На нова работа - за малко пари....а аз аз в началото на кариерата си - току що завърщила една специалност...дали искам това бебе- да искам го!!!Но къде да го гледам?Как? НЕ мога да разчитам на никого...сама съм..да таткото, но който не познава 10 годишен наркоман, той не знае какво е.....а той ме обича и му личи..наистина ме обича...
какво да правя мили дами...
моля да ме извините че отнех от времето ви
извинете ме и за грешките които съм допуснала при писането...
отчаяна съм...за 5 месеца минах през ада....нерви не ми останаха.......а това малко същество, което е в мен...
приятна вечер ви желая........

# 1
Решението, което трябва да вземеш е много трудно, но според мен ти вече вътрешно си направила своят избор, още след първият аборт, когато си останала с този човек и след това не си взела всички предпазни мерки за да не се получи бременност отново. Според мен искаш да запазиш това дете. Естествено обстоятелствата, които описваш не са розови, но според мен ако деца се раждаха, само когато всичко е розово нямаше да има почти никаква раждаемост Thinking Естествено няма живот за едно бебе при  човек, който е алкохолик, тя следващият път може да изгони и тебе и бебето #Crazy. Затова може би в случай, че решиш да го запазиш най-добре ще е с приятелят ти да се изнесете на квартира или да поговориш с вашите, не се знае може и да реагират, не както предполагаш и да ви помогнат. Още повече, че и той ще се махне от влиянието на майка си. Стискам ти палци да вземеш най-правилното решение за теб Praynig

# 2
  • гр.София-Красна поляна
  • Мнения: 325
Решението, което трябва да вземеш е много трудно, но според мен ти вече вътрешно си направила своят избор, още след първият аборт, когато си останала с този човек и след това не си взела всички предпазни мерки за да не се получи бременност отново. Според мен искаш да запазиш това дете. Естествено обстоятелствата, които описваш не са розови, но според мен ако деца се раждаха, само когато всичко е розово нямаше да има почти никаква раждаемост Thinking Естествено няма живот за едно бебе при  човек, който е алкохолик, тя следващият път може да изгони и тебе и бебето #Crazy. Затова може би в случай, че решиш да го запазиш най-добре ще е с приятелят ти да се изнесете на квартира или да поговориш с вашите, не се знае може и да реагират, не както предполагаш и да ви помогнат. Още повече, че и той ще се махне от влиянието на майка си. Стискам ти палци да вземеш най-правилното решение за теб Praynig
  bouquet newsm17

# 3
  • Мнения: 2 120
Много е деликатна темата, но съм сигурна, че  е наложително да сте далеч от неговите родители. Твоите -- може да ти помогнат, но може и да се сърдят дълго време. Трябва да си подготвена за това.
Приеми, че важни в този момент сте ти, той и бебето.
Иначе аз съм сигурна ,че зависимостите се оправят. Трябва воля от негова страна и помощ от твоя.

# 4
  • Мнения: 2 199
 Изправена си пред много важно решение в живота си...Много е трудно, но щом мом4ето те оби4а и ти него сащо може да преодолеете всякакви трудности, но както казват и другите моми4ета е наи-добре да се отделите на квартира. Пожелавам ви от все сарце да успеете да преодолеете вси4ки пре4ки и да отгледате едно хубаво и шастливо дете. Успех

# 5
  • Мнения: 112
Tuznata ... Предварително те моля да ме извиниш, ако прозвуча по-студено и по-строго...

Никога не съм се сблъсквала наживо с твоя проблем. Никога не съм минавала през твоите трудности. Нямам право нито да бъда съдник, нито да бъда съветник! Но все пак ще се опитам да те подкрепя с някой-друг съвет... Това което си написала ме разплака. Случва ми се много рядко, имам железни нерви... но и те си имат граници.

Както ти казват момичетата тук, избора ти е много важен... МНОГО важен! Хората са казали - вяра всекиму, доверие никому! Когато става въпрос за наркоман, нещата са адски деликатни. Мисли, мисли много... Когато решиш да вземеш решение, трябва да си 100% убедена че това е правилния избор.

От една страна бих ти казала, че ако задържиш детето, ще се справиш. Само трябва да си много силна и много уверена в себе си. В началото родителите ти няма да те приемат (според твоите думи) но в един момент, ако сами усетят малкото човече, или ти им помогнеш да го усетят... ще разберат че това е тяхното внуче. Възпитанието на едно дете не е само ген, то е и пример. Това е много важно! Не е важно че баща му е наркоман... важно е детето да е възпитано, да знае - кое е правилно и кое не е, за кое се прави компромис и за кое не. Това зависи от теб. Може би дори самото дете може да помогне на баща си... знае ли човек...

От друга страна бих те посъветвала, макар и с бучка в гърлото и сълзи на очите, да не задържаш детето... Ако много се обичате с "бъдещия" татко, вземете се в ръце. Вложи цялата си енергия в стремеж към неговото "оздравяване", отделете се от "злите сили", говорете... говорете много и действайте много. Направи всичко по силите си, този човек да се изчисти, да осъзнае бъдещото човече и да стъпи на крака! Направи всичко по силите си, да намериш работа. Бъди независима... бори се! Дано Господ ти даде и трети шанс!

Млада си още, живота още е в началото си - повярвай ми, всичко зависи от теб и само от теб! Опитай да намериш баланса м/у семейство, работа и спокойствие. Опитай да разкараш неприятните влияния на "външни" фактори върху твоят, повтарям ТВОЯТ живот! Вземи се в ръце, усмихвай се и споделяй... с приятелки в живота, с приятелки в този форум... намери пътя към родителите си!

Знай, че тук винаги можеш да намериш подкрепа!

Прегръщам те, целувам те и чакам твоето решение, каквото и да е то!

  bouquet
 

# 6
  • Мнения: 4 370
Щом са минали 5 месеца, мисля че вече е късно за аборт, а и ти си взела решение да си с този човек. Запази бебето , но в никакъ влучай не оставайте да живеете при майка му. Може и да ви е трудно, но ако останете там , ще ви е още по трудно!
Успех, мила.

# 7
  • Мнения: 547
Здравей!Според мен човека с който трябва да говориш е твоята майка.Като за начало вероятно реакцията й ще е такава каквато ти предполагаш.Но после когато гнева й премине първата й мисъл ще бъде за теб,ти да си добре.И тогава тя ще бъде твоят най-добър приятел.И ако да си добре означава след 8-9 месеца да станеш майка тя ще те подкрепи.Но ако случайно греша,не я познавам,поне ще си отметнала едно притеснение-какво ще кажат и направят родителите ти и ще останеш насаме със себе си,но подготвена какво да очакваш като подкрепа или пречки.И най-вече вслушай се в себе си.Млада си и вероятно няма да имаш проблем с нова бременност,но никой не може да предвиди след два аборта какви шансове за успешна бременност ще имаш след години.В съседния форум има много момичета които не са правили аборт или поне не по желание но се борят със зъби и нокти да имат дете,а живота непрекъснато ги подлага на изпитания.Не искам,а сигурна съм и ти не искаш след години да пишеш в съседния форум.Затова послушай сърцето си.Не казвам че ще ти бъде лесно с бебе и с момче,което ще има нужда от теб колкото и бебето,но ние жените сме силни и не се даваме лесно.Това че си останала с него показва колко силна си ти и колко е силна любовта ти към него в момента.Пък и рядко живота е лесен.При повечето хора е поредица от битки,които понякога завършват с успех,друг път не.Но всеки път намираме сили да продължим.Не знам дали успявам да бъда полезна,но не бързай с решението.Защото то не може да бъде поправено какъвто и избор да направиш.УСПЕХ!

# 8
  • Мнения: 1 701
Много е тъжно това което си написала и ме накара да се замисля! Sad
Може би аз не съм права и не трябва да го казвам. Не съм материалистка и определено не умея да преценям правилно хората, защото се ръководя главно от емоции и винаги се опитвам да намеря най-хубавото в хората. После задължително ме разочароват... Наивна съм. НО! Никога не съм си позволявала да съм с човек, в който не виждам перспектива. особено откакто започнах да гледам на връзките си сериозно и да мисля за тях като за "дали бих имала семейство с този човек"!
Възхищавам ти се за това, че виждаш всички недостатъци и осъзнаваш трудностите, които ще имаш с твоето зависимо момче и въпреки това си с него. Аз на твое място не бих имала сили да продължа тази връзка и това ме кара да си мисля, че си достатъчно силна, за да се справиш с отглеждането на детето си и със създаването на едно добро семейство. Може би наистина ако намерите начин да се отделите ще успееш да се справиш и със зависимостта му. Много е трудно да плащаш квартира, сметки, да мислиш за храната и за малкото същество което расте в теб.
От сърце ти пожелавам успех и ще следя темата ти.
Така се надявам да вземеш правилното решение за себе си!

# 9
  • Мнения: 476
Здравей!Аз съм изпадала в подобно на твоето положение и решението което трябва да вземеш наистина е трудно,но най важното сега е този живот който расте в тебе и преди всичко мисли за него.Моят приятел почти като твоя не е много стока,а само къде не е зависим,та накратко докато се чудех и се маех как ще е ,какво ще стане с детето,как ще го гледаме без пари и т.н.докато се ядосвах за грешките на другите,наказах самата себе си и в резултат на всички тези нерви загубих детето в 5-я месец,което никога няма да си простя.Най важното е да си спокойна и да вярваш че всичко ще се нареди така както ти искаш.От все сърце ти пожелавам скоро да бъдеш най-щастливата майка на света и да имаш най-хубавото семейство!..................Пази се........... ::

Последна редакция: сб, 12 авг 2006, 14:09 от Misheto_82

# 10
  • Мнения: 1 187
Стоя тук и мисля какво да напиша и най-вече как, за да не съм много крайна. Решението трябва да е изцяло твое и продиктувано от сърцето и разума, за да не съжаляваш на по-късен етап. Мисли за бъдещето. То е много важно. Не е само да родиш детето. То ще иска да яде, ще му трябват памперси, но най-вече ще му трябва спокойна среда в която да расте, да играе и да се смее. С баба алкохоличка и татко наркоман какво бъдеще ще дадеш на твоето дете. Според мен няма да е светло, а ще е трънливо. Ако си готова да рискуваш здравето и нервите си, давай напред, но ако не си готова да провалиш живота си - бягай и то на далече. Това си е мое мнение и не искам да ти влияя. Просто мисли... Успех в тази сложна ситуация.  Peace

# 11
Благодаря Ви!!!
С цялото си сърце Ви благодаря...
Колкото до решение дали има....не няма...имам още мъничко време през което да помисля...а коремчето расте, аз се тъпча непрекъснато...и когато остана сама си мисля, че може би и аз ще съм щастлива, че ще имам семейство и ще бъда обичана...
Опитвам се да бъда до него. Говорихме. Било моментно залитане...обичал ни искал бебето...даже настоява, че ще е момиче...а на мен сърцето ми се свива..докато той говори, аз се мъча да разбера дали се е надрусал...дори и да не е..как да изживея онези щастливи мигове с таткото? Боли ме...и ми е мъчно....исках да дам всичко на този човек. Показах му колко много го обичам и исках просто Дрогата да я няма в живота ни....понякога се чудя дали направих достатъчно...психолозите от един център, който посещаваше ми обясниха, че това е труден процес..да труден е, но какво да правя? Да съм бременна и непрекъснато да се притеснявам какво ще стане, дали няма да го намеря някъде полумъртъв? Сега трябва да мисля и за малкото човече, не само за таткото..
Благодаря Ви много за това, което сте писали
Благодаря Ви, че в този толкова труден момент за мен...Вие сте тук и не се интересувате дали сме приятелки или не...

# 12
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
...иска ми се да ти напиша 2-3 думи, но ето нА - не мога  Tired, не знам и не разбирам какво да ти напиша...  Confused
Веднъж си се "опарила", но гледам и 2-ри път си на същия хал... Не знам как го позволи, или защо или в кого е вината, но ситуацията е твърде сложна и деликатна...

Получила си нов дар от Бога, нов живот си заченала..., каквото и да сториш - мисли за него.  Praynig

Късмет от сърце  Heart Eyes  bouquet

# 13
  • Мнения: 431
Не знам кой би могъл да ти даде съвет, това е твоят живот.

Ако бях на твое място, бих направила аборт(не разбрах обаче в кой месец си), бих скъсала с наркомана завинаги и занапред бих ползвала предпазни средства, щом не съм готова да бъда майка. Бих си направила тестове за СПИН и хепатит.

Не вярвам в бивши наркомани, не бих избрала за детето си такъв баща, доброволно не бих живяла с алкохолик в една къща.

Но решението си е твое.

Последна редакция: сб, 12 авг 2006, 14:19 от Лизбет

# 14
  • София
  • Мнения: 1 444
Изключително важно решение ти предстои да вземеш. Решение, което ще определи хода на целият ти живот занапред. Не е непостижимо от бивш наркоман да стане съпруг и баща, на който може да се разчита.Но от майка алкохоличка да стане добра свекърва или баба е абсурдно според мен.
Ще ти пиша на лични, имам какво да ти кажа.

Общи условия

Активация на акаунт