Клюкарник или Наръчник как не се общува в обществото.

  • 1 943
  • 21
  •   1
Отговори
"Дете", ти за мен въобще не си дете! И си неблагодарно, и си придирчиво, и не заслужаваш родителите си (пардон - осиновителите си или както там ги наричаш) - ти заслужаваш да си израстнало в дом "майка и дете" - продължавай да цениш утробата от която си излязло повече, от майка си и баща си (можеш да си навериш снимка на ДНК и да и се кланяш! И не забравяй да се самосъжаляваш!!! Даже не ми се говори с тебе - толкова съм омерзена! Пази боже сляпо да прогледа...

Последна редакция: пт, 11 авг 2006, 12:30 от yosarian

# 1
  • София
  • Мнения: 533
Аб, с постинга си престъпваш много граници на коректността и добрия тон. Преди отново да пишеш подобни неща, прочети вниматело правилата на форума - къде е взаимното уважение? Тук всеки има право да споделя мисли, чувства, преживявания, без някой да си позволява да го съди и обижда. Така ли ще говориш и на собственото ти дете, ако един ден мисли по подобен начин? Цинизмът и сарказмът в думите ти са чудовищно жесткоки!!!

# 2
Аб,

това е форум както на осиновители така и на осиновени. Нямам представа на какво се дължи болката, която таиш, но определно нямаш право да обвиняваш едно решило да отговори осиновено дете. Прави ли ти впечатление колко постигна в тази тема, която е директен въпрос към осиновени деца са от ОСИНОВЕНИ ДЕЦА?

С подобно поведение скоро няма да можете да резберете какво мисли  другата страна. Защото ще изгоните всички осиновени деца, които се престрашават да пишат. Според мен би трябвало да ги стимулирате всесто да реагирате така.

Мили майки, моля Ви не превъщайте този форум само в форум на осиновители.

# 3
аб,
Така е, вече не съм дете. А ти майка ли си?
Пиша не толкова, за да отговоря на теб-доколкото разбрах ,омерзението ти ще ни пречи, но аз ще го заобиколя и ще попитам ако ти си майка осиновителка и аз съм твоето дете, гаранцията ти за моята благодарност, признателност и любов към теб вероятно ще бъде омразата, презрението или пълната амнезия към БМ?
Много тъжно ако това за теб е любовта и благодарността .
 

# 4
Виж сега, Дете! Наистина, трябва да призная, че в предния постинг бях много рязка, но то е защото ужасно ме подразни - с маниера да размахваш пръст, да пишеш като последна инстанция и то по теми, по които очевидно не си се дозамислила, и най-вече заради упрека - към мар-мар струва ми се - с  " буците лед" отправени към очевидно благо, любвеобилно и добро същество! Не ми хареса никак опита ти да "избираш майка",  както и заключението за "кръвта" и "гена", както впрочем и цялата постановка на разсъжденията ти!

 Когато някой изпадне в истерия, всички знаят, трябва да се стресне, дори ако трябва - да му се удари шамар - за да излезе от това състояниел Е,  считай моя постинг за протегнат юмрук, в който си разби носа - понеже бързаш да пишеш, без да помислиш и без да прецениш, как (надявам се без да искаш!), ставаш много груба - нищо повече и не по-неприятно от начина по който ти си ми прозву'ала -" каквото повикало, такова се обадило"!

uаква съм аз, с удоволствие ще разкажа по-нататък. За сега, най-важното ми послание към теб е следното: осиновен или не е АБСОЛЮТНО БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ; осиновените не са заразни, спинозни, нещастни или нещо такова - те са като всички останали! !!!Терзае те любопитство и нищо повече и е съвсем нормално! Радвай се, че не си умъртвена, неродена, отглеждана в биологично семейство, което обаче те използва, бие, продава, лишава от много неща, и пр. каквито примери уви има много! Обичай близките си и не се срамувай от тях! Самият факт, че някой те е изоставил, говори, според твоите квалификации, че "кръвта е станала вода" (аз н-р имам роднини, с които не се виждам с месеци и съседи и приятели без които не мога да мина и ден!)! Фактът пък, че си "откършена" - впрочем отново не от майка ти и татко ти, а от биологичните ти създатели - освен негативи ти носи и възможността да основоположиш род - нали си ново стъбълце!

А към твоята БМ ти предлагам да изпитваш благодарност, че те е родила, а не те е убила и разбиране, че все пак е поела риска да те износи - от там нататък тя, скъпа, не ти е майка и го е заявила и пред бога и пред хората - не те е изоставила, а те е оставила, да те намерят родителите ти, защото е преценила, че тя няма да се справи и няма да е добре и за двете! Дали ще я търсиш е друга тема и лично твоя си работа - както решиш, така ще постъпиш, въпросът е какво и защо ще решиш!И т.н.

Поздрави, за сега, а ако прецениш, че не съм толкова ужасна, колкото изглеждам, когато наистина се ядосам.....бих споделила с теб и останалите и други мисли по въпроса

И впрочем, извинения на всички тези, на които тонът от предния ми постинг се е видял неподходящ...

# 5
  • Мнения: 5
Следя темата с интерес и я намирам за много полезна и за двете страни. Нужно ли е обаче да се стига до юмруци и разбити носове?Аб, сигурно си преживяла нещо много тежко, за да проявяваш такава агресия. Не се съмнявам, че мар.мар е благо, любвеобилно и добро същество. Струва ми се обаче, че ЗА ТЕБ тя е такава, само защото е детето, което искаш - таящо безразличие към БМ. Ами ако един ден твоите син или дъщеря решат като другото дете, че кръвта вода не става, за тях също ли ще сметнеш, че са изпаднали в истерия и ще раздаваш шамари, за да излязат от това състояние? Желая ти много търпение и любов!

А относно това:

"отглеждана в биологично семейство, което обаче те използва, бие, продава, лишава от много неща, и пр. каквито примери уви има много"

за жалост, подобни примери, уви, има много и сред приемните семейства

# 6
Скъпа, Неди! Разбира се, че преценката ти е грешна, но преди да вляза в полемика с теб, бих искала да съм сигурна знаеш ли къде се говори за "ужасните чудовища без шии" и разбираш ли защо те питам за това? Моите уважения...

И един жокер - патетичното,лирично, напудрено, винаги оправдавщо и ласкаво следящо глупостите им не е най-доброто отношение към децата - особено към порастналите!

# 7
  • София
  • Мнения: 1 444
Не разбирам защо изобщо трябва да се стига до грубости и раздразнения. Всеки има право на собствено мнение и усещане по въпроса.Всеки различно е приел факта, че е осиновен и има своя позиция по въпроса. Зависи от това каква психика има, колко е чувствителен и какво ли още не.
Аз например съм писала тук, че съм щастлива и благодарна от факта, че съм осиновена. Слава богу, че съм извадила късмет майка и татко да ме вземат и са ми дали много. Открих коя е БМ и братя и сестри, че имам доста, но не ги потърсих и надали ще го направя, не виждам смисъл, нямам потребност. Това обаче не значи, че трябва да укорявам тези, които се чувстват по-различно и мислят по-различно. Затова не ми харесва и реакцията и нападението на аб. Предлагам да се върнем към добрия тон и да не го напускаме.  bouquet

# 8
Скъпа, Marypopins!

Пишеш, че "не разбираш защо трябва да се стига до раздразнение", а самата ти очевидно си раздразнена!
- Пишеш още, че "всеки има право на собствено мнение и усещане по въпроса", но очевидно това не се отнася до мен, до моите мнения и моите усещания?!
- Казваш, че "не трябва да укоряваме тези, които се чувстват по-различно и мислят по-различно", но в нехаресването ти на моята реакця, както и в целия ти постинг се чете сериозен укор към едни мисли и чувства - в случая моите!
- На края, предлагаш "да се върнем към добрия тон и да не го напускаме", от което излиза, че въобще не си чела написаното от мен в 16.41 часа, например!

С други думи, скъпа, самата ти проявяваш раздразнение, не приемаш чуждо мнение и по свой си начин напускаш дсобрия тон, съгласно собственитети квалификации! Какво от всичко това, което изписах в 16.41 толкова те дразни и ти звучи зле? И как би нарекла ти постинг с толкова противоречя в него, колкото са му и изречениятя?

# 9
аб,
Ще изляза от позицията на дете и ще ти отговарям като възрастен, защото очевидно докато съм дете отговорите ти са шамари.
Не зная причините за твоята агресия. Мисля, че под нейно влияние виждаш изкривени нещата и не разбираш правилно хората около себе си.

Ти, обаче,ми помогна много в намерението ми да опиша едни възможни негативни отношеия между родител и дете. И когато писах за кръвта имах предвид точно това, че при едно осиновяване може да се случи детето и майката да са с абсолютно различни дадености - заложби, характер, които да се окажат несъвместими.
Тогава големият човек е  родителя  и от него се иска да се владее и да отдава любов дори когато е много трудно. И тази любов се връща при него, но нали детето трябва да я "научи" от някого.
Мен лично моите родители никога не са ме  били. А теб?
Дано не помислиш, че се заяждам с теб.

# 10
Скъпа, Дете! Ако ти искаш да потъваш в самосъжаление и писането в подобни форуми ти носи удовлетворение, не бих могла да съм ти полезна! Ако наистина, обаче, си в омагьосан кръг и се чудиш как да излезеш, може би ще намериш в гледната ми точка нещо разумно, което да ти помогне да видиш нещата от друг ъгъл?!

Твърдиш, че "проявявам агресия", "виждам изкривени нещата", "не разбирам хората около себе си", "тая болка" и си почти сигурна, че "съм бита" - е, грешиш! Добре съм и слава Богу, нямам причини да се оплаквам (да чукна на дърво)! НЕ ДЕЛЯ, ОБАЧЕ,  ДЕЦАТА (И ХОРАТА) НА ОСИНОВЕНИ И НЕОСИНОВЕНИ!!!!!!!!

Децата (и хората) биват щастливи или нещастни, здрави или болни, умни или глупави, мъдри или наивни, и пр., и пр., НЕЗАВИСИМО дали са осиновени или не! Това, че някой е осиновен е информация от рода на - средно висок, роден еди кога си и еди къде си, със сини очи и кестенява коса и т.н.  - т.е., елемент от биографията и нищо, ама нищо повече!

Според една статистика на ООН  (в резюме, от вестниците), "ако имаш какво да ядеш през деня и покрив над главата си през нощта, ако можеш да ходиш на училище и си свободен да изповядваш религията си без страх, то ти си по-щастлив от 75% от хората на Земята, защото 75% от земните жители не могат да разчитат на тези блага"! И още, колко деца биват абортирани, малтретирани, болни, недъгави, колко остават без образование, колко дори не намират подходяща среда, биват използвани, и пр.,  Е, скъпа, съгласи се, че на този фон, да си осиновен просто нищо не е! Имаш си родители, имаш си хора, които те обичат, а ако толкова ти е необходимо, се задействаш и намираш биологичните ти създатели!

Да си осиновен не е - или за да съм максимално точна - не би трябвало да е - проблем! Осиновените не са жигосани, не са малоценни и нямат нужда от фалшиво, "деликатно" щадене на чувствата! Би трябвало да се възприемат не "като прибрани по милост гуреливи котета" или " благодарни храненичета", както грозно се изрази Marypopins, приписвайки ми съвсем незаслужено тези си мисли - би трябвало да си живеят живота, както всички родени, и да се концетрират около основния му въпрос - какъв му е смисълът и как точно трябва да се изживее пълноценно!

Колко пъти си виждала по телевизията, малки деца, които казват - "стани ми майка" - е на този фон, не се ли чувстваш късметлийка, че си имаш? Друг е въпросът, че тя може да не е точно такава, каквато искаш, но това скъпа се отнася и за много неосиновени - майка, баща, брат, сестра не се избират - каквито ти се паднат! Различия между родители и деца има във всяко семейство и почти всички в пубертета "пре-оценяват" своите родители и си изграждат стереотип относно как биха искали да изглеждат и постъпват, и каок не, говорим дори за разлики между поколения, от където не следва че децата не обичат родителите си или обратно!

Човек живее и трупа опит, усъвършенства се, опитва се да израстне, да бъде щастлив и ако може да направи щастлив и на някой друг! Във всички случаи, ако някой започне жизнения си път в неравностойно положение - н-р куц, болен, сляп,  - му се възхищаваме ако не потъне в проблема си, а го преодолее и продължи напред! Е същото е и за осиновените деца - осиновен, осиновен, е и? Трябва ли това да е основание за "половинчат живот", с недомлъвки, под сурдинка, с усещането за "деликатност" на проблема и заравяне в миналото? Не, скъпа! това следва да се приеме, осмисли и загърби, най-малкото защото е в миналото и защото осиновеният не носи никаква вина за това - това не е негов проблем, това не е проблем на осиновителите, това е проблем на биологичните създатели!

Абсолютно не съм съгласна с клишето за "кръвта вода не става", както вече разбра и достатъчно добре ти го обосновах, за да се повтарям. Кръвта се изследва в лаборатории, генът си проличава с времето - с възрастта, н-р, разбираш от ревматизъм ли ще страдаш или от нещо друго, а биологията е видна в огледалото - всичко останало е душа и среда - твоята душа и твоята среда! В сферата на човешкото движещи са разумът, добротата и любовта, а не кръвта!

Желанието ти да познаваш жената, която те е родила е най-обикновено и нормално в случая човешко любопитство, а не зов на кръвта! И на мен ми е любопитно, какви са били предците ми по времето на хан Аспарух, но не зациклям там! Ами фактът, че английската кралица например знае родословното си дърво от 1700 години струва ми се, не я ли кара понякога да се замисли, в тази бясна битка за трона, дали всеки път родът е продължаван точно в семейството или някой неишзвестен е помагал, и пр., и пр. И какво от това?

В този ред на мисли харесах разсъжденията на мар-мар - не защото няма потребност да търси жената, която я е родила (въпреки, че според мен, това е най-правилното и здравословно решение за всички страни в случая), а защото е намерила баланс и си гледа спокойно напред! Ти ми прозвуча ужасно с патетиката "кои сме ние да твърдим, че кравта вода не става", с хленча по "родословното" и най-вече, с намека, че осиновителтие по принцип може да са грижовни и любящи, обаче....звучеше си все едно...те са си в края на краищата едни детегледачи....е, точно заради това изригна вулканът в първия ми постинг! Абсолютно неверно!

Който стига до идеята за осиновяване, той е човек дълбоко узрял, че в края на краищата смисълът на живота не е  в това да хапнеш, пийнеш и направиш кариера, а да предадеш всичко което си научил и разбрал, по начин по който смяташ, че трябва, на един малък човек, като му спестиш всичко неприятно, което на теб не е било спестено и си го обичаш до гроб! Е, винаги ще ми звучи кощунствено приравняването на толкова скъпоценни мисли и чувства с едно "детегледане", "обслужване" или не дай си Боже - "хранене"! Е, кощунство е да се разсъждава така! И тази майка и този баща да се наредят там нейде на втора, трета позиция - много си ги обичам, обаче...

Няма такова нещо скъпа - или ги обичаш, или не - или ги харесваш или не - и впрочем дори да не ги харесваш и обичаш, може пък и да си права, но причината не е в това, че си осиновена, а в това, че не харесваш такива хора - и да беше от тях родена - пак така щеше да разсъждаваш - а това е съвсем, ама съвсем ДРУГА ТЕМА!!!!

Колкото до въпроса дали да търсиш жената, която те е родила или не - както ти писах - това си е изцяло твоя работа - както го чувстваш ти! След като обаче, още като си била бебе, тази жена е заявила и пред хората и пред Бог, че не може да ти бъде майка и е достатъчно разумна, за да даде тази възможност на друг човек, с когото съдбата да те срещне, за да бъдете щастливи, защо смяташ, че трябва да ходиш и търсиш някъде и някого?

"Идваме на този свят и попадаме в нечие семейство, за да ни помогне да укрепнем и порастнем, докато станем способни да създадем нашето си семейство" - за съжаление не аз съм измислила тази прекрасна мисъл! Пожелавам ти да погледнеш в огледалото, после да благодариш на Бог, че съществуваш, да приемеш хората, които те обичат и които обичаш такива, каквито са, както и те така са приели теб, и да се устремиш с мечтите си напред - към твоето бъдещо семейство, в което ти ще бъдеш разумна, силна, смела и любяща, за да не допуснеш, твоит деца (осиновени или неосиновени) да бъдат наранени!

Спортувай, ставай красива, учи езици, помисли за добра професия (ако вече не си го направила) и си търси твоя си човек, с когото ще направите вашето си семейство!!!

Бъди щастлива!

Бъди щастлива!


# 11
  • Мнения: 295
Мисля, че съвсем незаслужено нападнахте Аб - нали се извини, че е допуснала да реагира бързо и малко по-остро, но после си обоснова мнението. В думите й има много ценни, поне за мен, мисли. Защото аз също съм на мнение, че осиновените не са жигосани, че са съвсем нормални хора и в този дух искам да възпитавам детето си. А дали ще успея, Божа работа. Аб казва нещо много хубаво, но за съжаление зле интрепретирано от вас. Предлага на осиновените да са благодарни на своите биологични майки, че са ги родили, а не убили, че като са ги оставили, а не изоставили, както пише,са им дали шанс да намерят своите родители. Къде тук виждате благодарност до гроб към осиновителите? Също и ясно казва, че дали някой ще търси своите биологични родители е въпрос на личен избор. Мисля, че последният постинг на Аб дава добър материал за размисъл както на осиновени, така и на осиновители.

# 12
  • София
  • Мнения: 1 444
Последно ще си позволя да отговоря Да, в последният си пост аб е просто неузнаваема, на 360 градуса промени позициите А относно обръщението към мен, ще го подмина с усмивка, не желая да разбивам илюзиите на аб, че е *осенена* и да изземвам ролята и на *вестител* Добре, че вечер се захлажда и и позволява да седне и да даде ценните си съвети за живота на закъсалите
С оглед невероятните и проникновения не разбирам защо го дава така анонимно, защо разкрие самоличността си?  newsm78
Лека вечер на всички!!! Ако съм досадила на някой от останалите, които принудихме да четат репликите и дупликите ни- сърдечно моля за извинение!!!  bouquet

# 13
  • София
  • Мнения: 533
Моля ви, момичета, нека спрем до тук с полемиките. Това не са просто спорове и различни гледни точки - на места езикът е прекалено остър и целенасочено саркастичен.

Нека не съсипваме хубавия форум...

# 14
аб,
аз не се самосъжалявам и освен това нравоучителните ти писания не ми казват нещо особено ново.
Чудя се само дали детето ти ще те разбере след като си го "наместила" с юмрук, а после си му прочела история, статистика и извадки от дипломната си работа за "правия път".

Впрочем считай, че  първоначалното ми обръщение към майките осиновителки е най-вече за майки /?/ като теб.
Аз също се извинявам на останалите, ако съм заела повече лично пространство.

Общи условия

Активация на акаунт