ТУК ПОГЛЕДНИ И УСМИВКА ПОДАРИ...

  • 4 621
  • 104
  •   1
Отговори

Анкета

Имате ли желание да посетите дом за деца без родители?

Опции:

* Гласуването приключено: сб, 09 сеп 2006, 20:54

  • София
  • Мнения: 2 210
Здравейте настоящи и бъдещи мами и татковци! Обръщаме се така “официално” към вас, с една молба и информация. Това не е зов за помощ, а по скоро желание да ви информираме за някои неща.
Всяка седмица група  мами от този форум посещаваме дечица в домове за деца сираци. Знам, 4е има много от вас, които биха искали да идват с нас или да помогнат на тези невинни душички, но не знаят как да го направят, не се чувстват “в свои води” в подфорума за Благотворителност или просто досега не са се сещали, 4е могат със съвсем малко да помогнат за пове4е  усмивки на децата, които си нямат никого.
Децата в домовете са в няколко възрастови групи (в различните домове) и навсякъде се нуждаят основно от едно – НЕЖНОСТ, ЛАСКА, ДОБРА ДУМА. Битовите условия, както се сещате, не са добри, всички домове имат нужда от ремонт, мебели и пр.За това, обаче са нужни много средства.
Това, което ежеседмично се опитваме да осигурим, тъй като наистина държавата не го прави са пресни плодове,някое и друго лакомство, по-малко дрехи и играчки. В ходенията всяка седмица носим на децата плодове, мляко, понякога книжки и играчки. Събираме по 5, 10, 15лв от всяка от нас. Понякога не можем да осигурим пове4е от един плод на дете, но за тях и това е нещо. За бебетата с вашата невероятна помощ успяваме да осигурим сухи дупета.  bouquet  bouquet  bouquet
Пак искам да кажа- не е въпроса само до средства- децата имат нужда от любов, затова колкото пове4е хора ходят- за децата е по-добре.
В различни моменти , в различните домове има нужда от различни неща. В момента в дом N7 в София (намира се в Овча Купел), където децата са м/у 3-7 години например имат нужда от конструктори и строители, децата имат плюшени играчки, но (както и моето собствено) не си играят много-много с тях. Сигурна съм, 4е както и моето дете, така и други дечица имат по пове4е от един. Нека другата седмица зарадваме малките “строители”.
В дома “Св.Параскева” са сладурчета м/у 0-3 год. Там домът е в доста по-добро състояние, но нуждата за пресни плодове, сокове и памперси е ежеседмична. В момента там има нужда от кремчета против подсичане- Бочко, Здраве или подобни.
Ако някой от вас иска да помогне-да дойде с нас, да подари нещо или да помогне дори с минимални средства- нека пише тук, в подфорум Благотворителност или на ЛС. Надявам се тази тема да не остане без посещения и ежемесечно да помогнем поне на част от стотиците дечица , забравени от държавата и изоставени от родителите си.
Гарантирам ви, 4е ако веднъж видите как грейват детските личица при всяко посещение при тях ще ги заобичате с цялото си сърце! Ако някой иска да види колко сладки са тези дечица- може да ми пусне мейл- за съжаление не е редно снимки на децата да бъдат публикувани публично по какъвто и да е било повод.
Списък с домовете, които редовно посещаваме ще намерите малко по-късно в подфорум Благотворителност. Там има и информация и отчет за всяко посещение. За всички закупени неща за децата се взимат съответните касови бележки или фактури, така че ако някой има желание да помогне с пари, а не иска лично да идва в домовете- ще предоставяме пълен отчет.
Грубо нуждите за едно посещение (плодове за 2-3 дни, вафли и сокове) до този момент са около 50 лв.(поне толкова успяваме засега да заделяме шепата мами Sad), надявам се да се присъедините към нас Hug Hug Hug и да можем д им подсигуряваме регулярно плодове и някои консумативи за цялата седмица.
ВЯРВАМЕ ВЪВ ВАС! Heart Eyes

П.С. Това са домовете, в които софийските мами ходим най-често:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=119882.0
Надявам се списъкът да бъде допълнен за цялата страна.

Последна редакция: чт, 10 авг 2006, 21:32 от Emi

# 1
  • Мнения: 2 353
 Много хубав пост. Много човешки.  Hug

# 2
  • Мнения: 5 299
Да, ходила съм. Пак бих го направила.

# 3
  • Мнения: 6 315
Аз имам сериозен проблем .... Не мога да отида в дом, по простата причина, че психически ми е трудно да издържа. На някого ще му се стори пълна глупост, но за пръв път посетих такъв дом на 13 години и от тогава не мога. Буца ми засяда в гърлото Sad. А особено сега гледам да си пазя нервната система за детенцето ми. Това, което ще видя, ще ме накара да страдам Sad. Не мога и не бива. Еми, ако има нещо, с което да мога да помогна - имам запазени дрешки от дечко - веднага ги давам, ще опитам и с друго да помогна ... но не мога да дойда, съжалявам  Cry. Поне не сега, мисля че ми трябва време.

# 4
  • София
  • Мнения: 6 743
Много хубав пост. Много човешки.  Hug
Да, така е, но се чудя защо теми като тази ще заминат някъде в небитието и имат 1-2  мнения, а други, които се заключват, като една днешна тема, навъртяват 9 страници за няма и час  Thinking Thinking Thinking

# 5
  • Мнения: 5 877
Откровено мога да ти кажа какво ме тревожи.
Тревожа се, че не е редно да отида веднъж, трябва да е редовно или децата ще се почувстват наново изоставени.
Тревожа се, че едно или повече деца може да искат да ги взема със себе си, а аз не мога.
Или че ще бъде прекалено непоносимо.
Това съм чувала поне от свои познати.
Така ли е?

Дрешки мога да дам много... за пъзела ти писах в другата тема.

# 6
  • Мнения: 2 550
Аз съм ходила много пъти, докато бях ученичка.
Всеки път се прибирах болна.

# 7
  • Мнения: 2 353
  Може и да не заминат, свидетели сме и на по-големи чудеса.
  Маргарита напълно те разбирам. Хората растат по различни начини в различно време. Всеки ден превъзмогваме по нещо, което ни се е струвало много трудно. Имаме различни пътища, с различни "битки". Важно е желанието. Един помага с едно, друг с друго. Децата имат нужда от всичко.
  Анда, ако разчитаме на тази теория значи никой да не ходи никъде. Ако всички ходят където им се ходи, децата ще имат доста посетители. Важното е да не се дават напразни обещания. Дистанцията е нещо, на което се учат децата, учим се и възрастните. Но ние сме по-силни, нали?

# 8
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Много съжалявам, че тази година докато си бях в БГ, не можах да си организирам добре времето и да дойда поне веднъж с вас. Живот и здраве, ако/като си дойдем догодина, ще дойдем с голямата ми дъщеря непременно (тя има огромно желание да раздаде бонбони на малчовците).
А иначе по темата - за първи път стъпих в такв дом на 9 годишна възраст. Бяхме сключили "шевство" от училище и ходехме всяка седмица. Много е мъчително да виждаш тези деца, а още по-мъчително е да се разделяш с тях.

# 9
  • Мнения: 5 877
Не е теория. Въпроси са и се отнасят конкретно до мен. Малко ме е срам.
Надявам се някой да ми отговори, най-вече авторката на темата.

# 10
  • Мнения: 4 195
Откровено мога да ти кажа какво ме тревожи.
Тревожа се, че не е редно да отида веднъж, трябва да е редовно или децата ще се почувстват наново изоставени.
Тревожа се, че едно или повече деца може да искат да ги взема със себе си, а аз не мога.
Или че ще бъде прекалено непоносимо.
Това съм чувала поне от свои познати.
Така ли е?

Дрешки мога да дам много... за пъзела ти писах в другата тема.
мога ли аз от нейно име да опитам, защото авторката днес се развихри и е свършила чудесна работа, но със сигурност е уморена вече
по 1 въпрос - веднъж отишъл при тях човек - намира начин да го направи отново - рано или късно, от друга страна - децата от първия път трудно биха се привързали към теб, те са по различни от нашите деца, на тях им е необходим повече от половин час за да се сближите и да те познават и да питат за теб, но пак казвам - веднъж отишъл при тях - човек винаги се връща - жена, станала майка - със сигурност.
по втория въпрос - не, децата няма да те помолят да ги вземеш с теб, но не биха отказали половин часова игра или разходка с тях - емоционално ще са адски щастливи и доволни.
по третия въпрос - да непоносимо е, всяка една от нас е преживяла истински шок при първата си среща с тези деца.......с реалността, но нали именно в това се състои нашата задача - да променим реалността, защото за тях това е начин на живот - за мен лично просто съществуване, така никое човешко същество не трябва да живее, никое, най-малко дете.
момичета уверявам ви - децата там са едни прекрасни малки палавници, чудесни бебета, щури тинейджъри и мадами, деца като всички други..........но в техния живот липсва най-важното човешко чувство - любовта, липсва им ласката, нежността, грижата, доверието, сигурността - представете си го само за миг, мислите ли че вие бихте оцелели без тези неща - едва ли Peace Peace
след срещата си с тях всяка една от нас се чувства адски зле........но винаги се връщаме, с още повече любов, с още повече страст, с още повече желание да бъдем с тези деца - всяка тяхна усмивка е победа, всяка тяхна прегръдка е победа, всяко изцапано от шоколад носле е победа.победа над лошотията, победа над всички онези хора виновни тези деца да са по домовете - родителите им, държавата, чиновниците, отговарящи за техия застой по домовете, понякога дори и персонала в тези заведения - мислите ли , че което и да е дете заслужава подобна съдба - аз не, момичетата, които имам чест да познавам - също Peace  bouquet

# 11
  • Мнения: 2 353
  Анда само искам да ти кажа - абсурд е да те е срам. Ти не си длъжна. Никой не е длъжен, говорим за свободна воля. Никому не е от полза чувството на срам или вина. Любовта е тази, от която се нуждаят децата, независимо дали са родени от Фиданка или Елизабет. А това няма нищо общо с чувството за срам Peace
  Извинявам се, че отговарям, въпреки че не съм авторката на темата.

# 12
  • Мнения: 3 491
Аз съм влизала в такъв дом на 18 години, свидетелствах на една приятелка да прави дарение, и си спомням, че децата бяха невероятно любвеобвилни, още като те видят и тръгват да те прегръщат. Не знам как е сега положението.
Според мене обаче притесненията и на Анда, и на Маргарита, и на може би много други като тях, са основателни. Подобни притеснения като че ли се разбиват с колкото се може повече конкретност, и в това отношение опитните благотворителки могат да са от полза. Ами ако това дете все пак поиска да го вземеш, какво ще кажеш? Имам предвид, каква е готовата фраза, която трябва да се използва? Дори и децата в действителност да не искат подобни неща, защо да не се разиграе една хипотетична ситуация?
Как точно преминава посещението при тези деца?  Колко време отнема? Какво питат те? Какво отговарят посетителите? Какво е позволено на посетителите да питат? Има ли теми, които трябва да се избягват, и как става това, с какви фрази? Прието ли е да се показва предпочитание към определено дете? Ей такива неща.
А що се отнася до набирането на средства, ми е интересно има ли клауза в българското законодателство, която да облекчава данъчно дарителите? Мисля, че това би бил нелош финансов стимул.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 210
Откровено мога да ти кажа какво ме тревожи.
Тревожа се, че не е редно да отида веднъж, трябва да е редовно или децата ще се почувстват наново изоставени.
Тревожа се, че едно или повече деца може да искат да ги взема със себе си, а аз не мога.
Или че ще бъде прекалено непоносимо.
Това съм чувала поне от свои познати.
Така ли е?

Дрешки мога да дам много... за пъзела ти писах в другата тема.
Абсолютно разбираемо в всичко това, което те тревожи!
Всъщност аз ходя отскоро при тези деца. По същите причини (даже по-скоро заради като тези на Марги) не исках да ходя. Участвах във всяка акция с колкото мога (пари или др.), но не събирах смелост да ида. Страхувах се за собствената си емоционалност, затова как ще прегърна моето дете след това и за още много-много други неща.
Отидох с колебания, но в първата стая , в която влязох (бебешки дом в София) видях страшни сладури. Всички деца са хубави, но едно дете завинаги си взе част от сърцето ми! (мога на ЛС да ти разкажа много за него- тук не е  редно). Гушнах го и имах чувството, 4е прегръщам моя син, 4е е 4аст от мен. С никое друго детет досега не ми се е случвало. Гушках го пове4е от час, очаквах, 4е като го върна в креватчето ще се разплаче, а той само ме погледна със сините си очички и ми се усмихна с най-сладката и ценна усмивка, която бях виждала досега. Това е.
После видях по-големите (до 3г)- там купонът е страшен- радват се , пеят, един бонбон, една обикновена вафла (която моя син няма и да погледне) кара цялото им личице да грейне, радват се на всяка счупена, ползвана играчка, а когато ги погалиш или гушнеш, усещаш колко им е нужно това.
След тези емоции, аз сама си отговорих на първия ти въпрос-и да искаш- няма да отидеш само веднъж Laughing
На втория ти въпрос- странно, но дори и големите не питат и не искат да ги вземеш със себе си. Тези деца са реалисти и философи от много малки. Животът ги е научил явно....Моя приятелка , която живее до дома в Овча Купел ми беше разказвала, 4е като минава оттам те хвърляли играчките си на улицата , за да им ги занесеш и като се доближиш почват да ти се молят , да обещават, 4е ще слушат и , 4е ще им бъдеш "най-добрата мама на света". В прав текст го казвам- аз това няма да мога да понеса. Но- няма такова нещо. Децата ни приемат много нормално, викат ми "како" Embarassed или "Еми" Wink, дори не питат 'Кога ще дойдеш пак"
За непоносимо- в началото е трудно, но виждайки колко много значи това, което правиш за деца, които нямат нищо- преживява се и си струва!
  bouquet  bouquet  bouquet

# 14
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Аз съм влизала в такъв дом на 18 години, свидетелствах на една приятелка да прави дарение, и си спомням, че децата бяха невероятно любвеобвилни, още като те видят и тръгват да те прегръщат. Не знам как е сега положението.
Според мене обаче притесненията и на Анда, и на Маргарита, и на може би много други като тях, са основателни. Подобни притеснения като че ли се разбиват с колкото се може повече конкретност, и в това отношение опитните благотворителки могат да са от полза. Ами ако това дете все пак поиска да го вземеш, какво ще кажеш? Имам предвид, каква е готовата фраза, която трябва да се използва? Дори и децата в действителност да не искат подобни неща, защо да не се разиграе една хипотетична ситуация?
Как точно преминава посещението при тези деца?  Колко време отнема? Какво питат те? Какво отговарят посетителите? Какво е позволено на посетителите да питат? Има ли теми, които трябва да се избягват, и как става това, с какви фрази? Прието ли е да се показва предпочитание към определено дете? Ей такива неща.
А що се отнася до набирането на средства, ми е интересно има ли клауза в българското законодателство, която да облекчава данъчно дарителите? Мисля, че това би бил нелош финансов стимул.

аз ги разбирам момичетата,но вече трета година шепа от нас успяваме да покажем на другите,че не е толкова страшно и сме длъжни до опитаме да променим поне малко живота на децата.Човек си променя мисленето от тези срещи ,осъзнава много от реалността и спира да го е срам,или да му е неудобно.Въпрос на малко време.
По отношение на въпросите newsm78Няма готови фрази и отговори,нещата ти идват от вътре,там на място.А и никой няма да отиде сам,без някоя от нас.Идеята е да помагаме в грижите и отглеждането,защото 10 от нас са недостатъчни за тези 6-7 дома където ходим Sad
До сега поне дете не е искало да го вземем,ако има такава реплика аз бих казала,че ние сме гости и сме дошли да си поиграем.

Отиваме в някой дом и оставаме 2,3,4 часа.........Раздаваме на тях каквото носим,храним ги,сменяме памперси,разхождаме ги,помагаме на персонала.Дори понякога памагаме с транспорт до някоя болница или каквото там се налага.
Избягваме семейните теми,но имайте в предвид,че децата до 3 год. не говорят много,а тези от 7 г.нагоре са наясно с положението си и наистина ни приемат като приятели.
Да,показваме предпочитания към определени деца,но се стараем да не е за сметка на другите.Не може да не си харесаш някое бебе или по-голямо дете и то да не ти влезе под кожата,невъзможно е.

Така е трудно да отговоря на всички въпроси,но се надявам,че съм успяла малко да ви разбуля иситана около посещенията,защото за тях пишем не толкова подробно в другият форум.
Истината е,че силите на персонала не стигат и това рефлектира върху децата.Оставете държавата и това какво трябва тя да направи,говорим за реалността и това,че докато не се промени тя законово ние не можем да оставим децата така.

Има данъчни облекчения и те са до 10% ,но те са важни при големите дарения,иначе  newsm78........сметнете си сами Sad

Общи условия

Активация на акаунт