Страх от тъмното

  • 2 509
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8 905
Здравейте всички!
Днес вече не можах да се сдържа да не помоля за помощ относно проблема, който имам с шестгодишната ми дъщеря. А той се изразява в нежелание да спи самичка в стаята си. Не знам дали е точно страх от тъмното - това й е последната версия. Може би нещата произтичат от това, че през студените месеци спим всички в една от южните стаи, а само през лятото спим в отделни стаи. Може би е свикнала с нас и затова сега не иска. Но вече е голямо дете и очаквах, че бързо ще свикне отново да си спи самичка. Само че вече месеци насам нещата си остават без промяна, да не кажа и че се влошават. Не помня кога за последно сме си легнали вечер без безкрайни уговорки от нейна страна, без сцени и т.н. Напоследък се стига и до плач. Всичко това ми действа страшно стресиращо.
Опитвам със спокоен тон да разбера къде е проблема. Тя ми казва, че сънувала кошмари и си мислела за страшни неща. Обяснявам й, че вкъщи няма абсолютно нищо страшно и че човек преди да заспи трябва да си мисли за приятни и хубави неща. А тя ми казва, че не можела. Не ме пуска да изляза от стаята. Снощи спах при нея...
Всичко това рефлектира и върху отношенията  ни с таткото, естествено. Той вече едва си сдържа нервите по въпроса. Според мен не бива да й се караме. Той пък твърди, че тя нарочно се държи така и ни манипулира.
Не се сещам за нещо, което би могло да провокира подобно поведение у нея. По принцип гледа всякакви филми по телевизията, но не се сещам да е гледала нещо страшно. Отношенията между мен и таткото са прекрасни. Не е била свидетел на някакви разправии между нас. А нашето отношение към нея винаги е било приятелско, в смисъл, че избягваме да й се караме, а гледаме да разрешим проблемите с добро. Стараем се да задоволяваме всичките й потребности, доколкото не граничат с капризи. Искам да кажа, че живеем съвсем спокойно. Не мога да си обясня подобно поведение от нейна страна.
Чудя се дали наистина има някакъв проблем - страх от тъмното и т.н. Или наистина ни манипулира. А възможно ли е от едно такова фалшиво начало да се породи истински проблем със спането сама?

Изобщо положението е кошмарно...
Моля, ако някой е имал подобен проблем , да даде някаква идея!  Praynig

# 1
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Елина имаше такъв период, но не знам дали може да се сравнява, защото тя е на 4...
Преборихме страха като оставям вратата на стаята отворена към коридора, където е светнато и съвсем тихо и пускам радио.
Това продължи известно време и започна да си заспива сама.

Понякога впрягаме и разни животни - пазители Simple Smile...но те са си откровено глезене вече...не мисля, че вярва в тях:)

# 2
  • Мнения: 7 831
Нямам подобен проблем. Но съм чела, че когато децата се страхуват от тъмното, не трябва да им обясняваш, че няма нищо страшно, а трябва да ги оставиш да говорят и разказват с подробности за "чудовищата си". Това ги успокоява повече.
От друга страна напълно е възможно да се опитва да ви манипулира. Тя е достатъчно голяма за да разбира.
Ако след месец пак ще я вземете при вас, аз лично не виждам защо не я вземете още сега  Rolling Eyes . При всяко положение ще ти е трудно да я убедиш защо лятото предпочиташ да спи отделно  Wink. Може би е време да я отделиш и лятото и зимата и да разрешиш проблема веднъж за винаги.
Успех в избора  Peace

# 3
  • Мнения: 8 905
Всъщност няма да я взимаме повече при нас. Сега подготвяме ремонт на нейната стая, че тази година ще е първи клас.  Вече ще има условия и зимата всеки да си спи в собствената стая и легло. Освен това тя вече е прекалено голяма наистина, за да спи при нас. Това трябва да престане веднъж за винаги.
Ние също оставяме вратата на стаята й отворена. Спалнята ни е на една ръка разстояние, а лампите от булеварда осветяват дори прекалено. Опитах се да поговоря с нея за страховете й. Попитах я какво точно страшно е сънувала. Тя казва просто страшно и толкова.

През деня си се чувства прекрасно. Също и за следобеден сън, евентуално в стаята си. Тя е едно абсолютно уверено в себе си дете. Предполагам, че ако нещо я плашеше, щях да забележа някаква промяна у нея.
Не знам...

# 4
  • Мнения: 625
Това,което ще кажа не знам дали ще ви успокои,но аз съм вече майка и все още ме е страх от тъмното.До мноооого голяма спах на нощна лампа.И в моето семейство атмосферата винаги е била много спокойна,но моето въображение какви ли не ги измисляше,така,че единственото решение беше да спя на нощна лампа.От сега ви казвам,че е добре да ограничите гледането на филми вечер-явно детето е с много богато въображение и нещо което за вас не е страшно може да провокира у детето какви ли не страхотии.Същото е и за книгите.Винаги обяснявайте на детето,че всичко е само фантазия и щом запали лампата лошите работи изчезват,а и не мислете,че детето ви манипулира-просто има нужда от вас.Успех!

# 5
  • 7800
  • Мнения: 243
Напълно съм съгласна с mamaVeni. Освен книгите и филмите, мога да добавя, че децата понякога се събират и си разказват едни особени "страшни вицове" .

# 6
  • Мнения: 8 905
Нощната лампа ми се струва добра идея. Въпреки че все си мислех, че е по-добре да не поставяме ударението на това нежелание да спи самичка, за да не се превърне наистина в някакъв реален проблем. Но щом няма как... Ще купувам нощна лампа за новата стая!

# 7
  • Мнения: 1 937
Вземи и едно капанче за сънища!
Писах в подобна тема - при нас свърши добра работа! Simple Smile

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Синът ми вече е на 9 г., а още го е страх да спи сам/без нас/.Доскоро живеехме в по-малко жилище, и всички спяхме в една стая.Сега обаче имат собствена стая, оставям ги да спят на светната лампа, и него пак го е страх/макар че не е сам, с брат си е/.Говорила съм, обяснявам, но не, не става.Казва че сънува кошмари и това е.А и как няма да сънува с тези ужасни фантастични детски, пълни с дракони и магьосниици.
 Стигам до извода,че това не може дза се премахне, явно е въпрос на време. Нощес например се е събутил в 3.30 през нощта, аз ставах в 5 ч. , а той седеше на дивана в хола, защото е по-близо до спалнята. Не знам, една близка ми каза, че страха е без край.Тя вече е на 39 г., а още я е страх да е сама на тъмно.

# 9
  • Мнения: 3 211
Габи има в краката си голямо плюшено куче Гуфи, което пази от вълците, а пред вратата на терасата сме сложили голямо пони (за скачане), което пази от мечките. Измислете някакъв такъв ритуал.Чела съм за постилане на червено парче плат пред леглото, което да не допуска лошите, н при голямо дете не знам дали действа.
Известно време да заспива на нощна лампа, или сложете от тези ключове за осветление, дето се завъртат и се намалят.

# 10
  • Мнения: 465
Едва ли ще дам добър съвет но ще споделя, че моят 10г. син никога не за- спива на тъмно...Той спи сам но телевизора винаги му е включен, разбира се аз знам кога заспива отивам след това и го гася...Просто не намерих друг начин да се справя с проблема....Но поне е спокоен и сутрин се успива до късно  Crazy

# 11
  • Мнения: 2 818
Честно казано моите страхове от тъмното започнаха точно по това време. Преметнатите на стола дрехи ставаха на какво ли не, а в тъмното очите понякога лъжат и съвсем реално може да ти се види, че нещо бавно се движи...  Купи й нощна лампа. Нека тя си я избере... има и една книжка за Франклин, как се страхува от тъмното... те уж са за по-малки деца, но може пък да й хареса.... Не пренебрегвай проблема, предлагай много решения, нека тя си избере.... дали да е куче в краката(може и истинско  Wink тогава със сигурност ще ви остави на мира, или пък коте), пони на терасата... или пък балдахин (!), който просто не пуска чудовищата, дори да се виждат.... 

# 12
  • Мнения: 5 622
Боже, мен ме е страх от тъмното, какво оставало за едно дете  Wink

# 13
  • Мнения: 131
Това, което изпитва дъщеря ви ми е много познато. Аз самата не си спомням точно на каква възраст бях сънувах един сън, който години наред не ми даваше мира. Страхувах се не само от тъмно, но и на светло да стоя сама. Атмосферата в къщи също беше спокойна, филми на ужасите не бях гледала до тогава/ просто нямаше такива по мое време /, но този сън ми съкрати живота. Сега ми е доста смешен, ама тогава  Shocked - сънувах едни малки човечета които излизат изпод леглото и ако те докоснат ставаш малък като тях и мама не може да те види  Cry. Когато през деня оставах сама в къщи / значи може би съм била и по-голяма от дъщеря ти / не стъпвах изобщо на пода - прескачах от легло на легло, от стола на масата и така. Беше адски страшно. Мама ме успокояваше и обясняваше че няма нищо, че е само сън, ама не та не. Страх и ужас.
Та мисълта ми е, че нищо че вече е голяма - тя си е едно дете с развинтено въображение и ще и трябва доста време и усилия от ваша страна за да мине този период. Вярвайте и.
Между другото, незнам дали е заради това, но аз и до днес съм си доста страхлива - от тъмно, от високо, от дълбоко, от насекоми, от природни бедствия и атентати и т.н. Незнам, може би е и от зодията ми - според китайския хороскоп съм заек  Laughing. А иначе съм рак.
 EmbarassedИ до ден днешен когато загася лампата в коридора и отивам към спалнята се обръщам назад  Embarassed

# 14
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Детските страхове са нещо много силно и натрапчиво. Аз като дете бях оставяна от 6 годишна сама у дома по половин ден, защото нямаше кой да ме гледа. Не можете да си представите какви трилъри е способно да съчини в мозъчето си едно дете. По половин ден съм седяла абсолютно неподвижнам, за да се преструвам на картина и лошото да ме подмине. Бях си втълпила, че семейството ми е омагьосано и майка ми е не е моята мама, а баба Яга  Mr. Green и това, защото тя си слагаше една фиба на бретона и все едно имаше капаче на главата (много се смеем в къщи на тази история). Имало е дни в които по цял ден седя на леглото, защото ме е страх да стъпя на земята...На всичкото отгоре имам много чувстивтелен слух и реагирам на най-малкия шум, особено като съм концентрирана.  Crazy Ужас от всякъде. Слава Богу моята мила мама усети на къде отиват нещата и в момента, в който баба ми се пенсионира дойде да ме гледа и да седи с мен. Сугурна за това толкова я обичам, защото един вид ме е спасила от ужаса на самотията.
Страховете изчезнаха без и аз да знам как, но също като Бамби, когато отивам до тоалетната в тъмното, бързам да се прибера в стаята и понякога дори не се и обръщам, защото за разлика от слуха съм много зле с виждането на тъмно  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт