Сега де не си помислите че искам да се надпреварвам за награда "най-активно пишеща във форума" (макар че категорията "новак" дето се мъдри по ник-а ми, някакси ме амбицира, 
модераторе, не го приемай лично), но тази тема също започна да ме вълнува от известно време. Става въпрос за това, как се чувствате със своето променящо се тяло. Когато бремеността за мен е била неясно състояние в неизвестното бъдеще, смятах бременните жени за "секси" и привлекателни по специален начин, даже 
, може би съм изпитвала известна завист за привилегирования им статус, недвусмислено заявен чрез заоблената изпъкналост на коремчето....Сега обаче, когато аз съм "героинята" в този филм, трябва да си призная, че се чувствам объркана, несигурна и дори леко уплашена при мисълта, че бавно оформящото се коремче (което в момента може да мине и за бирено 
) в един момент ще почне да расте неконтролируемо, а аз ще се превърна в трудно подвижен хипопотам 
!...Разбира се и аз като типична съвременна жена се страхувам от килограмите, които ще кача и от перспективата никога да не възвърна формата си отпреди бремеността....
Знам че на по-опитните може би всичко това звучи леко преувеличено, но за жени в първата бременност, като мен, предполагам това не са непознати страхове.
Ще съм благодарна да разбера как се чувствате вие и дали сте намерили някакви хитри начини за справяне с подобни опасения
модераторе, не го приемай лично), но тази тема също започна да ме вълнува от известно време. Става въпрос за това, как се чувствате със своето променящо се тяло. Когато бремеността за мен е била неясно състояние в неизвестното бъдеще, смятах бременните жени за "секси" и привлекателни по специален начин, даже , може би съм изпитвала известна завист за привилегирования им статус, недвусмислено заявен чрез заоблената изпъкналост на коремчето....Сега обаче, когато аз съм "героинята" в този филм, трябва да си призная, че се чувствам объркана, несигурна и дори леко уплашена при мисълта, че бавно оформящото се коремче (което в момента може да мине и за бирено ) в един момент ще почне да расте неконтролируемо, а аз ще се превърна в трудно подвижен хипопотам !...Разбира се и аз като типична съвременна жена се страхувам от килограмите, които ще кача и от перспективата никога да не възвърна формата си отпреди бремеността....Знам че на по-опитните може би всичко това звучи леко преувеличено, но за жени в първата бременност, като мен, предполагам това не са непознати страхове.
Ще съм благодарна да разбера как се чувствате вие и дали сте намерили някакви хитри начини за справяне с подобни опасения
Всичко зависи от структурата, начина на хранене и движението.Аз намирам бременните жени за секси и за привлекателни.Но това също зависи и от начина по който те се обличат и подържат.Лично аз се чувствах прекрасно.През цялата бременност се хранех разделно и ходех много.Нито за момент не съжалих, че ми се променя фигурата.Наслаждавах се на момента, просто човек трябва да се приема такъв какъвто е. 
..........наистина..........хич не се харесвам......надявам се да намеря време и да започна упражнения......искам да се стегна
Но пък си хапвах прилично, не съм спазвала диети и прочее, за това си мисля, че е въпрос на структура. 
От нея не струеше тази "светлина", както при останалите. Нямаше я чистотата, радостта...не я погледнах отново, от неудобство от мене си... 
/дали това е подходящата усмивка?/
!