Публикувана: 7 авг. 2006, 21:30 ч.
Последно мнение: 25 септ. 2006, 17:09 ч.

кога жените не искат секс

3 379
26
1

7 авг. 2006, 21:30 ч.

Мнения: 490

Винаги съм обичала само мъжа си и той ми е бил единственият сексуален партньор поради причини , който не искам да коментирам .Не знам защо за всичките тези години не пожелах друг мъж макар и малко? Embarassed

,но това не ме прави комплексарка или непълноценна!
Но сега се усещам ,че въпреки ,че го обичам и мислено го желая, всъщност не искам да ме докосва , не искам да ме докосва и друг мъж! ooooh!

Имахме доста семейни проблеми, пред раздяла сме, изгубихме бебе.....цирка е пълен Sick

и въпреки,че го обичам прекалено много спрях да го искам , само искам бебе ! Полудявам ли или съм луда!?

# 1 7 авг. 2006, 21:41 ч.

някъде там
Мнения: 1 464

Ей Пухи, я го давай по-спокойно!
Най важното е не само да искаш бебе,а да му усигуриш и прекрасен баща.Със сигурнос нещата които са ти се случили напоследък са много тежки за теб.Това обаче отминава.Само,моля те, не си поставяй фикс идеи за да не останеш разочарована.Има време за всичко.По-важното е сега да имате прекрасни отношения по мужду си,тогава идват и бебетата, вярвай ми. Hug

Имала съм една бременност,която беше след дву годишни опити за бебе,а тя излезе кухо яйце Cry

Но аз някък запазих дух и си казахВАЖНОТО Е ЧЕ МОГА ДА ЗАБРЕМЕНЯВАМ и знаех ,че това все някога ще стане.Така и стана след една година имех прекрасна бременност и сега имамстрахотен син вече на 4 години.Моят съвет е следвай моето мото,махни лошотиите настрани,гушкай,целувай и обичай съпруга си и всичко ще е наред.Не се отдалечавай от него ,той не е виновеч че сте загубили бебето.Сигурна съм дори, че ти е опора в момента.Хайде успех Пухи и вдигни гордо глава, ти МОЖЕШ ДА ЗАБРЕМЕНЯВАШ и няма нищо по-хубаво от това. Peace

# 2 7 авг. 2006, 21:48 ч.

някъде там
Мнения: 1 464

Мале

имам грешки в поста си Embarassed

# 3 7 авг. 2006, 21:52 ч.

Мнения: 490

Цитат на: илона в пн, 07 авг 2006, 21:48

Мале

имам грешки в поста си Embarassed

Това не прави думите ти по-малко мили и стойностни! Благодаря ти!

# 4 8 авг. 2006, 02:16 ч.

Мнения: 260

Не, не си луда, но можеш да си докараш психически проблеми, ако продължаваш така.
Щастието и нещастието са състояния на мозъка, които не винаги имат нещо общо с живота на човека. Примери няма да давам, има много. Някои хора се оставят на течението, и си казват: - Нищо не мога да направя. Други несъзнателно си определят начин на поведение( песимисти - оптимисти). Трети съвсем съзнателно си налагат начин на мислене. Нормално е след силен стрес да ти трябва време за възстановяване. Не търси вина , а покажи че ти трябва време. Даже на на нас мъжете е по добре направо да се казва, отколкото да се правят намеци. Дай си време да асимилираш ситуацията, и след това се заеми с нещо което да ти запълва времето. Нещо което отдавна искаш да направиш, ново занимание, излизане сред хора, нещо което ти е приятно да правиш. Дай си достатъчно време, дай време и на мъжа си, сами си решете как е по добре за вас, дали да прекарвате повече заедно или всеки с неговите интереси. И двата начина са добри и имат своите предимства. Не си поставяй срокове, достатъчно е да се радваш на живота и хубавото време ще дойде само. Започни например с промяна на "Местожителство: в празнотата ...." , потърси слънцето. Сигурен съм че ще успееш!!!

# 5 8 авг. 2006, 08:31 ч.

Мнения: 494

Цитат на: grami в вт, 08 авг 2006, 02:16

# 6 8 авг. 2006, 10:30 ч.

Мнения: 6 472

Пухи, ако не се лъжа вие загубихте бебчето съвсем скоро Sad

Мисля, че ракцията ти е съвсем нормално и обяснима. Ако не се самонавиваш и самовнушаваш нещата ще отминат след известно време. Говори с мъжа си на тези теме. Кажи му какво мислиш и чувстваш. Ако е човек на място ще те разбере и ще прояви нужното търпение.

# 7 8 авг. 2006, 12:10 ч.

Мнения: 495

Пухи, съжалявам за загубата ви. Cry

....., няма по-голяма трагедия от това, даже емотиконите ми се струват не на място тук.
Дано не се случва на никого, но... едва ли могат да се намерят подходящи думи за това...
Нормално е да се чувстваш потисната и да нямаш желание за секс и не мисля, че трябва да се упрекваш за това. Съпругът ти трябва да те разбере. Все пак желанието за секс се контролира от главата и всяка отрицателна емоция влияе негативно на либидото.

# 8 8 авг. 2006, 16:06 ч.

Мнения: 3 164

Съжалявам за вашата загуба........разбирам те, в депресия си изпаднала и нямаш желание за нищо....нормално е да е така(както и Лулуто по-горе ти е писала).
Моя много близка преди няколко години беше в подобна ситуация.....детенцето им беше много болно(теоретично от болест, която не е лечима, но Слава Богу сега е вече една прекрасна девойка) тогава близката ми сподели, че не е правила с мъжа си секс от 1г и повече #Crazy

не е имала никакво желание за близост, и през този период започнаха техните семейни проблеми.......така се получи, че стигнаха и до раздяла Confused

Понякога за някой жени е по-важна духовната близост с партньора повече дори и от физическата и когато такава липсва или вече се е изчерпала, то няма и сексуално привличане Thinking

# 9 8 авг. 2006, 18:13 ч.

Мнения: 73

Привет,Пухи!аз самата преди няколко години загубих детето си и въпреки,че имах едно живо и здраво момченце...се чувствах така сякаш бях загубила всичко на този свят.Думите от приятели и роднини като "ти си млада...,пак ще забременееш...и т.н." само ме дразнеха и накрая се затворих в себе си.Бях стигнала до там,че се изолирах напълно от всички.Синът ми влизаше в стаята и ме питаше къде е отишло бебето,а аз вместо да седна да говоря с него/той беше на 4г./отново потъвах в сълзите си.Чувствах се адски неразбрана и самотна.Съпругът ми изживяваше нещата по-прикрито и аз тълкувах това поведние като "на теб не ти пука".Но както и да...след тази случка и на мен ми стана фикс идея да имаме на всяка цена още едно дете.И аз не желаех съпруга ми да ме докосва,непрекъснато се нападахме с безмислени нападки един с/у друг...разделихме и след 6 месеца отново се събрахме.Всеки от нас по собствен начин беше изтрадал случилото се.Но раздялата не беше нужна.Вместо да се подкрепим и заедно да преодолеем случилото се взехменай-лесното решение.След 2г. отново забременях и се роди жива и здрава дъщеря ни,която е вече на 7г. Знам,че каквото и да ти кажа в този момент ще прозвучи глупаво,затова бих ти казала само:дай воля на емоцията и излей всичко,което се събрало в страдащата ти душичка.Поплачи си,нареви се,викай,прави каквото искаш...само не се затваряй в себе си.

# 10 8 авг. 2006, 20:24 ч.

Мнения: 239

Цитат на: пухи пухи в пн, 07 авг 2006, 21:30

Имахме доста семейни проблеми, пред раздяла сме, изгубихме бебе.....цирка е пълен Sick

и въпреки,че го обичам прекалено много спрях да го искам , само искам бебе ! Полудявам ли или съм луда!?

Това е една човешка трагедия и бих те посъветвал да изключиш секса от мислите си за известно време. Успех.

# 11 8 авг. 2006, 23:10 ч.

София
Мнения: 2 530

# 12 9 авг. 2006, 09:47 ч.

София
Мнения: 3 421

Четох темата ти за загубата на бебчето. Много съжалявам.
Нормално е да изпаднеш в такова състояние, но моля те не избързвай, не се самонавивай. Нещата сега изглеждат отчайващи, но най-вероятно не са такива. Поговорете и си дайте време един на друг.
Хората отказват секс при умора, при лош ден в работата, а не си представям при такава трагедия в едно семейство за какъв секс бихме могли да говорим.
Колкото повече човек се затваря в себе си толкова проблемите изглеждат още по-големи и още по-нерешими, просто защото не се споделят. Говори, моля те.

# 13 9 авг. 2006, 10:22 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 535

Стегни се. Бебета се правят със секс. Не те разбирам - желаеш мъжа си, а не желаеш да те докосва?
По време на настоящия ми брак нито двата спонтанни аборта, нито раждането на болно дете ме спряха да опитам отново, защото това според мен определяше бъдещето на семейните ни отношения.
Съпругът ти няма вина, за това, което се е случило, не го наказвай. И какво общо в цялата работа имат комплексите и непълноценността, или по-скоро липсата им, за която споменаваш? Имаш сериозен проблем, който или не искаш да споделиш, или не осъзнаваш. Не се вкопчвай единствено в желанието си за дете, щом се е получило веднъж, ще стане пак, но за това трябват двама, и то не само в правенето, но и в гледането.