пак за яслите, детските градини и личния опит

  • 1 853
  • 50
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 506
Какви са вашите наистина лични спомени от ясла / детска градина? На колко години тръгнахте? Харесваше ли ви, интересно ли ви беше, учителките бяха ли ви симпатични, изобщо всичко, което си спомняте.
Също така - смятате ли, че детските заведения са ви направили по-общителни, по-оправни, по-дисциплинирани и прочее плюсове, които се изтъкват (особено ако имате база за сравнение с братя/сестри)?

Питането ми е провокирано както от съседната тема, където всички пишат за личния опит на децата си, така и от факта, че днес си пуснах св-то за една длъжност на пълен работен ден (за пръв път в последните три години) и перспективата за тръгването на дечковците на ясла/градина почва да ми се струва все по-реална и неизбежна Confused

Знам, че преди време имаше такава тема, но нещо не мога да я намеря, пък и ще ми е интересно ако повече хора споделят.

пп И ако може някой да ми каже дали яслите и градините почват от 01 или от 15 септември Simple Smile

# 1
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 809
Аз имам спомени от градината. Хубави спомени. Другарките ни гледаха добре, пеехме, учехме руски по картинки (то голямото учене, де)... Много игри... Хубави спомени общо взето. Само помня как ме караха да спя, когато не ми се спеше следобед, и да си изяждам яденето, когато не ми се ядеше (бях малко злояда на онез години, ех, защо не запазих това качество!) не толкова с добро Simple Smile Но няма как, трябва ред.
Надявам се и на дъщеря ми да са й хубави спомените някой ден.

# 2
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Много обичах да ходя на градина. Единственото неприятно нещо беше, че всеки ден си губех чорапите и мама много ми се караше. Joy Ама то това не е от детската градина, а от творческия ми безпорядък.

# 3
  • София
  • Мнения: 3 679
Аз на ясла не съм ходила, само на детска градина. Нямам лоши спомени, освен една много строга учителка, която непрекъснато ме наказваше, ама аз съм била голяма агитаторка - казвала съм на децата - и да ядете и да не ядете пак ще ви дадат десерт Laughing и та са взели, че са ме слушали.
Сещам се, че имах 2 гаджета в детската Grinning - от малка съм била любовчийка.

Сестра ми ходеше на ясла /тя е 5 години по-малка от мен/ и много плачеше, хич не и харесваше и ревеше всеки ден по пътя до яслата и обратно Sad
После вече на детската градина всичко си беше наред - всъщност ние сменихме жилището и ходеше в друга градина, а не тази с яслата. Аз я прибирах и даже съм я чакала да си доиграе.
Ами това са ми спомените Simple Smile

# 4
  • Мнения: 3 506
Е на това му се вика добро начало! Обнадеждихте ме. Моите спомени са отрицателни и ми става много мъчно като си помисля, че и децата ми ще трябва да минат през това........ Дано има повече такива мнения Simple Smile

# 5
  • Мнения: 8 505
Смесени.
Играта с децата,ученето на песни и всякакви други ми бяха безкрайно приятни.
Следобедният сън...за мен не беше сън.Аз не спях.Стоях на едно столче при лелите и чаках децата да се събудят.Не ме оставяха да стоя в спалното,защото освен че не спях,будех децата Blush Чакането да се събудят ми се струваше безкрайно...

# 6
  • Мнения: 294
На ясла не съм ходила и честно казано мисля, че вариантът ясла бих приложила при мое дете в краен случай. За детските гради съм ЗА. Като малка ми харесваше да ходя на детска градина, но много мразех да спя там Mr. Green. Може би поради факта, че баба ми можеше да ме гледа следобед, аз наистина въобще не исках да спя в ДГ... Е, сега синът ми ходи на ДГ и мисля, че му харесва, спи там (разбира се), но аз се постарах от самото начало да не разбере въобще, че има вариант, в който може да ходи само до обяд...
Ужасната случка в ДГ при мен беше, когато една "другарка" ме наби "яко", защото съм си позволила да взема една магнитна круша от магнитната дъска. Направо от плач бях започнала да хълцам. Сега ако можеше да ми падне тази "другарка" #2gunfire. Най-тъпото беше, че тя въобще не беше в моята група и приличаше на баба Яга  (още си я спомням)#Cussing out. Всъщност, спомням си и "другарките" на моята група - едната беше добра, другата "лоша" (явно втората просто не ми е била симпатична). Приятелите ми от ДГ също си ги спомням, даже момчето, което си харесвах... Blush
Единственото сравнение, което мога да направя с дете, което не е ходило на ДГ е с една моя съседка, която беше много по-несамостоятелна, плаха и не общителна от мен, но не знам дали това се дължи само на това, че не е ходила на ДГ или и на характер newsm78. Във всички случай мисля, че на децата ходили на ДГ им е по-лесно в 1-ви клас в училище - стреса е много по-малък, особено в наши дни, когато те трябва да пишат и четат и т.н. още преди да са започнали училище.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 1 133
Отговорих смесени или никакви. Изкарах само три месеца в градината, първа група. Имам някакви откъслечни спомени...другарката Медникарова- добрата и другарката Янкова- лошата. Тази втората много я мразех, щото ме караше да ям, един път даже повърнах отгоре й. Имаше един Тошко с очила, много го харесвах...
 Както и да е, след някаква шарка ме спряха и бях командирована при баба ми за дълги години. По- ясните ми спомени са оттогава, как ужасно много исках да ходя на градина, как висях в четири часа пред градината пред блока и чаках децата да се събудят и другарките да ме пуснат вътре да си играя...
По тази причина се записах САМА на училище на 6 години.
Не знам дали всичко това е дало някакво отражение, но никога не съм била от най-общителните, абе да си кажа направо - в някои случаи съм си абсолютен темерут.

# 8
  • В офиса
  • Мнения: 4 008
Почнах да ходя на ДГ на 'преклонната' възраст от 5 години. Никога не спях и не си изяждах буламачите, за това нашите се принудиха да ме пускат на 1/2 ден. Категорично не съм била по-несамостоятелна от другите деца, връщах се от градината сама, после си играех, докато дойдат нашите. Т.е. превила съм неща, които останалите детскоградинници по онова време не правеха. Нямам спомен да съм била неконтактна, имах приятелчета и бях умерено нахална. Единствено имах огромен респект към учители и това се запази много дълго време.
За сметка на това заради неходенето си на градина четях от невръстна възраст, смятах прилично и училището ми беше песен. Освен това никога не хленчех, ако няма с кого да си играя, винаги можех да си измисля занимавки. А да, и до 10-годишна не знаех що е 'педераст'.

Сега има градини, които предлагат много повече занимавки, от колкото може да осигури един родител. Можеш да им кажеш, че не искаш детето ти да спи  Sunglasses А и учителките вече не те овикват и наказват за неизядено ядене и други дреболии. Така че днешните градини все пак са се развили от едно време.

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Изцяло положителни.

На ясла съм била 7-10 дни само. Помня, че счупих някакво кукленско легълце  ooooh!

Но от ДГ имам само положителни спомени. Само мразех да спя на обяд и вечно търсех с кого да си говоря... Поради това, цялата група редовно биваше наказвана да е завита през глава.
Бях любимката на 1-та ми г-жа и като такава бях на пиедестал.
Само да отбележа, че съм била във 2-ра, 3-та и 4-та група. Демек някъде към 4г. и нещо съм тръгнала по тези обществени заведения.

П.П: скоро в НЕТ-а попаднах на сайт със снимки на моята ДГ. Гледах с такава любов  newsm76 и умиление кадрите   Kissing Heart

# 10
  • Мнения: 1 446
Смесени.
Подчертавам , че аз съм ходила само 1г. в градина когато бях на 5г. Гледани сме от родителите ни на смени и от бабите.
Та хубавите спомени:
- игри с много деца и веселие;
- яденето ми харесваше;
- едната леличка беше много добра;
Лошите:
- спането на обед(никога не спах) винаги ми се караха;
- почти винаги отворен прозорец в спалното;
- лошата леличка , която ми скубеше косата;
- разболях се от пневмония и лежах в болницата;

# 11
  • София
  • Мнения: 3 421
 Не съм ходила на ясла, а на детска градина само малко(мама си беше в къщи по майчинство със сестра ми, после с брат ми - как се е оправяла с тримата...).
 Нямам спомени някой да ми се е карал, нямам спомени да съм плакала или да не съм искала да ходя(но аз по принцип имам малко спомени от тази си ранна възраст). Помня, че винаги ме събуждаха(а аз много обичам да спя), помня, че едно момче ме удари със стрък коприва, помня патенцата и крушите с магнитчета, с които се учехме да смятаме, помня едно тържество за Коледа(всички бяхме със страхотни бели рокли и играехме като снежинки), помня, че ми се смееха за нощницата с рози(баба ми я беше купила и до ден днешен не знам какво смешно й имаше).
  

# 12
  • Мнения: 4 668
Във всички случай мисля, че на децата ходили на ДГ им е по-лесно в 1-ви клас в училище - стреса е много по-малък, особено в наши дни, когато те трябва да пишат и четат и т.н. още преди да са започнали училище.
А , не  Naughty с това не съм съгласна ... ако на някой му служи за успокоение , добре , но не е вярно ...
Не съм ходила нито на ясла , нито на детска градина . Характер  Rolling Eyes невероятен просто ... Само да вметна , че на баща ми леля му беше директорка на детската градина , та никой не ме е тормозил примерно , просто не съм искала да ходя
Ходила съм на предучилищна , а на 5 години можех да чета , баба ми ме научи .
Винаги съм била лидер и много оправно дете .
Не се гордея с калпазанщината и не смятам ,че е хубаво за детето да не ходи на градина , Марти мисля да го дам , но това че децата които не ходят на градина са по - свити , необщителни и по - трудно учат не е вярно ...
Най - добрата ми приятелка също не е посещавала подобно детско заведение , но и тя е била ... огън дете !

# 13
  • Мнения: 953
Мразех градината, имах една учителка ГЕНОВА която много ме тормозеше. Тормоза включваше и бой и наказания сама в тъмната стая.
Мразя такива учителки.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз съм ходила на ясли и на ДГ. От яслите нямам много спомени - само 2. Била съм много болнава, със спастичен бронхит и много лежане по болници. Противно на всяка човешка логика лекарката ми е посъветвала майка да ме пусне на ясли /дотогава не са имали такива намерения/, за да се стегна малко  Simple Smile. Та така съм тръгнала на ясли на няма и годинка. Двата ми спомена са свързани с един дядо коледа и един пясъчник. Нищо кошмарно не е де.

От ДГ имам само много хубави спомени. Единствения факт, който помрачава прекрасната картинка е, че брат ми е бил ужасен там и не са искали да ме приемат, поради неговия лош имидж. Дядо е имал връзки, та са ме взели. Бях любимка и на децата, и на всички госпожи. Бях изключително "популярна", както сега е модерно да се казва. Само хубави неща помня и с повечето деца, които сме били заедно и досега имаме добри отношения. Даже с жената на един "колега" от ДГ се засякохме във форума тук. Никакви гадости, извращения и лошотии не помня.

Не знам как са ми се отразили в социален план тези детски заведения. Нашите казват, че съм била много общително, отворено и ведро дете, но в пуберитета съм се повредила. Станно, първото помня, второто не.  Simple Smile Истината е, че сега съм гаден темерут и не съм особено отворен и комуникативен човек. Та заключения в тази посока не мога да правя.

Общи условия

Активация на акаунт